Решение № 9415 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 628/2009 г.

Решение № 9415 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 628/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Цветан Тодоров Гецов от град Русе против решение от 21.11.2008 година, постановено по адм. дело № 429/2008 година на Административен съд град Русе. Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Регионална митническа дирекция (РМД) - Русе не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АС град Русе е отхвърлил жалбата на Цветан Тодоров Гецов срещу заповед № 102/18.07.2008 година на директора на РМД Русе, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание". Установено е от АС, че Цветан Тодоров Гецов е изпълнявал длъжността "главен инспектор" към отдел "Акцизи" при Митница Русе. На посочените в заповедта дати е установено, че жалбоподателят не е изпълнил вменените му служебни задължения по силата на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл, чл. 56, т. 7 от ПОДВРАМ и т. 9 от КПМС, с което е нанесъл щети от неправомерно възстановен акциз. Тези вреди са в резултат на недобросъвестно изпълнение на служебните му задължения и непрофесионално отношение към възложената му работа. Като е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че същият е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните норми. Касационната инстанция при извършената проверка на правилността на обжалваното решение, намира същото са правилно и обосновано по следните съображения: Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл (в редакцията й на ДВ, бр. 24/2006 г.) предвижда, че дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Двете изисквания са кумулативно предвидени и са спазени от административния орган. В случая Гецов е изслушан от наказващия орган и му е дадена възможност да представи писмени обяснения, които той е депозирал в определения му срок. Обосновани са и изводите на първоинстанционния съд, че заповедта на административния орган е мотивирана от фактическа и правна страна. Описаните в заповедта нарушения са индивидуализирани чрез посочване на датата на извършването им, лицата, които са поискали възстановяване на акциз и конкретните становища, за които органът е приел, че при изготвянето им жалбоподателят е допуснал нарушение на служебните си задължения. Първоинстанционният съд е обсъдил всички правнозначими доводи на касационния жалбоподател, заедно с всички допустими доказателства. Административният съд е изяснил въпросът за обема на правомощията на жалбоподателя, в качеството му на главен инспектор към Отдел "Акцизи", при извършване на проверки по чл. 26б, във вр. с чл. 32, ал. 2 и 5 от ЗАДС. При това е акцентирал на предвиденото в т. 5 от длъжностната характеристика пряко задължение на главния инспектор, изискващо предприемане на необходимите мерки при установяване на несъответствия, грешки или нарушения, възникнали в процеса на обработка на представените документи, а в случай, че той не може или няма необходимите правомощия - да информира незабавно прекия ръководител. Съобразил е и изискването за задълбочено познаване на изброените в т. 10 от същата нормативни актове. В съответствие с това правилно съдът е приел, че при извършване на проверките по седемте преписки, цитирани в обжалваната заповед, жалбоподателят е следвало да извърши насрещни проверки, така, както са процедирали негови колеги в аналогични случаи. Тези проверки се свеждат до изискване на информация за това, дали вписаните във фактурите като доставчици лица действително са осъществили доставки на гориво на съответните земеделски производители. Конкретните факти относно нередовността на исканията за възстановяване на акциз по седемте преписки, които са налагали извършването на такива проверки, са обсъдени подробно и последователно в съдебното решение. Дори да се приеме, че предвид указанията, съдържащи се в писмото на директора на Агенция "Митници" до директорите на РМД от 8.10.2008 г., извършването на проверки по счетоводната документация на земеделските производители или на трети лица се свързва с дейността на Отдел "Последващ контрол", за да бъде ангажирана намесата на този отдел е необходимо той да бъде надлежно сезиран. Безспорно е установено, че жалбоподателят не е предприел действия и в тази насока. Поради това, при установените фактически данни, правилно решаващият съд е приел, че той не е изпълнил служебните си задължения, съгласно изискванията на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл и че това съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 1, т. 2 от закона, за което предвид настъпилите последствия, законосъобразно му е наложено дисциплинарното наказание. Предвид за изложеното, обжалваното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материални я закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски пред касационната инстанция не са поискани от ответника, липсват и доказателства за направени такива, поради което не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение