Решение № 48 от 26.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1426/2012 г.

Решение № 48 от 26.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1426/2012 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Надя Зяпкова Производство по чл. 304 ГПК. Образувано е по молба вх. № 1030068/20.07.2012 г. от В. С. Х. ЕГН [ЕГН ] и Д. Д. Х. ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], [жк], [жилищен адрес] за отмяна на влязло в сила на 18.10.2011 г. съдебно решение на Софийски районен съд, 62-ри състав без номер/30.03.2011 г. по гр. д. № 37673/2010 г. Молителите поддържат, че са сключили граждански брак на 28.06.1982 г., видно от удостоверение за граждански брак, издадено на 9.10.1992 г. и са в режим на семейна имуществена общност. В заповедното и исковото производства като длъжник е посочен само В. С. Х., като не са представени доказателства за собственост или за ползване на сочения в заявлението апартамент с абонатен № 199120 към [фирма]. Твърдят, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и към процесния период молителят В. С. Х. е ползвател на имота-ап. 25, [жк], [жилищен адрес] наравно със съпругата му Д. Д. Х. ЕГН [ЕГН]. Считат, че по силата на чл. 216 ГПК съпругата Д. Д. Х. е необходим другар в производствата, но тя не е била уведомена за заповедта за парично задължение и е била лишена от възможността да участва в исковото производство, както и не е била надлежно представлявана. Молят да се обезсили решение без номер/30.03.2011 г., СРС, 62-ри състав, постановено по гр. д. № 37673/2010 г. и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия от момента на подаване на заявлението от ищеца. Представено е заверено копие от удостоверение за граждански брак, серия ГБ-85/9.10.92 г., издадено от Община "В.", [населено място]. За ответника по молбата [фирма], София и третото лице-помагач [фирма], София не е изразено становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение за процесуално допустима, но неоснователна. Отмяната по реда на чл. 304 ГПК дава защита само на третите лица, които не са били конституирани по надлежния ред и не са взели участие като страна в производството по делото срещу силата на пресъдено нещо, която се разпростира спрямо тях поради неделимост на спорното правоотношение, предмет на делото, участници в което са и те. С препращането на чл. 304 ГПК към разпоредбата на чл. 216 ГПК производството за отмяна на влязлото в сила съдебно решение се свързва с процесуалната фигура на необходимото другарство в двете му форми-задължително и факултативно. В качеството на необходим другар като участник в правоотношението, предмет на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, е само онова трето лице, което разполага с право на иск относно същото правоотношение и на това основание това трето лице е трябвало да бъде конституирано като страна по делото и е трябвало задължително да вземе участие в производството по делото. Конкретният случай не е такъв. Спорното правоотношение, предмет на делото, по което е постановено атакуваното с молбата за отмяна влязло в сила съдебно решение произтича от сключен между молителя В. С. Х. и [фирма] договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия по силата на Закона за енергетиката. По този договор страни са топлопреносното дружество и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот, които са обвързани с договорна облигационна връзка. Липсва спор по делото, че двамата молители са съсобственици на апартамента-обект на топлоснабдяване. Това обстоятелство, обаче, не обосновава положението им на необходими другари в процеса и задължителното участие на съпругата в качеството на главна страна в производството по иска с правно основание чл. 415 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 от Закона за енергетиката, който е бил проведен успешно от топлопреносното дружество срещу молителя-титуляр на партида към [фирма]. Ето защо молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение