Решение № 8301 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10170/2018 г.

Решение № 8301 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10170/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от П. Сираков от [населено място], подадена чрез пълномощник адв. А. Бузалов. Жалбата е срещу решение № 3377 от 21.05.2018 г., постановено по адм. дело № 8220/2016 г. от Административен съд – София град. С него е отхвърлена жалбата на касатора против уведомително писмо с изх. № 01-6500/11053 от 19.04.2016 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2015 г. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по същество, с което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендират се и разноски. Ответникът – заместник изпълнителният директор на ДФЗ в представена по делото молба с характер на писмени бележки оспорва касационната жалба. Моли за оставянето й без уважение и оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК за отмяна на обжалвания съдебен акт, поради което предлага същият да бъде оставен в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е било образувано по жалба на П. Сираков срещу уведомително писмо с изх. № 01-6500/11053 от 19.04.2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на жалбоподателя е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния му ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2015 г. С обжалваното решение № 3377 от 21.05.2018 г. по адм. дело № 8220/2016 г. Административен съд – София град е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 20а, ал. 3 и 4 от ЗПЗП и т. 7 от заповед № 03-РД/323/11.03.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за делегиране на правомощия на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Обжалваното уведомително писмо било постановено в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и при правилно прилагане на материалноправните разпоредби. В съответствие с чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11) съобразно поетия от кандидата 5-годишен агроекологичен ангажимент била извършена административна проверка в ИСАК дали референтните парцели, одобрени през 2013 г. за подпомагане по мярка 214 са били заявени и през следващите години. При тази проверка било установено, че одобрената площ е 18, 62 ха, а площта от пресичане е 15, 25 ха, с което процентът на припокриване бил 81, 90%, т. е. под 90% в нарушение на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11. В съответствие с тази разпоредба площите следвало да бъдат идентични не само като размер, но и като географско местоположение. Съдът е приел, че всяка промяна в геометричната форма на заявените за текущата кампания площи спрямо одобрените в референтната кампания или тяхното изместване можело да доведе до неизпълнение на изискването на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11. В случая заявените от земеделския стопанин парцели през 2015 г. били с намалена площ в сравнение с одобрената през референтната кампания и с променена геометрия, а един от парцелите не бил заявен. По делото е била назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която съдът е кредитирал като компетентно и обективно изготвена. Същата е потвърдила фактическите констатации на органа, послужили като фактически основания за постановяване на оспорения акт. По искане на жалбоподателя съдът е допуснал и допълнителна техническа експертиза за незаявения референтен парцел 35571-8-2-1 с площ от 1 ха. Вещото лице по тази експертиза е потвърдило процента на припокриване, определен от административния орган и потвърден от първата СТЕ. По отношение на визирания парцел е посочило, че същият действително е обработван (по актуални сателитни снимки от 2015 г.), но не е заявен за подпомагане. Експертът е отбелязал, че дори и да е бил заявен, при 100% припокриване с референтния БЗС, процентът на припокриване би бил 87. 27%, т. е. разминаването отново щяло да е над 10%. Обжалваното решение е правилно. От данните по делото се установява, че през 2013 г. П. Сираков в качеството си на земеделски производител с УРН 567545 е кандидатствал за подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" като е заявил три парцела с обща площ 18, 65 ха, а именно: парцел № 35571-725-1-1; парцел № 35571-730-2-3 и парцел № 35571-8-2-1. Видно от уведомително писмо с изх. 01-6500/12281/04.10.2013 г., за подпомагане са били одобрени общо 18, 61 ха от заявените площи. Именно за тези площи е поет 5-годишният ангажимент за извършване на агроекологични дейности по направление "Биологично растениевъдство" (чл. 2, ал. 1, т. 1, б. "а" от Наредба № 11). През 2014 г. П. Сираков е заявил същите парцели, но с обща площ в размер на 18, 62 ха, с което е разширил поетия от него ангажимент. През 2015 г. жалбоподателят е заявил за подпомагане само два парцела с обща площ 17, 55 ха. Не е заявен парцел № 35571-8-2-1. След извършена административна проверка е установено, че процентът на пресичане на заявените през 2015 г. спрямо референтните от 2013 г. площи е 81, 90%, с което не са спазени изискванията на чл. 24, ал. 1 и 2 от Наредба № 11. След изпълнение на дължимата процедура е издаден и оспореният административен акт. Същият е издаден на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11 във връзка с член 10, параграф 4, във връзка чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 и в съответствие с т. 5 "Отказване на финансова помощ и/или прекратяване на агроекологичен ангажимент" от Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007 – 2013 г., изготвена на основание чл. 16 от Наредба № 11. Мотивите за постановяването му са, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените за кампания 2015 г. парцели спрямо одобрените (референтните) парцели за участие в направление "Биологично растениевъдство" е 81, 90%. Прието е, че по този начин е нарушено задължителното условие по чл. 24, ал. 1 и 2 от Наредба № 11. Неразделна част от писмото е и Приложение № 1, съдържащо таблица по номера и площ на референтните парцели, заявени и одобрени за участие по направлението през 2013 г. и заявените такива в текущата кампания за 2015 г. Във връзка с изложеното относно съдържанието на оспорения акт неоснователно се явява възражението в жалбата за неговата немотивираност. Актът съдържа както правните, така и фактическите основания за издаването му. Като неразделна част от него е приложена таблица, в която подробно е описано кои са били референтните парцели и кои са заявените, респ. незаявените парцели за текущата кампания, както и площта на пресичане, като под таблицата е изведен начинът на изчисление на процента на припокриване на площта от пресичане. В акта е описано, че по заявлението са извършени административни проверки и какво е констатирано при тях. Тези констатации са подведени и под относимите правни норми от приложимата Наредба № 11. Във връзка с възражението, че не са описани конкретно какви точно проверки са извършени следва да се отбележи приетото с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, съгласно което мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто е и настоящият случай. Позоваването на извършените проверки представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административния орган да вземе решението си. По силата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 11 агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агробиологичното задължение. Според ал. 2 на същата разпоредба одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка година поне 90% от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Това означава, че заявените и одобрени за подпомагане през първата година от поетия петгодишен агроекологичен ангажимент площи следва да бъдат идентични както по размер, така и по географско местоположение със заявените през следващите години от ангажимента, единствено с възможността за намаляване на същите, но само в рамките на 10%. В случая е установено, че процентът на припокриване е 81, 90%, което е по-малко от 90% съвпадение, т. е. повече от 10% от заявените през първата и третата година площи на съвпадат. Тези констатации напълно се потвърждават и от заключенията, дадени по съдебно-техническата и допълнителната техническа експертиза. При това правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него уведомително писмо е законосъобразен акт и е отхвърлил жалбата срещу него. Неоснователно е възражението в жалбата за неспазване на срока за произнасяне от страна на административния орган. Процедурата по издаване на уведомително писмо започва с извършване на съответните административни проверки и проверки на място на подадените заявления по съответните схеми и мерки от органите на ДФЗ. С уведомителното писмо се обективират резултатите от тези проверки, одобрените суми или отказът от финансиране. При всички случаи административният орган се произнася с изричен акт, като няма определен законов срок за това, тъй като процедурата по издаване на административния акт следва да е приключила. Необосновано в жалбата се твърди също, че съдът не е обсъдил обстоятелството, че цялата площ по поетия агроекологичен ангажимент реално се обработва от него. От изслушаните по делото СТЕ и допълнителна техническа експертиза се установява, че референтните парцели се ползват по предназначение. Изискването на наредбата обаче е, същите да бъдат и заявени. След като не са, те не влизат в обхвата на засичането им с референтните площи. Основните възражения в касационната жалба всъщност касаят наличието на допусната техническа грешка от страна на недобросъвестен служител на ОСЗ при заявяването на площите, както и че установеното разминаване в площта и географското пресичане, се дължало на новата методика за кампания 2015 г. и въведения софтуер. Тези възражения са подробно разгледани и обсъдени от първоинстанционния съд, като настоящата инстанция след проверката на фактите напълно се съгласява с правните изводи, направени от него, поради което счита, че същите не следва да се приповтарят като мотиви и на настоящия съдебен акт. По твърдението в жалбата за извършено съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради неизслушване на искания от жалбоподателя свидетел, чрез показанията на който се целяло да се установят обстоятелствата във връзка с възникнал технически проблем при приемането на заявленията и очертаването на площите за кампания 2015 г. следва да се отчете фактът, че съдът е уважил всички доказателствени искания на жалбоподателя, в това число и за допускане на свидетел. Такъв е бил допуснат при режим на довеждане още в първото по делото заседание. Този свидетел обаче не е бил доведен за разпит в следващите пет проведени по делото заседания. Във връзка с възражението, че становището на министъра на земеделието, храните и горите, поискано от заместник изпълнителния директор на ДФЗ във връзка с твърденията на земеделския производител за допусната техническа грешка от страна на служител в ОСЗ - Лесичево, изложени във възражение вх. № 01-6500/11053/22.01.2016 г. е изготвено 6 месеца след издаване на акта, следва да се отбележи, че макар и издадено след постановяване на оспорения акт, същото потвърждава констатациите на органа, че заявените площи за кампания 2015 г. са с променена геометрия в сравнение с референтните площи, а един от парцелите изобщо не е заявен. В случая от значение е, че не се променя фактическата обстановка, за да се промени и постановеното с оспорения административен акт. Допуснато в административното производство процесуално нарушение е съществено само когато е довело до нарушаване правото на защита на страната в производството и ако недопускането му би могло да доведе до различен от постановения правен резултат. В случая забавянето в становището на министъра не е попречило на жалбоподателя да упражни правото си на защита, нито пък по-ранното му издаване (преди постановяване на акта), би довело до различен краен резултат. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Отправената от процесуалния представител на ответната страна претенция за присъждане на разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. П. Сираков следва да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определени на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,