Решение № 3559 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7230/2014 г.

Решение № 3559 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7230/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Велико Търново срещу решение № 131 от 28.04.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 157/2014 г., с което е отменен акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 1324688 от 15.11.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с решение № 59/3.02.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че административният съд неправилно е приложил разпоредбите на чл. 131 ЗДДС и чл. 83а ППЗДДС, за които поддържа, че са неприложими към процесния случай. Счита, че липсва законово основание за възстановяване на начисления и внесен ДДС поради липса на законовопредвиден документ и способ за установяване недължимостта на внесената сума в размер на 78 362.29 лв. от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) във връзка с извършена от него публична продажба на недвижим имот. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да потвърди АПВ, като му присъди направените по делото разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Дружество по ЗЗД "Частни съдебни изпълнители Глушкова - Георгиев" оспорва жалбата в писмен отговор от 28.05.2014 г. и в писмена защита от 18.03.2015 г. чрез адв. Радослав Димитров от ВТАК. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че административното производство е образувано по реда на чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК, във връзка с искане № 43004/17.10.2013 г., подадено от ДЗЗД "ЧСИ Глушкова и Георгиев" чрез ЧСИ Виктор Георгиев за възстановяване на сума в размер от 78 362.29 лв. Установено е в хода на разпоредената проверка, че на 1.10.2013 г. от частен съдебен изпълнител Виктор Георгиев, съдружник в ДЗЗД "ЧСИ Глушкова и Георгиев" е извършена публична продан по реда на ГПК на недвижим имот, представляващ склад № 3 от обект "Търговски комплекс и складова база на "Виктория ИН" АД, със застроена площ на склада 562,14 кв. м., заедно с 9.5852 % идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж. Собственик на продадения имот е длъжникът "Виан" ЕООД - гр. Аксаково, с ЕИК 103828617 - лице регистрирано по ЗДДС. До това дружество е изпратено съобщение от ЧСИ с изх. № 10981/8.08.2013 г., за упражняване правото му на избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС за имота - предмет на проданта. До момента на обявяването й не е получен отговор от същия. Публичната продан е проведена в периода от 30.08.2013 г. до 30.09.2013 г., като на 1.10.2013 г. е издадено постановление за обявяване на купувач - "Имо пропърти инвестмънтс София" ЕАД. Съгласно удостоверение за въвеждане в експлоатация № 149/4.09.2008 г. на Община Велико Търново, сградата в която се намира обектът - предмет на публичната продан, е въведена в експлоатация на датата на издаване на удостоверението. При извършване на проданта и обявяване на купувача частният съдебен изпълнител е приел, че сделката е облагаема, като след получаване на цената е подал уведомление по чл. 83, ал. 3 от ППЗДДС с вх. № 41147/7.10.2013 г. на ТД на НАП - гр. В. Търново и на датата на подаване на уведомлението е внесъл по банков път ДДС в размер на 78 362,29 лева. Също на 7.10.2013 г. от ЧСИ е издаден документ на основание чл. 131, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, респ. чл. 83, ал. 1 от ППЗДДС, който е изпратен на длъжника и купувача на имота. На 8.10.2013 г. от частния съдебен изпълнител е издадено постановление по чл. 496, ал. 1 от ГПК, за възлагане на недвижимия имот в собственост на купувача "Имо пропърти инвестмънтс София" ЕАД, като между страните не се спори, че това постановление не е било обжалвано и е влязло в сила. Също на 17.10.2013 г. частният съдебен изпълнител е съставил протокол за анулиране на издадения на 7.10.2013 г. документ по чл. 83, ал. 1 от ППЗДДС с мотиви, че към момента на подаване на документа и внасяне на данъка сделката следва да се счита за необлагаема по смисъла на чл. 45 от ЗДДС, тъй като длъжникът не е упражнил правото си на избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС. По подаденото на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК искане за прихващане или