Решение № 3243 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10138/2009 г.

Решение № 3243 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10138/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Министъра на отбраната, против решение № 8311/22.06.2009 г., постановено по адм. дело № 11153/2008 г. на тричленен състав при пето отделение на Върховния административен съд. Същото се счита неправилно, поради допуснато съществено процесуално нарушение и неправилно прилагане на материалния закон, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Николов, по съображенията, изложени в нея. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната по жалбата страна - Ценко Емилов Филипов от гр. София, не се явява, представлява се от адвокат Дурева, която оспорва касационната жалба, счита я неконкретизирана и неоснователна. По съображения, изложени в писмени бележки, се иска решението, като обосновано и правилно, да бъде оставено в сила, като се присъдят и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочените като основания за отмяна доводи, са несъстоятелни. Съдът правилно е приел, че не е налице реално съкращение на конкретната длъжност. В случая се касае за незначителни промени в задълженията на длъжността, под формата на детайлизиране, което води до правилния извод за липса на качествено изменение на длъжностната характеристика. Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения по чл. 211 АПК срок, от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. За да отмени като незаконосъобразна процесната заповед № РД 26-316/31.07.2008 г. на министъра на отбраната, издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, с която е прекратено служебното правоотношение на Филипов от длъжността началник отдел "Тилови имущества" в дирекция "Управление на доставките" на МО, с ранг I-ви младши, считано от 01.08.2008 г., тричленният състав на ВАС, въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е приел, че не е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност, поради което административният акт е постановен в нарушение на материалния закон. За обосноваването на този извод, е проследил от фактическа страна приетия с ПМС № 167/11.07.2008 г. Устройствен правилник на МО, утвърдените въз основа на него нови длъжностно и поименно разписания, в сила от 01.08.2008 г., трансформирането на три от съществуващите дирекции в новоструктурираната дирекция "Политика по въоръженията", в рамките на която, по новия УП на МО, отделите на дирекция "Управление на доставките" са съответно преструктурирани, като длъжността, заемана от Филипов по служебно правоотношение е закрита според новото длъжностно разписание. Проверявайки този относим по спора факт, съставът е изискал и съпоставил длъжностните характеристики за длъжността на съкратения служител, с тази на новоразкритата длъжност началник-сектор "ГСМ и продоволствие" в дирекция "Политика по въоръженията", допуснал е и е изслушал съдебно-счетоводна експертиза, със задача да осъществи сравнителен анализ на двете нормативно определени позиции по отношение на заложените в тях функции и задължения. Изводите от заключението, като компетентни и неоспорени, преценени и анализирани през призмата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията и с оглед съпоставката им с останалите доказателства, са залегнали в мотивите на решението. По този начин е сформирано становището, за липсата на съществени различия във функциите, задълженията и изискванията за съкратената длъжност началник-отдел "Тилови имущества" в дирекция "Управление на доставките" и новата началник-сектор "ГСМ и продоволствие" в дирекция "Политика по въоръженията", като нормативно определена позиция, преди и след съкращението на служителя, преценени в съвкупност, а освен това, новоутвърденото щатно разписание в МО е с 953 щатни бройки, при съществуващи 750 в предходното. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно е касационното оплакване, че решението е постановено в нарушение на материалния закон - при погрешна правна квалификация на фактите и техните последици. Без основание се оспорва извода, че сравняваните длъжности се покриват като система от функции и е налице само незначително детайлизиране между тях - сочи се, че отделът е бил с 11 длъжности, секторът - със 7, самата структурна единица - отдел, е променена в по-малка, занижени са и изискванията за заемането на длъжността н-к сектор, различия се сочат и в заложените функции, като тези на н-к сектора са разширени, с добавените задължения относно ръководството по възлагането на обществени поръчки за доставка на специални течности ("СТ") и техническо имущество ("ТИ") за ГСМ, които не фигурирали в задълженията на началник - отдела до 01.08.2008 г. От една страна, с касационната жалба направената констатация за завишените до 953 щатни бройки по новия УП на МО, се споменава, но на практика не се оспорва, а от друга, наведените и цитирани доводи за неправилност на съдебния акт, са вътрешно противоречиви и несъстоятелни, тъй като не се установяват от доказателствата, обсъдени в решението. Заключението на вещото лице, което, както се подчерта по-горе, не е оспорено, е изготвено пълно и детайлно, по конкретно поставените и относими за правилното решаване на спора въпроси, но от касатора то е цитирано избирателно и не съобразно изведените крайни изводи. Установено е, включително и с оглед извършената съпоставка на длъжностните характеристики на двете длъжности, че функциите по чл. 26, т. т. 7, 8, 9 и 10 от УП на МО, в сила от 1.08.2008 г., в новата дирекция "Политика по въоръженията" се възлагат, при пълно съвпадение (стр. 3 от заключението), на три отдела, със съответните сектори към тях, в които всъщност се изпълняват заложените и изпълнявани преди задачи в дирекция "Управление на доставките", визирани в чл. 29, т. т. 2, 3, 4 и 5 от стария УП, при което, и с така посочената промяна в структурата, направеното сравнение, че отделът бил със заложени 4 щатни бройки в повече от сформирания сектор, не може да бъде база за сравнение и то в полза на поддържаната теза за наличие на реално съкращаване на длъжността. Освен това, в сектора "ГСМ и продоволствие", към отдел "Въоръжение и техника", са прехвърлени функциите на бившия отдел "Тилови имущества", а служителите са преназначени в различните звена, което е видно от приложеното поименното щатно разписание, конкретизирано е в заключението, установено е от в. л. дори наличието на незаети щатни бройки. С оглед изложеното, налага се като правилен извода на тричленния състав, че след 01.08.2008 г., в новосъздадената дирекция "Политика по въоръженията", са се вляли, прехвърлени са функциите и дейностите, осъществявани от трите дирекции: "Политика по въоръженията и техниката", "Управление на доставките" и "Военна стандартизация, качество и кодификация", като основното и решаващото за конкретния случай обаче, е доказаното по категоричен начин съвпадение на заложените функции, задължения и дейности, които е изпълнявал н-к отдела "Тилови имущества" (жалбоподателя, сега ответник) и тези, предвидени за н-к сектора "ГСМ и продоволствие", с допълнително предвидените обществени поръчки за доставка на "СТ" и "ТИ" за ГСМ, което не води до качествено различие, при това на фона на занижените изисквания за заемането на длъжността... С оглед така изложените съображения, решението на тричленния състав е правилно, постановено е след цялостна и точна преценка на събрания доказателствен материал, а изведените изводи за незаконосъобразност на заповедта, с оглед установения релевантен факт - че заеманата от ответника в касацията длъжност, като нормативно определена позиция и система от функции не е премахната, кореспондират с него. Затова и доводите на касатора за необоснованост на обжалваното решение, са неоснователни, същото следва да бъде оставено в сила, като при този изход на процеса се следва присъждане на направените от ответника разноски, своевременно претендирани, доказани по основание и размер, без възражение за прекомерност. С оглед на изложеното, Върховният административен съд петчленен състав, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во и чл. 143, ал. 4, пр. 1-во от АПК,