Решение № 12475 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7903/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Хелио тур-с АД, подадена чрез адв.Стойков, срещу Решение 4008/28.05.2024г. по адм. д. 273/2023г. по описа на на Административен съд - Бургас. Развити са доводи за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди, се че процесната постройка е законно построена и въведена в експроатация, но дори да е била незаконна срокът за премахването ѝ е погасен по давност и това е прогласено със съдебно решение. Претендира се отмяна на решението присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез адв.Стойков, поддържа касационната жалба. Ответникът кмета на Община Созопол, чрез адв. Бошнаков, в писмен отговор, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу Заповед 8-Z-124/02.02.2023г., издадена от кмета на Община Созопол за забрана достъпа и ползването на обект Рецепция- дървена постройка с навес" в поземлен имот с идентификатор 67800.54.41, м. Мапи", землище на гр. Созопол, разпоредено е прекъсване на ВиК и ел. захранването на обекта. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с целта на закона. Същата е в съответствие с материалния закон - чл. 178, ал. 1 от ЗУТ касае строеж от пета категория, подлежащ на въвеждане в експлоатация какъвто е процесния, който не е въведен в такава по надлежния ред от органа по чл. 177 от ЗУТ, съответно е осъществен фактическият състав на чл. 178, ал. 5 от ЗУТ за издаване на заповед за забрана ползването му. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Мотивите на административният съд се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК. Правилен и съответен на доказателствата по делото е решаващият правен извод на съда за законосъобразност на процесната заповед, поради липса на допуснати нарушения на процедурата от категорията на съществените. От компетентните органи е съставен констативен акт /КА/, в който е описан съществуващ строеж невъведен в експлоатация по установения ред. Релевантното обстоятелства за законосъобразност на процесната заповед е фактическото му ползване без надлежното въвеждане в експлоатация, което се презюмира от констатациите, залегнали в изготвения КА и пресъздадени в процесната заповед, че строежът е захранен с електроенергия и вода. От събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, включително приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, се потвърждава, че процесната постройка се ползват без да е въведена в експлоатация, в нарушение изискванията на чл. 178, ал. 1 във връзка с чл. 177 от ЗУТ. Ирелевантни за спора са наведените от касатора доводи, че тя е законно изградена, че е търпима, както и, че дълго време е експлоатирана. По този въпрос е налице влязла в сила заповед 8-Z-913/09. 07. 2015 г. на кмета на Община Созопол, жалбата срещу която е отхвърлена с влязло в сила Решение 888 от 12.05.2016 г. по АД 1480/2015г. на Административен съд Бургас, потвърдено с Решение 2235/22.02.2017г по АД 8819/2016г. на ВАС, с която процесната постройка е приета за незаконна и е разпоредено премахването ѝ. Без значение е и твърдението, че с решение на Административен съд Бургас по АД 1799/2022г. е признато, че е изтекла погасителната давност по чл.285, ал.1 от АПК за изпълнение на заповед 8-Z-913/09. 07. 2015 г. на кмета на Община Созопол. Изтичането на тази давност прави невъзможно принудителното премахване на незаконния строеж, но не го прави законен, съответно не може да доведе до въвеждането му в експлоатация. Остава и задължението на адресата на заповедта доброволно да премахне незаконния строеж. Правното основание, посочено в оспорения административен акт, е чл. 178, ал. 1 и ал. 6 от ЗУТ и за активирането му са налице всички законови фактически основания. Забраната за ползване и достъпа по чл. 178 от ЗУТ се налага с цел да се преустанови ползването на строеж, невъведен в експлоатация, без значение дали е новопостроен, преустройван или реконструиран, с променено предназначение, със или без строителни книжа /проекти и разрешение за строеж/. С оглед на гореизложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото, касаторът дължи своевременно посканите и доказано направени от ответника разноски, направени пред настоящата инстанция, в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева с включен ДДС, съставляващи договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,