Решение № 9737 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 217/2019 г.

Решение № 9737 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 217/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по две касационни жалби на ЕТ "Н. Маринов", с. Дропла, чрез процесуалния му представител адв. Иванова и на Министерство на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния му представител юрк. Дянкова, срещу решение № 466 от 01.11.2018 г. по адм. д. № 439/2018 г. на Административен съд – гр. Добрич, с което е обявена нищожността по жалба (наименована искова молба) на "Агро - ММ" ЕООД, гр. Добрич на заповед № 751 от 13.07.2016 г. на кмета на Община Балчик, в частта, с която на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ е разрешено да се изработи проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) за УПИ VIII и IX, кв. 34 и промяна на уличната регулация от о. т. 212 до о. т. 214 по ПУП – ПРЗ на с. Дропла, общ. Балчик. В двете касационни жалби се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. И двамата касационни жалбоподатели твърдят, че ЕТ "Н. Маринов" е имал право да подаде заявление, с което да поиска да бъде разрешено изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ, както и че министърът на земеделието и храните, като представител на държавата с издадени две заповеди е изразено съгласие за разрешаване на изработването на изменение на ПУП – ПРЗ в оспорените части. Изразява несъгласие с извода на съда, че изразеното такова съгласие не може да се зачете за искане по чл. 135 от ЗУТ, както и че същото не е било направено по заявлението на ЕТ "Н. Маринов". Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на "Агро - ММ" ЕООД срещу заповедта в оспорените й като нищожни части. Касаторът ЕТ "Н. Маринов" претендира разноски. Ответникът "Агро - ММ" ЕООД изразява становище за неоснователност на касационните жалби и иска оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Ответниците Кметът на община Балчик и ПК "Устрем" не се явява и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. За да постанови оспореното решение АС – гр. Добрич се е произнесъл във връзка с указания, дадени в решение № 9380 от 09.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2141/2018 г. на ВАС, с което е обезсилено предходно решение и делото е върнато за ново разглеждане с указание съдът да се произнесе по оспорването за нищожност на заповед № 751 от 13.07.2016 г. на кмета на Община Балчик, в частта за УПИ VІІІ и УПИ ІХ, кв. 34 и улична регулация от о. т. 212 до о. т. 214. Съдът е приел, че са допуснати толкова съществени нарушения на административно производствените правила, на материално правните разпоредби и на целта на закона, които водят до нищожност на оспорената заповед в разглежданите части. Приел е на първо място, че административният орган се е произнесъл по недопустимо искане за разрешаване на изработване на проект за изменение на ПУП по чл. 135, ал. 3, подадено от нелегитимирано лице, тъй като е приел, че заявлението от ЕТ "Н. Маринов" е подадено на 14.04.2016 г., а с решение от 16.07.2015 г. на ВКС е признато за установено по отношение на него, че не той е собственик на имотите, а такъв е държавата. Приел е, че представените две заповеди на министъра на земеделието и храните, като представляващ държавата при упражняване на собствеността в тези имоти, не могат да се приемат за валидно искане за разрешаване на изработването на ПУП, тъй като с тях само се дава съгласие за процедирането на такъв по решението на ВКС, но не са свързани със заявлението на ЕТ. Приел е, че по отношение на двата УПИ VIII и IX, кв. 34 няма одобрен предходен план за застрояване, който да бъде изменян. Приел е, че проектното предложение за изменение на плана за регулация не е съобразено с действащата кадастрална карта от 2003 г. Приел е и че с административната преписка са представени две предложения за изменение на плана, които съществено се различават по своя обхват и съдържание, поради което не може да се направи еднозначен извод какво изменение на плана е разрешено, както и към заповедта липсва графична част, поради което е приел, че не е ясно в какъв обхват е разрешено изменението на плана. Приел е и нарушения на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – липса на мотиви и фактически основания, налагащи изменение на плана. Приел е и че с разрешеното изработване на проект за изменение на плана е предвидено обособяване на нов УПИ VI, който припокрива границите на имот идентификатори № с крайни цифри 603 и включва усвоени части от ПИ с крайни цифри на идентификаторите № 345, 346 и 347 – държавна собственост и № 350, които са били предмет на уважения иск по чл. 108 от ЗС от ВКС срещу ЕТ "неделчо Маринов". Приел е, че с разрешаването за създаване на новия УПИ VI по границите на имот идентификатор № с крайни цифри 603, в частите на УПИ VIII и IX и северната част на улица от о. т. 212 до о. т. 214 се цели само възстановяване на границите на незаконно заснетия в кадастралната карта ПИ по отменения нотариален акт на ЕТ "Н. Маринов" от 2009 г. и заобикаляне на вещно правните последици на влезналото в сила решение на ВКС. Приел е, че това води до извод противоречие на заповедта с целта на закона. Приел е и липса на предпоставката по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, на която е основана правно заповедта, поради липса на съгласие на всички заинтересовани страни. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. В конкретния случай не се касае за разрешение за изработване на проект за ПУП, а за разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Касае се за мотивирано предписание по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, което е административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ и подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗУТ "Лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината", а съгласно ал. 2 на разпоредбата "Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му". Това е предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за ПУП, дори не е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ. В конкретния случай е направено искане по чл. 135, ал. 1 с представена скица – предложение по ал. 2 на разпоредбата, като преценката е за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв е наличен (в конкретния случай не е). При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт. В настоящия случай съдът неправилно е приел, че производството е започнало по искане на лице, което не е легитимирано да подава искане по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ, тъй като видно от доказателствата по делото ЕТ "Н. Маринов" собственик на сграда идентификатор № 23769.501.616. 1, намираща се частично в имот идентификатор № 23769.501.616, частично в имот идентификатор № 23769.501.350 със стар идентификатор № 23769.501.603. Действително с решение на ВКС по предявен иск на държавата срещу ЕТ "Н. Маринов", Н. Маринов и съпругата му е установено, че държавата в лицето на министерство на земеделието е собственик на всички части от стари имоти, включени в имот идентификатор № 23769.501.603, но ЕТ е останал собственик на намиращата се в рамките на този имот построена с разрешение за строеж сграда, поради което за него е било налице качество на лице по чл. 131 от ЗУТ, което може да иска разрешаване на изработването на изменение на плана. Видно от доказателствата и другото лице, което се легитимира с права на собственост върху имота – държавата в лицето на министерство на земеделието – не се противопоставя да бъде разрешено изработването на изменение на плана, като е дал съгласие за такова, а и оспорва съответно отмяната и прогласяването му за нищожно, т. е. отново заявява, че иска да бъде разрешено изработването на изменение. Поради това не налице първото прието от съда нарушение, с което е обоснована нищожност. По отношение на посоченото, че за двата УПИ VIII и IX, кв. 34 няма одобрен предходен план за застрояване, който да бъде изменян, това не е основание за прогласяване на нищожност на заповедта, тъй като както беше посочено по – горе в случая е налице една предхождаща одобряването на изменение процедура, а това дали е налице основание за изменение на ПУП, ще бъде преценявано с изработването на проекта за изменение. Следва да се посочи обаче и че този извод на съда не кореспондира със събраните в хода на производството доказателства, тъй като от приетите по делото СТЕ се установява, че по отношение на района е налице одобрена регулация от 1996 г., която е приложена, като в 1996 г. не е бил одобряван план за застрояване. Установява се обаче, че за ПИ идентификатор № 23769.501.603, в частите му за УПИ VIII и IX от 2009 г. има план за застрояване, като е и приложен. Поради това не е налице и това нарушение, което съдът е прие за толкова съществено, че да доведе до нищожност на заповедта. По отношение на приетото, че проектното предложение за изменение на плана за регулация не е съобразено с действащата кадастрална карта от 2003 г., от доказателствата по делото не се установява такъв порок, тъй като видно от представеното предложение същото съответства именно на одобрената кадастрална карта от 2003 г. по предствените скици на имота от 2010 г. По отношение на приетото от съда наличие на две предложения за изменение на плана на стр. 66 и стр. 148, не е налице и този порок, тъй като видно от оспорената заповед с нея е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП и досежно ул. с о. т. 212 до о. т. 214, като предвиждане на такава улица има само в предложението на стр. 66 от делото на АС – Добрич, а не и на това на стр. 148, поради което е ясно по кой проект е разрешено изработването на изменение на плана. Приетото нарушения на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – липса на мотиви и фактически основания, налагащи изменение на плана, не е толкова съществено, че да обоснове нищожност на заповедта, още повече, че основанията за разрешаване на изменението се съдържат в административната преписка (ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОС на ВС). Липса на предпоставката по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, а именно липса на съгласие на всички заинтересовани страни за разрешаване на изменението, е неотносимо към производството по издаване на заповед по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ за разрешаване на изменение на ПУП по изложените по–горе съображения, че се касае за едно предварително производство, като наличието на основанията за изменение на ПУП ще бъдат изследвани при издаването на заповед за одобрението на изменение на плана. По изложените съображения не се установяват приетите тежки пороци на заповедта от АС – Добрич, които да доведат до нейната нищожност. Като е достигнал до обратен извод съдът е постановил оспореното решение в противоречие със закона и събраните по делото доказателства. Поради горното обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата "Агро - ММ" ЕООД, гр. Добрич против заповед № 751 от 13.07.2016 г. на кмета на Община Балчик, в частта, с която на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ е разрешено да се изработи проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) за УПИ VIII и IX, кв. 34 и промяна на уличната регулация от о. т. 212 до о. т. 214 по ПУП – ПРЗ на с. Дропла, общ. Балчик. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора ЕТ "Н. Маринов" за присъждане на разноски и като доказано следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,