Решение № 3581 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10790/2010 г.

Решение № 3581 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10790/2010 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Началника на сектор "Организирани престъпни групи за насилие и контрол върху престъпния бизнес към Главна Дирекция "Борба с организираната престъпна дейност" МВР, против решение № 62/12.08.2010 г., постановено по адм. дело № 1753 от 04.06.2010 г., постановено от Административен съд - София-град по адм. д. № 8315 по описа за 2009 г. на с. съд, с което е отменена издадена от него заповед рег. № 125-з/17.11.2009 г. за полицейско задържане на Ангел Николаев Станчев от гр. София. Касационният жалбоподател твърди, че при постановяване на решението са допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това моли съдебния акт да бъде отменен и да бъде постановено ново решение, с което жалбата на Ангел Николаев Станчев срещу цитираната заповед да бъде отхвърлена. Ответникът Ангел Николаев Станчев не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че като подадена от страна участвала в първоинстанционното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, касационната жалба е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С оспорената пред Административен съд - София-град заповед рег. № 125-з/17.11.2009 г. е заповядано задържането на лицето Ангел Николаев Станчев за срок до 24 часа в Първо РУП-София, като заподозрян за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК, на посочено в заповедта правно основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съдът приел, че заповедта страда от порок - материална незаконосъобразност, тъй като не били събрани "данни по смисъла на закона" за извършване на престъплението от задържаното лице. Приел, че само презюмиране на виновно поведение, не е основание за задържане. Решението на административен съд София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Процесната заповед е с правното основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а фактическото основание е, че лицето е заподозряно в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК. Разпоредбата на чл. 63 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 63, ал. 1, т. 1-7 от ЗМВР включително. Задържането на основание чл. 63, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 64 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Законът не посочва от какъв характер следва да е извършеното престъпление - общ или частен. За прилагане на нормата е достатъчно осъществяването на фактическия й състав, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице. За издаване на заповед за задържане за 24 часа при условията на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗВМР, не трябва да са налице доказателства за извършено престъпление, а само данни, обосноваващи предположение за такова. Данните за това обаче трябва да са налице преди задържането. В настоящия случай към датата на издаване на заповедта /17.11.2009 г./, липсват данни които да обосновават предположение за установена съпричастност на Станчев към извършено престъпление по НК. Данни за вероятен извършител на престъпление по чл. 143, ал. 3, вр. ал. 1 НК се съдържат в докладна записка от по-късна дата - 19.11.2009 г. Тази докладна записка се позовава на "оперативна информация", както и на обясненията на Марио Божков, депозирани след издаване на оспорения акт. Освен това досъдебното производство е образувано с извършване на първото действие по разследването. С уведомлението, че е постановено началото на разследването срещу вероятен извършител по чл. 144, ал. 3 НК се изчерпват писмените доказателства, находящи се в прокурорската преписка от датата на образуване на делото до датата на издадения оспорен акт, но те не се отнасят до ответника по касация. В предвид на установеното касационната жалба се явява неоснователна, Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,