възстановяване вх. № 43004/17.10.2013 г. е издаден оспореният пред АС АПВ № 1324688 от 15.11.2013 г., с който е отказано възстановяване на сумата от 78 362.29 лв. Административният орган е приел, че единственото основание, което предвижда ЗДДС за възстановяване на внесен ДДС от съдебен изпълнител е отмяната на публичната продан, редът за което е регламентиран в чл. 83а ППЗДДС. След като публичната продан не е отменена, а ЗДДС и ППЗДДС не предвиждат друг ред за възстановяване на преведен от ЧСИ данък, то нямало законово основание за възстановяване на данъка. За да отмени акта, административният съд е приел, че към момента на данъчното събитие по чл. 25, ал. 2 ЗДДС (моментът на влизане в сила на постановлението за възлагане по чл. 496, ал. 2 ГПК) следва да се прецени статутът на доставката, която съгласно чл. 45, ал. 3, вр. § 1, т. 5, б. "б" от ЗДДС е освободена доставка. След като длъжникът не е упражнил правото си на избор по чл. 45, ал. 7 ЗДДС, то на основание чл. 83, ал. 5 ППЗДДС доставката е освободена, в заплатената цена на сградата не следвало да се включва ДДС, поради което същият бил неправомерно определен в хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. За тази хипотеза били приложими общите разпоредби на чл. 128 - 129 ДОПК, като искането за това правилно било подадено от ДЗЗД "ЧСИ Глушкова и Георгиев", а постановеният отказ бил материално незаконосъобразен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Страните по делото не спорят относно установените в първоинстанционното съдебно производство факти и обстоятелства, а спорът е съсредоточен само относно правото. Приложимите материалноправни норми правилно са издирени и приложени от административния съд. При публична продан на недвижим имот по реда на чл. 131 от ЗДДС, когато собственикът на вещта е регистрирано по ЗДДС лице, съдебният изпълнител следва да начисли ДДС само в случаите на облагаеми доставки. Няма спор, че в конкретния случай към датата на възлагане на имота на 8.10.2013 г. доставката е освободена съгласно чл. 45, ал. 3, вр. § 1, т. 5, б. "б" от ДР на ЗДДС и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 149/4.09.2008 г. При тези обстоятелства правилно решаващият съд е приел, че преведеният ДДС в размер на 78 326.29 лв. е недължимо платен и редът за възстановяването му е общият ред по чл. 128 - 129 ДОПК. По аргумент от разпоредбата на чл. 131, ал. 5 ЗДДС само в специфичния случай на отмяна на публичната продан редът за възстановяване е този по чл. 83а ППЗДДС. За други хипотези редът за възстановяване на недължимо внесеният данък е по чл. 128 и сл. ДОПК (в този смисъл е решение № 3987 от 24.03.2014 г. по адм. д. № 8472/2013 г., VIII отд. на ВАС). Несъстоятелен е доводът на приходната администрация, че липсата на документ, способ или специален ред препятства упражняването на законните права на лицата за възстановяване на недължимо платения данък. Защитата на тези права се упражнява по общия ред на чл. 128 - 129 ДОПК. Всички правни доводи на приходната администрация за невъзможност да се възстанови недължимо преведената сума в размер на 78 326.29 лв. подробно са обсъдени от административния съд и са намерили отговор при правилно приложение на закона. Внасянето на данъка правилно е определено от решаващия съд като недължимо по закон, поради което липсва необходимост от издаване на документ по някакъв специален ред, който да установи недължимостта на сумата, за да може същата да бъде възстановена. Визираната от касатора разпоредба на чл. 129, ал. 5, т. 1 ДОПК е неприложима в случая. Правилни са правните изводи на административния съд, че при наличието на надлежно подадено искане и изпълнение на установените в закона предпоставки за възстановяване на недължимо внесения данък, административният орган е следвало да удовлетвори искането, за което издаденият на 17.10.2013 г. протокол за анулиране на документа по чл. 83 ППЗДДС е без правно значение. Като е достигнал до извод за материална незаконосъобразност на оспорения АПВ, съдът е постановил правилно решение. На основание чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касация се дължат сторените в производството разноски по представен списък по чл. 80 ГПК в размер на 2000 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,