Решение № 6184 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14079/2008 г.

Решение № 6184 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14079/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Дием" ЕООД, гр. Хасково, против решение № 171 от 07.10.2008 г. по адм. дело № 262 по описа за 2008 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 14 от 06.08.2008 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" - Хасково. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и неправилно прилагане на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Хасково, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Хасково е решение № 14 от 06.08.2008 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № 1010 от 22.05.2008 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 62 / 14.05.2008 г., с което "Дием" ЕООД, гр. Хасково, е задължено да възстанови нанесени на ДОО щети в размер на 3740.05 лв., произхождащи от неправомерно извършени разходи за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство на лицето Добромира Петрова Иванова през времето от 01.05.2004 г. до 14.08.2006 г., както и лихви в размер на 2 424.94 лв. (общо 6 164.99 лв. съгласно справки № 1, 2 и 3). С постановеното решение Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като неправилно е приел, че към датата на възникване на осигурените рискове "временна неработоспособност" и "майчинство" наетото на работа лице не е имало качеството на "осигурено". Съдът е приложил неправилно материално- правната норма на чл. 10 от КСО във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО, във вр. с чл. 160 от Кодекса на труда (КТ). При установяване на осигурителния стаж на лицата, наети на работа по валидно сключени трудови договори, съдът следва да тълкува и прилага материалноправната разпоредба на чл. 10 от КСО при съобразяване с приложимите към правоотношението разпоредби на Кодекса на труда и с предоставената от държавата специална защита на бременните жени и майките. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 119 от 2002 г.) определя като "задължително осигурени за всички осигурени социални рискове" наетите на работа работници и служители за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. За "наето на работа" се счита лицето, което е сключило трудов договор по реда на чл. 62 от КТ. По настоящето дело е установено, че от 29.06.1998 г. до 30.04.2004 г. Добромира Петрова Иванова е работила като счетоводител на пълно работно време в "Ники - БТ" АД, гр. Шумен, по силата на сключен трудов договор № 87 от 29.06.1998 г. Считано от 01.05.2004 г., тя е сключила трудов договор с "Дием" АД, гр. Хасково и договорът е бил регистриран в ТД на НАП - Хасково на 03.05.2004 г. (писмо изх. № ВХК06123#1 / 24.07. 2008 г. - л. 32). След сключване на трудовия договор служителката е подала молба за разрешаване на платен отпуск за отглеждане на малко дете до 2 години, считано от 01.05.2004 г., на основание чл. 164, ал. 1 от КТ. Времето на ползвания платен отпуск за отглеждане на дете се зачита за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО, поради което ползващото отпуска лице следва да се счита за "осигурено". От 01.06.2004 г. служителката е била в състояние на временна неработоспособност, удостоверена с приложен болничен лист, а на 14.08.2004 г. е родила второто си дете. Към датата на настъпване на осигурения риск "майчинство" наетата на работа по трудов договор майка е изпълнявала условието по чл. 48а от КСО (нов - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.07.2004 г.) за придобит осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове лице, от който 3 месеца през периода от 12 календарни месеца, предхождащи месеца, от който започва отпускът за бременност и раждане. За нея е възникнало правото по чл. 50, ал. 1 от КСО на парично обезщетение при бременност и раждане за срок от 135 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. От 12.11.2004 г. до 14.08.2006 г. служителката е ползвала отпуска за отглеждане на малко дете по чл. 164 от КТ и е имала право на парично обезщетение по чл. 52а от КСО (нов - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.07.2004 г.). Неправилно е становището, че по време на ползването на разрешените отпуски за отглеждане на малко дете наетото на работа лице губи качеството на "осигурено" по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 10 от КСО и поради това при раждане на второ дете няма право да получава от ДОО парични обезщетения за майчинство. Паричните обезщетения за временна неработоспособност и майчинство са дължими и правомерно изплатени, поради което не е налице причинена щета на държавното обществено осигуряване, произхождаща от неправилно извършени осигурителни разходи. Оспорените актове, с които осигурителят е задължен да възстанови по сметка на ДОО изплатените на осигуреното лице парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство, са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност и подлежат на отмяна. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата на "Дием" ЕООД, гр. Хасково, е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго по същество, с което оспорените административни актове бъдат отменени като незаконосъобразни. Основателно е искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски - държавни такси в размер на 75 лв. и възнаграждения за един адвокат за двете инстанции в размер на 630 лв. (380 лв. и 250 лв.). Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,