Решение № 9428 от 26.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ДРАЙ ТЕХНОЛОДЖИ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], ет. партер, чрез процесуалния представител адв. З. Наумов, срещу решение 4968/27.07.2021 г., постановено по адм. дело 1020/2021 г. по описа на Административен съд София град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 1656/30.10.2020 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), в частта, с която е изменен ревизионен акт (РА) Р-22221020001192-091-001/10.08.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП София, като са определени задължения по ЗДДС в общ размер на 8 208,50 лв. главница и жалбоподателят е осъден да заплати деловодни разноски на ответната страна в размер на 666 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според аргументите на касатора, съдът необосновано е потвърдил изводите на органите по приходите за недоказаност на процесните доставки от Александрова Лоджистикс ЕООД, без да обсъди всички направени възражения срещу РА. Счита, че от негова страна са ангажирани достатъчно документи, които водят до обратно заключение по съществото на спора. Аргументите за нарушение на материалния закон в настоящия случай са извлечени от тълкувателната практика на Съда на Европейския съюз, цитирана в касационната жалба. Развива подробни съображения в подкрепа на защитната теза. Искането е за отмяна на обжалваното съдебно решение на Административен съд София град като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на друго такова, с което оспореният ревизионен акт да бъде отменен. В проведеното открито съдебно заседание адв. Наумов поддържа оспорването, като претендира за присъждане на разноски, представляващи държавни такси за съдебно обжалване пред двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. Мирчева, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсутлско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима и основателна. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон, наред с наведените пороци в касационната жалба съгласно ал. 1 от с. чл. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата съдебна инстанция констатира, че постановеното съдебно решение е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от Глава деветнадесета на ДОПК, озаглавена Съдебно обжалване на ревизионния акт: ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението. Тълкуването на този нормативен текст недвусмислено налага извод, че предмет на делото пред първоинстанционния съд е ревизионният акт, в частта която не е отменена с решението по чл. 155 на решаващия орган. Провеждането на процедура по обжалване на акта пред горестоящия орган в системата на данъчната администрация представлява положителна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата срещу ревизионния акт пред съда арг. от чл. 156, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК. Независимо, че решаващият орган може да постанови решение за изменение или да потвърди частично обжалвания РА, предмет на съдебен контрол е самият административен акт по чл. 118 от ДОПК, в неблагоприятната за лицето част по установяването на данъчни задължения (чл. 108, ал. 1 от ДОПК). Видно от решението на Административен съд София - град, съдът е разгледал като предмет на спора решение 1656/30.10.2020 г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с което е изменен РА Р-22221020001192-091-001/10.08.2020 г. в частта на установения с акта резултат по ЗДДС за м. 01.2020 г.: от 216,50 лв. ДДС за възстановяване, е определен ДДС за възстановяване в размер на 8 208,50 лв. Правилно горестоящият административен орган е указал, че на обжалване пред Административен съд София град подлежи РА в частта, в която не е отменен с неговото решение. Настоящата съдебна инстанция констатира, че същата грешка е допусната от административния съд и в определението от 22.02.2021 г. за насрочване на делото, където е прието, че е сезиран с жалба срещу решение на директора на Дирекция ОДОП към ТД на НАП София. Образуването и разглеждането на дело срещу акт на администрацията, различен от посочения в закона, както и от страната жалбоподател, съставлява допуснато съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, води до недопустимост на постановеното съдебно решение. С оглед на посоченото не може да се приеме, че се касае за допусната техническа грешка, тъй като касателно предметния административен акт е налице идентитет между мотиви и диспозитив в решението (виж и решение 9916 от 01.10.2021 г. по адм. д. 3788/2021 г. по описа на ВАС, първо отд., решение 3712 от 19.04.2022 г. по адм. д. 7458/2021 г. по описа на ВАС, осмо отд., решение 3714 от 19.04.2022 г. по адм. д. 7457/2021 г. по описа на ВАС, осмо отд. и др.). При условията на чл. 221, ал. 3 от АПК постановеното съдебно решение следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 1 от АПК, съдът следва да събере и обсъди, поотделно и в съвкупност, всички доказателства по делото , както и да изложи собствени мотиви по спорните за делото въпроси - съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК с оглед относимата нормативна уредба. Въпросът за разноските за водене на делото в настоящата съдебна инстанция следва да се разреши при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,