Решение № 1814 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9152/2012 г.

Решение № 1814 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9152/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Табак трейд" ЕООД, гр. Добрич срещу Решение № 1372/23.05.2012 г., постановено по адм. дело № 3645/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 031100193/28.03.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, в частта, потвърдена с Решение № 362/29.09.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с която за жалбоподателя са установени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 05.2008 г. - главница в размер на 10 000 лв. и лихва в размер на 3311,76 лв.; за д. п. м. 12.2008 г. - главница в размер на 10 000 лв.; за д. п. м. 03.2009 г. - главница в размер на 10 000 лв. и лихва в размер на 4100,82 лв.; за д. п. м. 07.2009 г. - главница в размер на 70 000 лв. и лихва в размер на 11 415,33 лв.; д. п. м. 08.2009 г. - главница в размер на 65 000 лв. и лихва в размер 9948,02 лв.; за д. п. м. 11.2009 г. - главница в размер на 10 000 лв. и лихва в размер на 1250,92 лв. и допълнително определена лихва в размер на 1384,72 лв. и задължения за корпоративен данък за данъчни периоди 2008 г. - главница в размер на 10 000 лв. и лихва в размер на 2103,02 лв. и за 2009 г. - главница в размер на 10 000 лв. и лихва в размер на 194,47 лв. и допълнително определена лихва в размер на 95,49 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е съобразил, че в хода на ревизионното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно приложение на разпоредбата на чл. 32, ал. 5 от ДОПК при извършване на насрещната проверка на доставчика "Мед ком" ООД. Счита, че събраните по делото доказателства са обсъдени едностранчиво и в противоречие с правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, както и, че ангажираните гласни доказателства кореспондират с писмените доказателства и констатациите на органите по приходите, поради което е следвало да бъдат кредитирани. Намира, че са налице всички предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, поради което изводите на съда за липса на реални доставки по тях са изведени в противоречие с материалния закон. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата, като по същество моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени атакувания РА. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - гр. Варна е законосъобразността и обосноваността на ревизионен акт /РА/ № 031100193/28.03.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, в частта, потвърдена с Решение № 362/29.09.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с която за жалбоподателя са установени горепосочените задължения за ДДС и лихви. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на приложимите процесуални разпоредби и в съответствие с материалния закон. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 07.2009 г. и м. 08.2009 г. по фактури, издадени от "Мед Ком. " ЕООД - № 6000000111/23.07.2009 г., с предмет палмова мазнина - 500т., данъчна основа- 350 000 лв., ДДС- 70 000,00 лв. и № 496/31.08.2009 г., предмет - сухо мляко 65, т. - 325 000 лв. и ДДС 65 000 лв. решаващият състав е преценил, че от събраните доказателства не се установява реалното осъществяване на обективираните доставки, поради което данъкът по тях е начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Този извод е обоснован с неустановеността на релевантните факти на предаването на процесните родово определените вещи на получателя. В тази връзка съдът е приел, че доказателствата по делото не установяват твърдяното престиране на стоката директно на третото лице - "Булком интернационал" ООД, Румъния. За да обоснове заключението си, че не е налице транзитна продажба по смисъла на чл. 329 от Търговския закон, решаващият състав е съобразил липсата на клаузи за транзитна продажба в сключените между страните и между "Табак Трейд" ЕООД и "Булком интернационал" ООД, Румъния договори. Посочил е още, че вписаното в представените ЧМР място на натоварване - гр. Добрич е различно от уговореното място на натоварване по договора между "Мед Ком" ЕООД и ревизираното лице - гр. София. По отношение на издадените от "ПФК Чавдар" АД фактура № 0.. 2/18.05.2009 г., на стойност 50 000 лв. и ДДС 10 000 лв. и фактура № 0...15/01.11.2009 г. на стойност 50 000 лв. и ДДС 10 000 лв. съдът е приел за установена хипотезата на чл. 70, ал.5 от ЗДДС, с оглед на което е преценил като законосъобразен атакувания РА и в тази му част. Изводът, че обективираните във фактурите услуги не са реално осъществени, е основан на неустановеността на предпоставките по чл.12, ал.1 от ППЗДДС поради липса на представени доказателства за отчетени разходи по изпълнението на услугите, които да могат да бъдат съпоставими със стойността на издадените фактури. Във връзка с доставките на услуги от СНЦ "ПФК Чавдар" по фактура № 0...23/19.05.2008 г. и фактура № 0...37/25.11.2008 г. с предмет реклама по договор съдът е преценил, че от факта на сключване на споразумението от 16.03.2009 г., по силата на което СНЦ "ПФК Чавдер" е заместен от "ПФК Ч." АД следва извода, че към датата на подписването му СНЦ "ПФК Чавдар" не е изработил договореното рекламно табло. В обобщение е изведено заключението, че не е установено реалното извършване и на тези доставки, поради което с оспорения РА правомерно е отказано признаването на правото на приспадане на данъчен кредит за тях. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани материално законосъобразни правни изводи. Неоснователен е доводът на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на ревизионното производство, изразяващо се в неправилно приложение на чл. 32 от ДОПК при извършената насрещна проверка на доставчика "Мед ком" ООД поради изпращането на съобщения и осъществяване на посещения от органа по приходите на адрес, различен от вписания в ТР адрес на управление. По аргумент от чл. 29 от ДОПК и чл. 32, ал. 1 от ДОПК, определящ е адресът за кореспонденция на субекта, който съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК е вписаният в регистъра Булстат адрес за кореспонденция. Именно на същия са осъществени и изискуемите се посещения, за които са съставени приложените в административната преписка протоколи и обратна разписка, въз основа на които и след изтичането на изискуемия се 14 - дневен срок от поставяне на съобщението, правилно е приложен чл. 32, ал. 6 от ДОПК. Дори и в обратната хипотеза обаче, това процесуално нарушение не би могло да се квалифицира като съществено, тъй като изводът за липса на реално осъществени доставки от "Мед ком" ООД не се основава на обстоятелството, че доставчикът не е открит на адреса за кореспонденция. Противно на тезата на касатора, решаващото заключение на органа по приходите в РА е формирано след съвкупна преценка на установеността на всички релевантни предпоставки, обуславящи възникването и признаването на претендираното право на приспадане на данъчен кредит, поради което евентуалното неправилно приложение на чл. 32 от ДОПК спрямо доставчика само по себе си не би могло да се квалифицира като съществено процесуално нарушение в ревизионното производство, нито да обоснове извод за незаконосъобразност на атакувания РА в тази му част. Настоящият състав не споделя тезата на касатора, че от събраните по делото доказателства се установява извършването на транзитна продажба, при която стоката е предадена от "Мед Ком" ЕООД директно на румънското дружество. В тази насока съдът е осъществил всеобхватен анализ на ангажираните доказателства в съответствие с тяхната доказателствена стойност, в резултат на което е извел правилни фактически и правни изводи. Сама по себе си сочената от ревизираното лице презумптивна доказателствена сила на представените международни товарителници - ЧМР относно факта на получаване на стоките от превозвача не установява релевантния факт на предаването на същите от "Мед Ком" ЕООД на касатора или директно на румънското дружество. Изложените в тази насока от административния съд мотиви напълно се споделят от настоящата инстанция и не се опровергават от приложените "Инстрат" декларации, нито от заключението на вещото лице, тъй като предмет на изследване не е вътреобщностната доставка между касатора и румънското дружество, а реалното осъществяване на доставките между "Мед Ком" ЕООД и "Табак Трейд" ООД. Поради това, ирелевантни са и доводите във връзка с чл. 31 б. "с" от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки, тъй като те биха били относими при спор за реалното осъществяване на ВОД и то при наличието на доказателства, че касаторът разполага с необходимата за съхранението на процесните стоки складова база в гр. Добрич. В случая, такива също не са ангажирани, с оглед на което и предвид гореизложеното настоящият състав намира, че в тази му част обжалваното решение е постановено при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Идентичен извод следва и относно съдебния акт в частта, касаеща доставките по фактурите, издадени от Сдружение с нестопанска цел "ПФК Чавдар" и "ПФК Чавдар" АД. В касационната жалба не се съдържат конкретни доводи за неправилност на решението по отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от сдружението, а осъществената от настоящата инстанция проверка мотивира извод за неустановеност на въведените касационни основания. Неоснователна е и тезата на касатора, че от ангажираните в ревизионното и съдебното производство доказателства се установява наличието на кадрова обезпеченост на "ПФК Чавдар" АД за изпълнението на рекламното табло. Посочената справка за сключените от дружеството трудови договори към 31.12.2010 г. не установява, че фигуриращите в нея лица притежават необходимата квалификация за изработване на таблото. Извод за нает подизпълнител не следва и от приложената фактура № 68/25.03.2009 г., издадена от "Дизайн Графикс" ООД, тъй като същата е с различен предмет на доставката - "изработване на печат и реклама от винил". Действително, наличието на рекламно пано на стадиона е безспорно установено по делото, но този факт не е достатъчен да установи по реда на главното и пълно доказване, че услугите, предмет на процесните фактури, са действително осъществени и то именно от този доставчик. При липсата на осчетоводени от "ПФК Чавдар" АД разходи във връзка с изпълнението на услугите, при неустановеност на кадровата обезпеченост за осъществяването им, както и на начина на изработване на рекламното табло, следва да се приеме, че доставките по тези фактури не са реално осъществени. Аргумент за този извод е и обстоятелството, че "Табак трейд" ЕООД е спонсор на футболния клуб, както и общият характер на уговорките в договора, свързани с популяризиране на дейността му, без да се уточнени конкретните съобщения и броя на рекламните излъчванията. Ето защо, като е приел, че коментираните доставки не са реално осъществени и е достигнал до крайния правен извод за установеност на хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, административният съд е постановил и в тази му част правилно решение. Не са налице релевираните касационни основания и по отношение на съдебния акт относно установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО. В жалбата не се съдържат никакви конкретни оплаквания в този аспект, а осъществената от настоящата инстанция проверка обосновава извода, че решението в тази му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение