Решение № 14623 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7331/2020 г.

Решение № 14623 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7331/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Окръжен съд- Благоевград К. Бельова, срещу Решение № 595/21.04.2020 г., постановено по адм. д. № 438/2019 г. по описа на Административен съд- Благоевград, с което е обявена за нищожна разпоредбата на т. 2. 2. от Вътрешните правила за назначаване на особените представители в Окръжен съд- Благоевград, утвърдени със Заповед № 259/27.03.2019 г. на председателя на ОС- Благоевград. С Определение № 14830/4.11.2019 г., тричленен състав на шесто отделение е отменил Определение № 1148/5.06.2019 г., постановено по адм. д. № 438/2019 г. на АС- Благоевград и е върнал делото на същия за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на Адвокатска колегия- Благоевград, представлявана от И. Чолаков- председател на Адвокатски съвет, против Заповед № 259/27.03.2019 г. на председателя на Окръжен съд- Благоевград и т. 2. 2. от утвърдените с нея Вътрешни правила за назначаване на особените представители в Окръжен съд- Благоевград Касаторът счита, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по основателността на подадена жалба от страна, която е лишена от процесуална легитимация, поради което и решението следва да бъде обезсилено. В условията на евентуалност счита решението за незаконосъобразно, което обуславя неговата отмяна. Ответникът- Адвокатска колегия- Благоевград, при редовно призоваване, не излъчва представител, но в писмен отговор оспорва касационната жалба, считайки първоинстанционното решение за законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на ВАС намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок, от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес, срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е установил, че със Заповед № 259/27.03.2019 г. председателят на Окръжен съд- Благоевград, на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от Закона за съдебната власт, е утвърдил Вътрешни правила за назначаване на особените представители в ОС – Благоевград. Със заповедта е наредено правилата да се публикуват в папка "Вътрешни актове" и да бъдат сведени до знанието на гражданските съдии и съдебните служители от гражданско деловодство, както и системните администратори, за изпълнение. Правилата съдържат три раздела – 1. Общи положения; 2. Действия и актове на съда при назначаване на особен представител и 3. Изплащане на възнагражденията на особените представители. Според т. 2. 1. на правилата, когато констатира, че съобщението е редовно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 до ал. 5 ГПК, съдът с определение допуска особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, като определя възнаграждението на същия и кой следва да го заплати. С оспорената т. 2. 2 от Правилата се регламентира редът за избор на особен представител, индивидуализиран подробно. За да прогласи нищожността на оспорената разпоредба, административният съд е приел, че Вътрешните правила за назначаване на особените представители в ОС – Благоевград са приети като вътрешнослужебен акт, но в частта им по т. 2. 2, с която се определя ред за избор на адвокат, който да осъществява особено представителство при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК, правилата проявяват действие "навън", като с тях се засягат правата и законните интереси на адвокатите, както и на Адвокатска колегия – Благоевград. Поради това, в тази им част, Вътрешните правила губят характеристиката на вътрешнослужебен акт, като същите не може да се определят както като индивидуален, така и като общ административен акт, а попадат в изключението по чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК. Поради това, оспорването е допустимо. По същество е приел, че липсва компетентност на председателя на окръжния съд, защото не е налице законова разпоредба, която да предоставя в компетентност на председателите на съдилищата да уреждат въпроси, свързани с избора и определяне на особени представители, а с приетите Вътрешни правила се уреждат обществени отношения, които вече са регламентирани с нормативен акт от по-висока степен и е недопустимо преуреждането им и то в противоречие със закона. Така постановеното решение е недопустимо. За наличие на положителните процесуални предпоставки за допустимост на подадената жалба първоинстанционният съдът следи служебно. В обжалваното решение обаче не са изложени собствени доводи за допустимостта на жалбата с оглед наличието на правен интерес от страна на жалбоподателя- Адвокатска колегия- Благоевград. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от Конституцията на РБ, адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се организация. Принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка, при които се осъществява адвокатската професия, са закрепени и в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Адвокатската колегия е съсловна (браншова) организация, която подлежи на обособяване и регистрация по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, като адвокатите задължително членуват в адвокатска колегия /чл. 78 ЗА/. Съгласно чл. 78, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатската колегия е юридическо лице, състоящо се от вписаните в регистрите й адвокати. Същият закон предвижда, че органи на адвокатска колегия са: общо събрание, адвокатски съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на адвокатската колегия. Адвокатската колегия действа чрез своите органи и взема своите решения по предвидения в Закона за адвокатурата ред и начин, съобразно предвидените правомощия на тези органи, изчерпателно посочени в закона. В съответствие с тези основни начала, законодателят не е предвидил обща възможност за обжалване на определени актове на съдебната администрация, респективно на председателите на съдилища. По делото няма решение нито на Общо събрание на Адвокатска колегия- Благоевград, нито на Адвокатския съвет, което да е обективирало волята на адвокатите от колегията да обжалват разпоредбата на т. 2. 2. от Вътрешните правила за назначаване на особените представители в Окръжен съд- Благоевград, утвърдени със Заповед № 259/27.03.2019 г. на председателя на ОС- Благоевград. По делото е съществено да се подчертае и следното: В контекста на Тълкувателно решение № 2/12.02.2010 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по т. д. № 4/2009 г., като организации в хипотезата на чл. 186 от Административнопроцесуалния кодекс, които са създадени по закон и устав да представляват и защитават общите интереси на своите членове, съсловните (браншовите) организации, каквато е и адвокатската колегия, имат право да участват в административното производство за издаване на подзаконови нормативни актове, като могат да оспорват издадения подзаконов нормативен акт в случаите, когато с него се засягат или могат да бъдат засегнати общи права, свободи или законни интереси или се пораждат задължения за членуващите в сдружението лица. Правният интерес на съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел е обусловен от засягането на техни лични права или законни интереси, непосредствено породени от предмета на дейност и целите на учредяването им. В случая обаче Вътрешните правила нямат характеристиката на подзаконов нормативен акт, а носят белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, с който се създават задължения и непосредствено се засягат права и законни интереси на неопределен брой лица, което е аргумент в подкрепа на извода, че за подателя на жалбата не е налице пряк, непосредствен и личен правен интерес от оспорването като процесуалноправна предпоставка за допустимост. Съдът взема предвид и постановеното в решение на Конституционния съд № 5/7.04.2007 г. по к. д. № 11/2006 г. задължително изискване във всички случаи, когато гражданите и юридическите лица атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, да е налице засягане или възможност от засягане на техни субективни права, законни интереси или пораждане на задължения за тях - предпоставка, обуславяща активната процесуалната легитимация при упражняване правото на защита по чл. 120, ал. 2 вр. чл. 56 от КРБ. Дори и при възможно най-широко разбиране за правен интерес при обжалване на административни актове, което включва необходимостта от законосъобразна дейност на органите на държавна власт, конституционната и тълкувателната практика на ВАС са категорични, че такъв интерес е налице, когато административният акт пряко засяга права, законни интереси или създава задължения за конкретно физическо или юридическо лице. Правният интерес следва да е правомерен, личен и обоснован с конкретно твърдяно настъпило или предстоящо засягане на права или законни интереси. В този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСК на ВАС изрично разяснява, че процесуалноправният интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на обжалването следва да е личен, пряк и непосредствен. Тази процесуална предпоставка по делото не е налице. В конкретния случай, съдът е постановил недопустимо съдебно решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът следи служебно за валидността и допустимостта на съдебното решение. Поради това и с оглед констатираната недопустимост на обжалваното съдебно решение, на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, същото следва да бъде обезсилено, а производството по делото- прекратено. Настоящият състав не се произнася по останалите наведени касационни основания поради недопустимостта на съдебното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,