Решение № 12137 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6066/2015 г.

Решение № 12137 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6066/2015 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от ПП "Движение за права и свободи" и Иса Емин Бесоолу срещу решение № 39 от 05.03.2015 г., постановено от Административен съд Стара Загора, III състав, по адм. д. № 51/2015 г. С тази касационна жалба решение е обжалвано само в частта, с която е отхвърлено оспорването, с искане за обявяване на нищожност на решение № 216 от 09.02.2015 г. на ОИК Павел баня. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението в обжалваната част като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. касационният жалбоподател прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде обявен нищожност на оспорения административен акт. Касационна жалба, срещу същото решение, но в частта с която е отменено решение № 216 от 09.02.2015 г. на ОИК Павел баня, е подадена от Общинска избирателна комисия Павел баня. С тази касационна жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответниците по касационните жалби - Гюнай Мустафа Юсуф и Ахмед Мустафа Кафеджи, не изразяват становище по касационните жалби. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба на ПП "Движение за права и свободи" и Иса Емин Бесоолу е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Касационната жалба на Общинска избирателна комисия Павел баня е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение № 216 от 09.02.2015 г., постановено от Общинска избирателна комисия Павел баня. С оспореното решение е обявен за избран за общински съветник Ахмед Мустафа Кафеджи, вписан под номер 7 в листата на ПП "ДПС" на мястото на Иса Емин Бесоолу, чиито правомощия се прекратяват с влизане в сила на 10.07.2012 г. на присъда за извършено престъпление от общ характер. Оспорването е с искане за обявяване на нищожност на решението или алтернативно за отмяната му като незаконосъобразен административен акт. С обжалваното решение, съдът е отменил като незаконосъобразен административен акт оспореното решение - постановен в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че в нарушение на разпоредбата на чл. 30, ал. 7 от ЗМСМА, ОИК е обявила за избран общински съветник не следващия в листата на ПП "ДПС", а лице което е вписано на по-задна позиция. Съдът е приел, че в приложимата хипотеза на материалния закон административния орган действа при условията на обвързана компетентност и няма възможност да прецени дали да обяви за избран общински съветник следващия кандидат в листата или друг кандидат. Съдът е преценил като ирелевантен юридически факт представеното решение на ОИК, с което е отказано да бъде обявен за избран общински съветник следващия в листата на политическата партия, тъй като това решение не може да дерогира приложението на императивното законово изискване. Съдът е приел, че оспореното решение не съответства на целта на закона, тъй като с него административния орган променя поредността на вписване на кандидатите в листата на политическата партия, с което влияе на показания на изборите изборен резултата. На следващо място, съдът е приел, че неправилно в обжалваното решение е посочена като дата на прекратяване на правомощията на общинския съветник, датата на влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за извършено престъпление от общ характер. Съдът е приел, че такова обратно действие на решението не е допустимо, а съгласно приложимата норма на чл. 30, ал. 7 от ЗМСМА правомощията на общинския съветник следва да се считат прекратени от датата, на която е взето решение за обявяване за общински съветник на следващия в листата. По тези доводи съдът е отменил оспореното решение като незаконосъобразен административен акт. Като неоснователни са преценени доводите на оспорващите страни за нищожност на обжалваното решение. По тези доводи съдът е приел, че в приложимата хипотеза на чл. 30, ал. 7 от ЗМСМА не следва да се постановява решение, с което да бъдат прекратени правомощията на общински съветник, за който са налице обстоятелства за несъвместимост по ал. 4, т. 1, 2, 4, 7, 8, 9, 11, 12 и 13. В приложимата хипотеза законодателят е предвидил постановяване на решение, с което да бъде обявен за избран общински съветник следващия в листата, което именно е сторено с обжалвания акт. По тези доводи съдът е преценил като неоснователен довода за нищожност на обжалваното решение и е отхвърлил оспорването с искане за обявяване на нищожност. По жалбата на Иса Емин Бесоолу и ПП "Движение за права и свободи". С тази жалба са релевирани доводи за неправилност на решението, в частта с която е отхвърлено оспорването с искане за обявяване на нищожност на обжалваното решение. Настоящият състав счете, че решението в тази обжалвана част е правилно. С разпоредбата на чл. 30, ал. 4 от ЗМСМА са уредени хипотезите при които пълномощията на избран общински съветник се прекратяват. Тези хипотези могат да се разглеждат в две основни групи - основания, при които общинския съветник по обективни или субективни причини не изпълнява задълженията и основания, при наличие на които безусловно се прекратяват пълномощията поради несъвместимост. Хипотезата на чл. 30, ал. 2, т. 4 от ЗМСМА е от категорията на безусловните основания за прекратяване на пълномощията, поради наличие на несъвместимост. С оглед на тази уредба на материалноправните предпоставки за предсрочно прекратяване на пълномощията на общински съветник, законодателят е предвидил и различни процедурни правила. В хипотезата на чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗМСМА предсрочното прекратяване на пълномощията се осъществява по реда предвиден в чл. 30, ал. 7 от ЗМСМА. В този случай не е предвидено постановяване на изричен акт - решение на общинската избирателна комисия за прекратяване на пълномощията, както това е уредено в процедурата по ал. 6. В приложимата процедура е предвидено единствено издаване на решение, с което общинската избирателна комисия обявява за избран общински съветник следващия в листата. С оглед на изложеното настоящият състав прецени като неоснователни доводите на касационните жалбоподатели Иса Емин Бесоолу и ПП "ДПС" за неправилност на обжалваното решение, в частта с която е отхвърлено оспорването с искане за обявяване на нищожност на обжалвания акт. Правните изводи на решаващият съд са обосновани и съобразени с приложимия материален закон. По жалбата на Общинска избирателна комисия Павел баня. С тази жалба решението е обжалвано, в частта с която е отменен като незаконосъобразен административен акт решение № 216 от 09.02.2015 г. С разпоредбата на чл. 30, ал. 7 от ЗМСМА са уредени правомощията на общинската избирателна комисия, в случаите когато по време на мандата пълномощията на общински съветник се прекратяват поради несъвместимост. В този случай общинската избирателна комисия следва да обяви за избран следващия в листата. В този случай административния орган действа при условията на обвързана компетентност и не може да обяви за избран друг кандидат от листата. Факта, че общинската избирателна комисия с друго свое решение е отказала да обяви за избран следващия в листата не може да дерогира изпълнението на законовото изискване. Съгласно принципа за законност, предвиден с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от АПК, административния орган действа в рамките на правомощията си, установени от закона. Законовата норма на чл. 30, ал. 7 от ЗМСМА е ясна и разпорежда точно дължимото действие на административния орган - да обяви за избран следващия в листата. Друга възможност не е предвидена, поради което като е обявила за избран, лице което не е следващото в листата на ПП "ДПС", ОИК Павел баня е постановила акт, който е в нарушение на приложимата материалноправна разпоредба. Обосновани са правните изводи на решаващият съд, че постановения акт е в несъответствие с целта на закона. Избора на общински съветници е пропорционален, поради което условие за участие в този вид избор е регистриране на кандидатска листа. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 124, ал. 1 от ИК (отм.) подреждането на кандидатите за общински съветници в кандидатската листа се прави от съответната партия или коалиция. Определената поредност на кандидатите в кандидатската листа не може да бъде изменена по административен ред с решение на административен орган. В случая именно такъв е ефекта на оспореното решение - административния орган не е съобразил поредността в кандидатската листа, регистрирана от политическата партия, и е обявил за избран кандидат, който не е следващия в листата. Функциите на изборната администрация са ограничени до организацията и провеждане на изборите и изпълнение на вменени задължения при предсрочно прекратяване на пълномощията на избран общински съветник или правомощията на кмет. Недопустимо е при изпълнение на правомощията си общинската избирателна комисия да се намесва пряко във волята на политическите субекти, като променя поредността на кандидатите в регистрираната от политическата партия листа. Правилен е извода на решаващият съд, че обжалваното решение е незаконосъобразно и в частта, с която е посочена предходна дата на прекратяване на пълномощията на общинския съветник. По аргумент от дефинитивната норма на чл. 21, ал. 1 от АПК, може да се направи извод, че действието на индивидуалния административен акт е занапред. Административния орган няма правомощие да придаде обратно действие на правопогасителен административен акт. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение едно от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение