Решение № 177 от 14.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 760/2009 г.

Решение № 177 от 14.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 760/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия Х от Турция против въззивно решение № 392 от 5.11.2009 г. постановено по в. н. о. х. д. № 608/2009 г. на Софийския апелативен съд.

В жалбата се прави единствено довод за явна несправедливост на наказанието-касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, което се поддържа и в съдебно заседание. Иска се намаляване размера на наложените наказания лишаване от свобода и глоба, които според касатора и защитника му са прекомерно високи.

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК намери за установено следното:

Софийският окръжен съд с присъда № 26 от 24.06.2009 г. по н. о. х. д. № 178/2009 г. е признал подсъдимия Х за виновен в това, че:

• На 11.12.2008 г. на Митница "Калотина" с л. а. "Нисан Съни" негова собственост е направил опит без надлежно разрешително да пренесе през границата на страната високорисково наркотично вещество- хероин с общо нетно тегло 12851.31 гр. на обща стойност 1 156 617,90 лв., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 242, ал. 2 във вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на десет години лишаване от свобода и глоба в размер на 100000 лв.

• На 11.12.2008 г. за времето от 18 часа до около 24 часа на Митница "Калотина" държал високорисково наркотично вещество в голямо количество- хероин с общо тегло 12 851.31 грама на обща стойност 1 156 617, 90 лв. с цел разпространение, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2 вр. с ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лв.

На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е наложено общо наказание в размер на най- тежкото, а именно- десет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "строг" режим в затворническо общежитие от затворен тип както и глоба в размер на 100000 лв. Зачетено е предварителното задържане на подсъдимия, считано от 11.12.2008 г.

На основание чл. 242, ал. 8 НК съдът постановил отнемане в полза на държавата на лекия автомобил, собственост на подсъдимия, а на основание чл. 242, ал. 7 НК - предмета на престъплението, който след влизане в сила на присъдата да бъде унищожен.

Софийският апелативен съд с решение № 392 от 5.11.2009 г. по в. н. о. х. д. № 608/2009 г. потвърдил изцяло присъдата.

Единственият довод в касационната жалба за явна несправедливост на наказанието - чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК е неоснователен.

Съображенията, изложени в жалбата в подкрепа на наведеното касационно основания, са че поради чистото съдебно минало, направеното самопризнание и разкаяние, както и затрудненото материално положение, наложените наказания са несправедливи.

Настоящият състав намира, че при постановяване на атакуваното решение не е допуснато соченото касационно основание. Наложените наказания не са явно несправедливи по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК, тъй като не е налице очевидното им несъответствие на обществената опасност на деянията, дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК. На подсъдимия са определени наказания лишаване от свобода в минималния, предвиден за престъпленията размер именно поради отчитането и правилната преценка на тежестта на обстоятелствата, имащи значение при индивидуализирането на наказанието. Определянето на по- леко по размер наказание е възможно единствено ако са налице предпоставките по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а такива правилно въззивният съд е приел, че не са налице. Обстоятелството, че подсъдимият е признал извършеното и изразил разкаяние пред съда не е достатъчно за да обоснове налагане на малко по размер наказание, тъй като справедливо е онова наказание, което е съответно на извършеното и чрез което би се постигнал целения резултат не само по отношение на извършителя на престъплението, но и по отношение на останалите граждани на обществото. Безспорно тежестта на извършеното престъпление е много висока, поради което и тежестта на наказанията е справедливо отмерена.

Поради изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за изменяване на въззивното решение и то следва да се остави в сила, като подсъдимият бъде осъден да заплати направените пред тази инстанция разноски за назначения преводач.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение