Решение № 4964 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 615/2010 г.

Решение № 4964 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 615/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на РДНСК - Сливен, против решение № 173/2.12.2009 г., постановено от Административен съд - Сливен по адм. дело № 220/2009 г., с което е отменена като незаконосъобразна, заповед № ДК-02-СЛ-08 от 16.07.2009 г. на Началника на РДНСК - Сливен, за премахване на незаконен строеж "Крайпътно заведение" в ПИ № 392008, м. "Парапулова чешма", землище на гр. Твърдица, обл. Сливен, изпълнен от Тодор Ангелов Василев, като е върната преписката на административния орган за ново решаване, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението се счита неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответната страна - Тодор Ангелов Василев от гр. Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява, не е възразил по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. С доказателствата по делото, установеното от фактическа страна е обосновало приложените от административния орган правни основания. Същото не е оборено по надлежния ред, а включително и със СТЕ е доказано, че жалбоподателят е извършил строителство при съществено отклонение от одобреното и разрешеното, извън допустимото за земеделска земя, в нарушение на чл. 154, ал. 4, вр. с ал. 2, т. 3 и т. 6 от ЗУТ, чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, което обективира наличие на предпоставките по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУТ за действия по ал. 1 за целия строеж, както е наредено с административния акт. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. Разгледана по съществото си, същата е неоснователна. За да отмени контролирания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че заповедта страда от пороци, обуславящи нейната незаконосъобразност - изготвените от служители на общината констативни актове не са връчени по надлежния ред на оспорващия, в нарушение на чл. 223, ал. 3, пр. последно и на чл. 224, ал. 3 ЗУТ, (който е бил с известен адрес, а чрез залепване на обекта), освен това му е бил разрешен допустимия (до 35 кв. м) по Наредба № 2 за строеж в земеделски земи, какъвто обект се изпълнява въз основа на виза за проектиране, без да се изисква ПУП и промяна в предназначението. Административният орган не е изследвал дали реализираното строителство съответства на издадените строителни книжа (разрешение за строеж № 69/3.10.2007 г., за стопанска постройка пета категория, издадено въз основа на одобрени архитектурен и конструктивен проект, застроително решение по протокол № 9/26.09.2007 г. на ОЕСУТ, протокол обр. 2 за откриване на строителна площадка, с определяне на строителна линия и ниво, както и сключен договор за упражняване на строителен надзор). Решението е правилно. От една страна, ВАС нееднократно е подчертавал, че разпоредбата на § 4 ПР на ЗУТ, (за съобщаване чрез залепване), се използва само след като са изчерпани безрезултатно всички други предвидени в закона начини, поради което и съдът с основание е отчел нарушение на процесуалните правила, макар и в случая то да не е засегнало правото на защита на адресата на акта. От друга страна, релевантното и основното по казуса е неизпълненото задължение на органа да разграничи и конкретизира, във вертикално и хоризонтално положение, коя част от осъществения строеж не съответства на издадените строителни книжа и възможно ли е самостоятелното й премахване. Основателно е и възражението, че не е доказано изпълнение на "крайпътно заведение", както е именован обектът, а разпоредбата на чл. 225, ал. 1 ЗУТ определя правомощия за премахване на строежи, или части от тях, само при категорично и точно установена незаконност на същите. Като е разпоредил отмяна на заповедта и връщане на преписката за ново произнасяне, с цел изясняване на частта от строежа, която е в отклонение от разрешения строеж, в който смисъл е и заключението на вещото лица по делото, първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил закона, отменителни за решението основания не са налице. Водим от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,