Решение № 152 от 27.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1927/2014 г.
ВКСIII гражданско отделение27.06.2014 г.докладчик Илияна Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Д. С. Б. от [населено място] молба с вх. № 1620 от 27.09.2013 г. на РС Самоков за отмяна на влязлото в сила решение № 83 от 29.01.2009 г. по гр. д. № 474/08 г. на Софийски окръжен съд. ОСЪЖДА Д. С. Б. от [населено място] [улица] ЕГН [ЕГН] да заплати на Л. Б. В., К. Б. П. и С. С. П. -всички със съдебен адрес: [населено място] [улица] сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 152 от 27.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1927/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 304 от ГПК. Образувано е въз основа подадената от Д. С. Б. от [населено място] молба с вх. № 1620 от 27.09.2013 г. на РС Самоков за отмяна на влязлото в сила решение № 83 от 29.01.2009 г. по гр. д. № 474/08 г. на Софийски окръжен съд. С посоченото решение e отменено решение от 29.02.08 г. по гр. д. № 338/06 г. на РС Самоков в частта, с която е отменен н. а. № 170, т. IIА, рег. № 3098,нот. д. № 384/04 г. на нотариус М. относно признатите права на Г. С. Б. и П. С. П. върху поземлен имот - имот № 80 в кв. № 8 по плана на [населено място] баня от 1971 г., целият с площ от 2075 кв. м. над 1 360/2 075 ид. ч. и е оставено в сила решение от 29.02.08 г. по гр. д. № 338/06 г. на РС Самоков в останалата му част, с която е признато за установено по отношение на Г. С. Б. и П. С. П., че Л. Б. В., К. Б. П. и С. С. П. са собственици по наследство и давностно владение на 715/2075 ид. ч. от описания поземлен имот /решението е влязло в сила на 1.12.09 г., когато е постановено от ВКС определение по чл. 288 от ГПК/. В това производство Г. С. Б. и П. С. П. са били ответници и са се легитимирали като собственици на целия имот с н. а. № 170/2004 г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка със записано основание - наследство и давностно владение. Съдът е приел, че имотът е бил закупен от наследодателя на ищците /М. Г. П./ през 1922 г. с договор за продажба от наследодателя на ответниците /Б. П./, владеел се е от тях и не е внасян в ТКЗС. Молителят Д. С. Б. е съпруг на Г. С. Б.. Като твърди, че процесният имот е съпружеска имуществена общност / защото нотариалният акт с № 170/2004 г., с която съпругата му се легимира като собственик е издаден по време на брака/, молителят счита, че е необходим другар, по отношение на който решението № 83 от 29.01.2009 г. по гр. д. № 474/08 г. на СОС има сила на присъдено нещо, без той да е участвал в производството. В съдебно заседание се явява лично, заедно с процесуалния си представител. Поддържа подадената молба за отмяна и желае да бъде уважена, като бъде отменен постановения акт, а делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Представя писмени бележки и претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., реалното заплащане на които удостоверява с представен договор за правна помощ и съдействие от 13.05.2014 г. Ответниците Л. Б. В., К. Б. П. и С. С. П. не се явяват и не се представляват в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище от процесуалния им представител, с което се оспорва основателността на подадената молба. Твърдят, че имота е наследствен на братя П., поради което е невярно твърдението в молбата за отмяна, че е възможно да е станал съпружеска имуществена общност вследствие на давностно владение по време на брака на молителя. Претендират направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 400 лв., реалното плащане на които удостоверява с представен договор за правна защита и съдействие № 0393794 от 12.05.2014 г. Ответниците Г. С. Б. и П. С. П. също не се явяват и не се представляват в съдебно заседание. В изразеното от тях писмено становище подкрепят искането за отмяна и считат, че следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 304 от ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска трето на спора лице, само когато решението има сила спрямо него, независимо че то не е било страна по делото, в хипотеза по чл. 216, ал. 2 от ГПК, т. е. ако силата на присъдено нещо му е противопоставима и за него не съществува друга възможност за защита на притежаваните права, включително чрез предявяване на същия иск или чрез оспорване в друго производство на правата на участвуващите в производството по делото лица. Следователно легитимирано да иска отмяна е това трето лице, което има право на иск по делото като участник в неделимо спорно правоотношение, който ако беше конституиран като главна страна по делото, щеше да има качеството на необходим другар. В случая молителят няма такова качество. Той е съпруг на лице, за което в исково производство /с решението, чиято отмяна се иска/ е прието за установено, че притежава в резултат на наследяване и давностно владение собственически права върху посочения в молбата имот. Касае се за личен имот на наследодателя на лицето, който не може да се придобие по давност от неговия съпруг. След влизане в сила на Семейния кодекс от 1985 г., вече т. 2 от Постановление № 8/80 от 17.06.1981 г. на Пленума на ВС не е актуална, като съдебната практика и доктрината възприеха становището, че разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от СК (отм.) въведе изискването за принос при придобиване на имущество в съпружеска имуществена общност. /Р-1116 от 10.12.08 г. гр. д. № 1872/07 г. на III г. о./ В случая такъв принос не е налице поради наследствения характер на имота. Съпрузите имат качеството на необходими другари само по искове за собственост за вещи, придобити в съпружеска имуществена общност, която на основание чл. 21 от СК възниква само при възмездно придобиване на имущество по време на брака. По спор за собственост, предмет на който е вещ придобита по време на брака, но представляваща съгласно чл. 22 от СК индивидуална собственост на съпруга, който я е придобил, какъвто е и разглежданият случай, съпрузите не са необходими другари и отмяна на основание чл. 304 от ГПК по искане на неучаствалия по делото съпруг не може да се допусне. /Р-2 от 29.02.12 г. по гр. д. № 1088/11 г. на I г. о./ С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира искането за отмяна на влезлия в сила съдебен акт за неоснователно. Съобразно изхода от делото, на основание чл. 78 от ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение