Решение № 8134 от 5.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1426/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Г. Карагеоргиев от гр. Сливен чрез адв. С.Раднев против решение 275/08.12.2020 г., постановено по адм. д. 359/2020 г. по описа на Административен съд Сливен. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като необосновано и постановено в противоречие с материалноправните разпоредби- касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени мълчаливия отказ на кмета на община Сливен за издаване на удостоверение за наследници на покойния Г. С. Карагеоргиев, негов баща по произход., заявено с Искане по образец вх. 9400-15461 от 16.09.2020 г. със законните последици. Касационният жалбоподател, С. Г. Карагеоргиев, редовно призован, не се явява , не се представлява и не представя писмени бележки по същество. Ответникът, кметът на община Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия чрез процесуалния му представител юриск. М.Стойчева е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за същата акт, подлежащ на оспорване пред съд и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК , поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение Административен съд - Сливен е отхвърлил жалбата на С. Г. Карагеоргиев от гр. Сливен против мълчаливия отказ на кмета на община Сливен по искане за издаване на удостоверение за наследници вх. 9400-15461 от 16.09.2020 г. и е осъдил същия за разноски в размер на 100 лв. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че сезираният с искането за издаване на удостоверение за наследници административен орган кметът на община Сливен е компетентния по закон орган за издаване на удостоверението за наследници, поради което непроизнасянето му в срок по заявлението формира мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, приравнен по силата на законовата фикция на индивидуален административен акт административна услуга по смисъла на § 8 от ПЗР на АПК. Базирайки се на относимите разпоредби на ЗГР и Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението /Наредбата/, АС-Сливен е заключил, че , за да прецени дали обжалващият е сред кръга на лицата, имащи право да искат издаване на удостоверение за наследници, следва да се установи дали молителят е наследник на Г. С. Карагеоргиев по смисъла на чл.5, ал.1 от Наредбата. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят С. Г. Карагеоргиев е бил осиновен от Й. Г. Иванов , видно от Определение 219/ 23.09.1958г. на Сливенския народен съд по ч.гр.д. 1068/1958г. по описа на същия съд. Към датата на осиновяването е действала разпоредбата на чл.81 от Закона за лицата и семейството / изм. ДВ бр.15 от 1953г./, съгласно която между осиновения и осиновителя се създават отношения на дете към родител, но осиновителят не наследява осиновения. Осиновяването не създава гражданско-правни отношения между осиновения и роднините на осиновителя, нито между последния и роднините на осиновения, освен ако законът разпорежда другояче. Осиновеният запазва всичките си права и задължения спрямо семейството, към което принадлежи по рождение. С изменението на ЗЛС /ДВ бр.50 от 1961г./ горепосочената разпоредба е изменена и съдържанието й придобива следната редакция : Между осиновителя и неговите роднини, от една страна, и осиновения и неговите низходящи, от друга, възникват права и задължения, каквито съществуват между роднини по прозход. Правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и роднините им по произход, от друга, се прекратяват, освен когато родителят на осиновения е съпруг на осиновителя. Според АС- Сливен извършената през 1961г. законодателна промяна в разпоредбата на чл.81 от ЗЛС действа не само занапред, а преурежда с обратна сила и съществуващите към този момент осиновителни правоотношения / тези, които не са отменени по някаква причина и осиновителят и осиновения са живи /, като за заварените случаи на непълно осиновяване се прилага новото правило и същите по силата на закона се трансформират в пълно осиновяване. По горните съображения АС- Сливен е заключил, че молителят С. Г. Карагеоргиев не е сред наследниците по закон на Г. С. Карагеоргиев / починал през 1999г./, съответно не е сред оправомощените лица, по чието искане се дължи издаване на удостоверение за наследници, поради което жалбата срещу мълчаливия отказ на кмета на община Сливен да издаде такова е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Съдебното решение е валидно , допустимо и правилно. Обоснован и съответстващ на действащите материалноправни разпоредби е решаващият извод на административния съд за това, че С. Г. Карагеоргиев не е наследник на баща си по произход Г. С. Карагеоргиев поради обстоятелството, че извършеното през 1958 г. при действието на тогавашната разпоредба на чл.81 от Закона за лицата и семейството непълно осиновяване се е трансформирало по силата на закона в пълно такова, при което отношенията осиновен роднини по произход се прекъсва по право.Настоящият съдебен състав на ВАС споделя мотивите на АС-Сливен в тази посока изцяло, не намира за необходимо да ги приповтара и препраща към тях като мотиви са собствения си съдебен акт в съответствие с правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Дори да се приеме, че разпоредбата на чл.81 от ЗЛС / ДВ.бр.50 от 1961г./ не преурежда заварените осиновителни правоотношения / в какъвто смисъл са част от наведените в касационната жалба оплаквания/, то и в този случай С. Г.Карагеоргиев не е наследник на баща си по произход предвид изричната разпоредба на чл.105 от ПЗР на Семейния кодекс от 1968г., съгласно която за заварените осиновявания се прилагат правилата относно осиновяването по чл.54 от СК от 1968г. /пълното осиновяване/. Разпоредбата на чл.55 от същия СК / непълно осиновяване/ се прилага за заварени осиновявания, ако осиновителят, осиновеният и родителите на последния постигнат съгласие за това и направят искане пред съда, който е допуснал осиновяването , в едногодишен срок от влизане на кодекса в сила. Доколкото нито в представения по делото акт за раждане на С. Карагеоргиев е отбелязано такова съгласие и акт на съда в този смисъл, нито по делото са представени каквито и да било доказателства за осъществяване на процедурата по чл.105, изр. второ от ПЗР на СК от 1968 г., настоящият съдебен състав на ВАС намира, че осиновителните правоотношения между Й. Г. Иванов и С. Г. Карагеоргиев са трансформирани по силата на закона от непълно в пълно осиновяване. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и своевременно направеното от страна на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски, С. Г. Карагеоргиев от гр. Сливен следва да бъде осъден да заплати на община Сливен съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 100 лв. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Ответникът, кметът на община Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия чрез процесуалния му представител юриск. М.Стойчева е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за същата акт, подлежащ на оспорване пред съд и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК , поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че сезираният с искането за издаване на удостоверение за наследници административен орган кметът на община Сливен е компетентния по закон орган за издаване на удостоверението за наследници, поради което непроизнасянето му в срок по заявлението формира мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, приравнен по силата на законовата фикция на индивидуален административен акт административна услуга по смисъла на § 8 от ПЗР на АПК. Към датата на осиновяването е действала разпоредбата на чл.81 от Закона за лицата и семейството / изм. ДВ бр.15 от 1953г./, съгласно която между осиновения и осиновителя се създават отношения на дете към родител, но осиновителят не наследява осиновения. Осиновяването не създава гражданско-правни отношения между осиновения и роднините на осиновителя, нито между последния и роднините на осиновения, освен ако законът разпорежда другояче. Осиновеният запазва всичките си права и задължения спрямо семейството, към което принадлежи по рождение. С изменението на ЗЛС /ДВ бр.50 от 1961г./ горепосочената разпоредба е изменена и съдържанието й придобива следната редакция : Между осиновителя и неговите роднини, от една страна, и осиновения и неговите низходящи, от друга, възникват права и задължения, каквито съществуват между роднини по прозход. Правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и роднините им по произход, от друга, се прекратяват, освен когато родителят на осиновения е съпруг на осиновителя. Според АС- Сливен извършената през 1961г. законодателна промяна в разпоредбата на чл.81 от ЗЛС действа не само занапред, а преурежда с обратна сила и съществуващите към този момент осиновителни правоотношения / тези, които не са отменени по някаква причина и осиновителят и осиновения са живи /, като за заварените случаи на непълно осиновяване се прилага новото правило и същите по силата на закона се трансформират в пълно осиновяване. Съдебното решение е валидно , допустимо и правилно. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение