Решение № 17141 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10583/2013 г.
ВАСII отделение18.12.2013 г.докладчик Галя Костова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1652/14.11.12 г., постановено по адм. д. № 170/12 г. по описа на Административен съд Благоевград в частта, с която оспорването по жалбата на Георги Димитров Гущанов от гр. Гоце Делчев срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-36/01.02.12 г. на Началника на РДНСК-Югозападен район е отхвърлено изцяло, вместо което ПОСТАНОВЯВА: По жалбата на Георги Димитров Гущанов от гр. Гоце Делчев ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № ДК-02-ЮЗР-36/01.02.12 г. на началника на РДНСК Югозападен район за премахване на незаконен строеж " Паркинг към магазин" в УПИ VII-3286,3292, кв. 246 по плана на гр. Гоце Делчев в частта, с която оспорващият е посочен като извършител на строежа и са му вменени задължения за доброволно премахване на този строеж след влизане в сила на административния акт. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1849/12.12.12 г. по адм. д. № 170/12 г. по описа на Административен съд-Благоевград, с което искането на Георги Димитров Гущанов за предоставяне на безплатна правна помощ за изготвяне на касационна жалба против постановеното по делото решение № 1652/14.11.12 г. е оставено без уважение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 17141 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10583/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на инж. Георги Димитров Гущанов от гр. Гоце Делчев против решение № 1652/14.11.12 г. по адм. д. № 170/12 г. о описа на Административен съд-Благоевград с молба за отмяната му като неправилно. Инж. Георги Димитров Гущанов е подал и частна жалба против определение № 1849/12.12.12 г., с което молбата му за предоставяне на безплатна правна помощ за изготвяне на касационната жалба е оставена без уважение. Ответникът, Началник РДНСК Югозападен район, представляван от юрк. Игнатов, надлежно упълномощен, поддържа неоснователност на касационната жалба. Не взема становище по частната жалба. Ответниците, Павлина Темелкова Темелкова и Георги Георгиев Гущанов, не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частна жалби. Върховният административен съд по касационната и частната жалби приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежно легитимираната страна /чл. 210, ал. 1 ЗУТ/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отхвърлил оспорването по жалбите на касатора Гущанов и ответницата по касационната жалба Павлина Темелкова Темелкова срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-36/01.02.12 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Югозападен район е наредил да се премахне незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "Паркинг към магазин", находящ се в УПИ VII-3286,3292, кв. 246 по плана на гр. Гоце Делчев. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че в резултат на извършените строителни дейности на място е налице строеж съгласно определението на § 5, т. 38 ДРЗУТ, извършен в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ без строителни книжа, както и, че извършители на строежа са посочените в заповедта адресати, вкл. касатора Георги Димитров Гущанов. Установените по административната преписка обстоятелства относно вида и параметрите на насипа с предназначение - паркинг към магазин - конкретно измерени дължини и височина, не са опровергани в хода на първоинстанционното съдебно административно производство. С оглед размерите на насипа и височината му същият представлява строеж от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ, по аргумент от т. 6 вр. с чл. 147, ал. 1, т. 8 ЗУТ. Административният орган е посочил като извършители на незаконния строеж, започнат през 2011 г. и адресати на заповедта, разпореждаща премахването му, касаторът, Георги Димитров Гущанов и ответниците по касационната жалба Павлина Темелкова Темелкова и Георги Георгиев Гущанов. От приложения на л. 14 нотариален акт № 138, том II, рег. № 3140, д. № 331/2003 г. се установява, че касаторът Гущанов е отчуждил имота, УПИ VII, кв. 246, на 14.05.2003 г. и от тази дата този имот е станал собственост на Павлина Темелкова Темелкова, която в последствие с нотариален акт № 3, том III, рег. № 4795, д. № 362/11 г. го е дарила на сина си, Георги Георгиев Гущанов. Тези данни, съпоставени с периода на започване на незаконния строеж -2011 г. налагат извода, че касаторът Георги Димитров Гущанов към датата на започване на незаконния строеж и началото на административната преписка е извън кръга на лицата по § 3, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, тъй като към момента на започване на процесния строеж не е собственик на терена, а административния орган не е събрал надлежни данни, че е имал достъп до имота и е извършил този строеж. Първоинстанционният съд не е обсъдил тези обстоятелства, предвид което извода му за неоснователност на оспорването по жалбата на Георги Димитров Гущанов се явява необоснован и материално незаконосъобразен. Следва в тази част постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заповедта за премахване на незаконния строеж се отмени в частта, с която като извършител на този строеж е посочен касатора Георги Димитров Гущанов. Частната жалба на Георги Димитров Гущанов против определение № 1849/12.12.12 г., с което искането му за предоставяне на безплатна правна помощ за изготвяне на касационната жалба против постановеното по делото решение е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок по чл. 230 АПК срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 2, т. 2 АПК. Същата е неоснователна по същество по следните съображения: Системата на правната помощ съгласно чл. 21, т. 3 вр. с чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ /ЗПП/ обхваща случаите, когато страната по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Тези условия в случая не са налице, тъй като адвокатското възнаграждение за защита по административни дела е редуцирано до размера от 150 лв. /чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, който частният жалбоподател би могъл да заплати с оглед данните за имотното му състояние и извършени разпоредителни сделки с притежавана съсобственост от една страна, а от друга, разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК задължава касационната инстанция да се поизнесе служебно за съответствието на решението с материалния закон. В случаите на оспорване заповеди по чл. 225, ал. 1 ЗУТ определянето на адресата им е предмет на преценката за материална законосъобразност на административния акт и на решението, с което оспорването срещу такава заповед е отхвърлено. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение