Решение № 4756 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14525/2008 г.

Решение № 4756 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14525/2008 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 128 от 30.09.2008 г., постановено по адм. д. № 141/2008 г. Сливенският административен съд е изменил заповед № РД-09-365 от 26.05.2008 г. на директора на РЗОК-Сливен, като я е отменил в частта, в която е приел, че ББАЛ-Сливен към ВМА-София е извършил нарушение на договор № 200356/01.04.2007 г., представляващо несъответствие между договорената по вид и обем и оказаната медицинска помощ по КП № 26 и 33 и е намалил наложената санкция по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД 2006 г. на 1980 лв. Отхвърлил е жалбата на Военномедицинска академия гр. София против останалата част от заповед № РД-09-365 от 26.05.2008 г. на директора на РЗОК-Сливен. Осъдил е Военномедицинска академия гр. София да заплати на РЗОК-Сливен разноски по делото в размер на 80 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Военномедицинска академия София чрез пълномощник началника на ББАЛ-Сливен към ВМА-София, с молба да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че няма незавършеност на клиничната пътека № 26, целесъобразността в начина на действие на лечебното заведение се споделя и от вещото лице по делото. Възразява по размера на присъденото юристконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от пълномощник, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена, представя писмена защита. Ответникът по делото - директорът на РЗОК-Сливен, редовно призован, не се представлява, постъпило е писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от легитимна страна, а по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните и правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. В касационната жалба е релевирано само оплакването по чл. 209, т. 3 от АПК за постановяване на процесното решение в нарушение на материалния закон. Съдът е приел разглежданата от него първоинстанционна жалба за частично основателна. Макар диспозитивът на решението да е непрецизно формулиран, тъй като не се касае за изменение на оспорената заповед за налагане на санкция, а за нейната отмяна в незаконосъобразната част, по своя краен правен извод обжалваното решение е правилно. Приложената санкция по чл. 238, ал. 4, т. 41 б. "б" от НРД 2006 г. за налагане на финансова неустойка в частта по отношение седем броя ЛИБ по клинична пътека № 26 съответства на установения в нормата фактически състав - несъответствие между договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ. Събраните по делото доказателства не подкрепят тезата на касатора, че не отговаря на истината твърдението за незавършеност на цитираните в медицинския протокол клиничните случаи по КП № 26. Текстът на Корекциите на клиничните пътеки, утвърдени от УС на НЗОК в сила от 01.06.2007 г. не подлежи на тълкуване, тъй като е ясен и установява определени изисквания за завършеност на пътеката - да е приложена снимка от ехография, ендоскопски протокол и/или снимка от друго изобразяващо изследване. Твърденията на касатора за изрядност в документацията на клиничните случаи не е установена и от назначеното по делото вещо лице, чието заключение не е оспорено от страните в съдебно заседание. Както експертът, така и касаторът акцентират върху целесъобразността на извършените от лечебното заведение действия по указване на медицинска помощ на пациентите, които не били ощетени. Вещото лице е отразило и личното си становище, че отсъствието на декурзуси не може да се приравни с неосигурена непрекъснатост на болничната помощ и грижи за пациента. По делото не се спори за ефективността на лечението на пациентите или за неизвършване на съответни процедури, а за допуснати нарушения при оформяне на медицинската документация. Макар строго формални, изискванията за завършеност на клиничната пътека изискват наличието на снимков материал, който е в няколко алтернативни варианта - снимка от ехография, ендоскопски протокол и/или снимка от друго изобразяващо изследване. При липса на касационно оплакване за допуснати процесуални нарушения при установяване на фактическата обстановка по спора, съдът не може да ревизира данните по делото, отразяващи фактите, обусловили правните изводи на съда. А те сочат неспазване изискванията на КП № 26 за извършване на ехографско изследване, поради липса на снимка, обективираща изследването при ЛИБ №№ 2082, 2153, 2308, 2263 и 2260, както и нарушение на изискването на КП за времето за осъществяване на задължително ехографско изследване до 24 часа от постъпването по ЛИБ №№ 2082, 2153, 2260, 2308, 2779 и 3125. Императивното изискване на решението на УС на НЗОК приравнява липсата на приложена снимка от ехография, ендоскопски протокол и/или снимка от друго изобразяващо изследване към неизвършване на самата диагностична процедура. Дори на практика дейността да е извършена, формалното нарушение за липсата на изискуем снимков материал дава основание на контролния орган да санкционира лечебното заведение. Същото условие се отнася и до нарушаване диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 26 за осъществяване на задължително ехографско изследване до 24 часа от постъпването на пациента, без значение дали закъснението е оказало въздействие върху лечението му. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че при постановяване на процесното решение в обжалваната му част Административен съд гр. Сливен правилно е приложил материалния закон и не са налице процесуални предпоставки за отмяната му по същество. Неоснователно е възражението в касационната жалба относно размера на присъденото на РЗОК-Сливен юристконсултско възнаграждение от 80 лв. Действително съдът не е изложил мотиви за съразмерност на присъдените разноски, тъй като на жалбоподателя също се дължат такива съобразно отменената част на оспорената заповед, но с оглед размера на потвърдената стойност на наложената санкция, 80 лв. е минимумът, който се дължи за юрисконсултска защита, приравнена на адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 . Водим от изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение,