Решение № 7797 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11096/2019 г.

Решение № 7797 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11096/2019 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Иванов, чрез процесуален представител срещу решение № 4209/20.06.2019 г. постановено по адм. дело № 3569/2019 г. от Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-01-146/25.02.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска се същото да бъде отменено, като се постанови решение, с което индивидуалният административен акт се отмени изцяло. Ответникът по касация - изпълнителният директор на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация", чрез своя процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 4209/20.06.2019 г. постановено по адм. дело № 3569/2019 г. на Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлил жалбата на И. М. срещу заповед № РД-01-146/25.02.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която на основание чл. 148, ал. 10, т. 9 и ал. 12 от ЗДвП и чл. 15, ал. 2, т. 9 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, е заличено лицето от регистъра на председателите на комисии, извършващи прегледи и на технически специалисти по чл. 148, ал. 9 от ЗДвП, включен в списъка към Разрешение № 883 за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и е прекратен достъпа на лицето до информационната система по чл. 147, ал. 9 от ЗДвП. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорваната заповед е издадена при спазена процедура за издаване на административен акт, от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Според решаващия съд доказателствата по делото установявали извършените от жалбоподателя нарушение, а твърдените от ответника в оспорения административен акт фактически обстоятелства са доказани. При липсата на надлежни оборващи доказателства, изводът на административния орган, че налице въвеждане на некоректни данни за идентификация на пътни превозни средства – 4 бр., като линейки, а се установява, че превозните средства не са от специален вид, АССГ е приел за обоснован. Така установените юридически факти установявали съдържанието на хипотезата на чл. 148, ал. 10, т. 9 и ал. 12 от ЗДвП и чл. 15, ал. 2, т. 9 от Наредба № Н-32, поради което законосъобразно административният орган е наложил принудителна административна мярка. Решение е правилно. Заличаването на председателя на комисията, извършваща прегледите за техническа изправност на ППС от регистъра по чл. 148, ал. 9 ЗДвП е мярка, която може да се наложи спрямо определено физическо лице с посоченото качество, само при изрично регламентираните в закона хипотези. В конкретния случай това е тази по чл. 148, ал. 10, т. 9 от ЗДвП, която гласи, че председателят на съответната комисия, извършваща прегледите се заличават от регистъра, в хипотезата, когато са въвели некоректни данни за идентификация на пътното превозно средство, представено на преглед, в информационната система по чл. 147. В подзаконовия акт – Наредба № Н-32/16.12.2011 г., за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията /обн. ДВ бр. 104/27.12.2011 г./, съдържа същото правило. В случая правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че след извършване на проверки от служители на ИААА е било установено, че на дати 01.11.2018 г., 13.09.2018 г., 14.09.2018 г. и 25.10.2018 г., жалбоподателя като председател на комисията за извършване на технически прегледи е издал съответни протоколи и знак за технически преглед, както и удостоверения за техническа изправност със заключения "допуска се до пътищата отворени за обществено ползване" на съответните леки автомобили – л. а. марка "БМВ" с ДК [рег. номер на МПС], л. а. марка "Волво" с ДК [рег. номер на МПС], л. а. марка "Фолксваген" с ДК [рег. номер на МПС] и л. а. марка "Фолксваген" с ДК [рег. номер на МПС], като е въвел некоректни данни за идентификация на пътните превозни средства /въведени са ППС специален вид – линейка/ при представяне на преглед в информационната система по чл. 147, ал. 9 от ЗДвП, като е установено от справка в информационната система на МВР с база данни и от цифрово графично изображение в информационната система за електронно регистриране на техническите прегледи, че процесните превозни средства не са специален вид. По делото са приложени като доказателства съставените протоколи за извършени периодични прегледи на посочените по-горе превозни средства, като протоколите са подписани от жалбоподателят като председател на комисията и в тях е посочено, че се касае за специален вид на автомобила - линейка. Върху протокола е поставен и стикер с номера на знака за периодичен преглед. Прието като доказателство е и издаденото удостоверение за техническа изправност. Следователно е осъществен фактическия състав на чл. 148, ал. 10, т. 9 и ал. 12 от ЗДвП, тъй като в протоколите за извършени периодични прегледи е отбелязано, че е извършен преглед на автомобил със специално предназначение – линейка, а в действителност се касае за лек автомобил, като целта е била да се избегне заплащане на данъка за съответния автомобил, тъй като при въвеждане на данни за него, че е от специален вид, автоматично системата подава информация за наличие на платен данък. Неоснователни се явяват и твърденията за нарушение на съдебнопроизводствените правила. Правилно при постановяване на решението си съдът се е позовал на събраните писмени доказателства. Същите са били приети като доказателства по делото, а доказателствената им стойност не е оборена в съдебното производство пред първоинстанционния съд. При постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на чл. 193, ал. 3 и чл. 194 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК относно разпределението на доказателствената тежест в съдебното производство. Без значение е обстоятелството за липса или наличие на вина у жалбоподателя за извършеното нарушение. Оспорената заповед няма административно-наказателен характер, за нея не важат правилата на ЗАНН. За заличаване от Регистъра не се изисква доказване на виновно поведение у председателя на комисията. Достатъчно е да е осъществена някоя от обективните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 148, ал. 10, т. 1 - 10. В конкретния случай безспорно е установено наличието на предпоставките, визирани в т. 9 от същия член. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за съществени нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати в хода на административното производство, обуславящи незаконосъобразност на заповедта. Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд при издаване на оспорената заповед административният орган е изяснил на фактите и обстоятелствата от значение за случая, съгласно чл. 35 от АПК, като в преписката се съдържат всички относими към твърдяното нарушение доказателства. Що се касае до наведения довод в касационната жалба, че обжалваното решение в частта за разноските е неправилно и се твърди, че е завишен размера им с оглед представените доказателства за лошото финансово състояние на жалбоподателя и поради липса на фактическа и правна сложност на делото, то това представлява молба за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК и следва делото в тази част да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, обосновано е с изведените законосъобразни правни изводи въз основа на изяснените фактически обстоятелства, при спазване на съдопроизводствените правила и не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. С оглед изхода на спора искането на ответника по касационната за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Същото следва да бъде определено в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение