Решение № 15334 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10922/2020 г.
ВАСI отделение10.12.2020 г.докладчик т Мариника Чернева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 876/16.07.2020 г. по адм. дело № 1139/2020 г. на Административен съд - Бургас, в частта му, в която е отхвърлена жалбата на "Тех Аутлет" ООД, гр. София против РА № Р-02000219003750-091-001/11.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден частично с решение № 104/01.06.2020 г., на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Бургас при ЦУ на НАП в частта, с която са установени задължения за ДДС за периода м. 01. 2018 г. в размер на 2 937, 18 лв. и лихви от 681, 64 лв. по фактура № 1000000695/11.01.2018 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ РА № Р-02000219003750-091-001/11.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден частично с решение № 104/01.06.2020 г., на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Бургас при ЦУ на НАП, в резултат на начислен на основание чл. 82, ал. 1 ЗДДС данък за м. 01. 2018 г. във връзка с непризната вътреобщностна доставка по фактура № 1000000695/11.01.2018 г., в размер на 2 937, 18 лв. и лихви в размер на 681, 64 лв. ОТМЕНЯ решение № 876/16.07.2020 г. по адм. дело № 1139/2020 г. на Административен съд - Бургас, в частта му, в която осъжда "Тех Аутлет" ООД да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Бургас при ЦУ на НАП, сумата от 250, 64 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалите му части. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на "Тех Аутлет" ООД, гр. София с ЕИК № ********, сума в размер на 604, 95 лв. (шестстотин и четири лева и деветдесет и пет стотинки) за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15334 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10922/2020 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител гл. юрк. В. М. и от "Тех Аутлет" ООД, гр. София, представлявано от управителя С. Х. чрез адв. Х. М., срещу решение № 876/16.07.2020 г. по адм. дело № 1139/2020 г. на Административен съд - Бургас. Директорът на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП атакува съдебното решение в частта, в която е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-02000219003750-091-001/11.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, в частта потвърдена с решение № 104/01.06.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, с която за данъчен период м. 02. 2019 г. в тежест на "Тех Аутлет" ООД са определени задължения за ДДС в размер на 4 473, 96 лв. и са начислени лихви за забава в общ размер на 451, 15 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му в тази част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - "Тех Аутлет" ООД, гр. София, в представен по делото писмен отговор, чрез адв. Минчев, изразява становище за неоснователност на жалбата. Касаторът "Тех Аутлет" ООД, гр. София атакува съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 02000219003750-091-001/11.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, в частта потвърдена с решение № 104/01.06.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, с която на дружеството са определени задължения за данъчен период м. 01. 2018 г. в размер на 2 937, 18 лв. и лихви в размер на 681, 64 лв. Касаторът твърди, че оспореното от него първоинстанционно решение е неправилно, поради необоснованост, неправилно приложение на материалния закон – чл. 7 и чл. 53 ЗДДС, както и чл. 45 ППЗДДС, и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура взема становище за основателност на касационната жалба на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП и неоснователност на касационната жалба на "Тех Аутлет" ООД, гр. София. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. При разглеждането им по същество, съдът съобрази следното: Предмет на разглеждане пред Административен съд – Бургас е бил РА № 02000219003750-091-001/11.03.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, в частта потвърдена с решение № 104/01.06.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, с който на "Тех Аутлет" ООД са определени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 01. 2018 г. и м. 02. 2019 г. общо в размер на 7 411, 14 лв. и са начислени лихви за забава в общ размер на 1 132, 80 лв., в резултат на начислен на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 2 ЗДДС данък във връзка с непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) по фактура № 1000000695/11.01.2018 г., издадена на "Apollo" sp. z. o. o – Полша и фактура № 1000001055/01.02.2019 г., издадена на "Verweijen Ict"-Нидерландия. От фактическа страна съдът е установил следното: По отношение на фактура № 1000000695/11.01.2018 г., с издател "Тех Аутлет" ООД и получател "Apollo" sp. z. o. o – Полша с № по ДДС PL8133187390 на стойност 34 560 евро, с левова равностойност 67 593, 49 лв. в хода на ревизията и административното обжалване е установено, че същата е отразена като ВОД в дневника за продажби на ревизираното дружество за м. 01. 2018 г. Предмет на доставката са стоки, транспортирани от "Скай експрес" ЕООД чрез спедитор "Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес" ООД. Приложена е международна товарителница с посочен изпращач "Тех аутлет" ООД, получател "Apollo" sp. z. o. o – Полша, както и фактура № 2000002190/26.01.2018 г. за извършената спедиционна услуга от "Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес" ЕООД. Има потвърждение за получаване на стоките на територията на Полша с подпис и печат на получателя, като на него е отбелязано, че 97 модела от общо 140 от поръчката са върнати. По тази фактура са представени кредитно известие № 134/15.02.2018 г. на стойност 25 242 евро, с левова равностойност 49 369, 06 лв. и кредитно известие № 135/15.02.2018 г. на стойност 307, 45 евро, с левова равностойност 601, 32 лв. за намалена търговска отстъпка. Кредитните известия са включени в дневника за продажби и справката-декларация за м. 02. 2018 г. Представена е товарителница № 506423 и фактура № 2000007413/09.03.2018 г., издадена от "Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес" ЕООД за транспорта на върнатите стоки от Полша до България. Представено е банково извлечение за извършено плащане от "Apollo" sp. z. o. o на сумата от 8 985, 55 евро, представляваща разлика между стойността посочена във фактура № 1000000695/11.01.2018 г. и издадените към нея кредитни известия. След изискани сведения и обяснения от страна на "Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес" ЕООД е получен отговор (л. 30), че за товарителница № SBGOE18000254 пратката е приета в техен склад в гр. София и след това е превозена от "Скай експрес" ЕООД до склад в Полша и от там до краен клиент от превозвач "GEIS PL" Sp. z. o. o. – Полша. Приложено е CMR (л. 31) за транспорта, извършен от "Скай експрес" ЕООД до склад в Полша с място на разтоварване на адрес на "GEIS PL" Sp. z. o. o., фактури издадени от транспортните фирми "Скай експрес" ЕООД и "GEIS PL" Sp. z. o. o., документ за предаване на краен получател, съдържащ подпис, печат и дата и час на получаване, име и адрес на изпращач и получател, тегло на стоката, № на товарителница и брой пратки. От превозвача "Скай експрес" ЕООД е получено писмо (л. 40), в което се посочва, че е имало заявка от "Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес" ЕООД от 11.01.2018 г. Въз основа на нея е натоварена пратка на 13.01.2018 г. от складова база на "Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес" ЕООД в гр. София, два броя евро палета и 1 пакет с общо тегло 766 кг. От наличните документи не ставало ясно на коя фирма е стоката. Разтоварният адрес, който им е даден по заявката е Полша, 43-100 Tychy, фирма "GEIS PL" Sp. z. o. o. Фирмите и адресите по CMR съвпадат с описаните по-горе. Стоката е разтоварена на посочения разтоварен адрес и фирма, за което удостоверява печата в CMR. Към писмото има приложена заявката от 11.01.2018 г. на "Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес" ЕООД, от която е видно, че стоката следва да се достави до "GEIS PL" Sp. z. o. o. – Полша, 43-100 Tychy. Посочени са 3 бр. товари с общо тегло 766 кг. – 1 брой евро палет с тегло 423 кг., 1 брой европалет с тегло 97 кг. и 1 пакет с тегло 246 кг. Приложено е CMR, на което не се вижда номера. Фирмата изпращач е "Enpay transformer components" OOD, България, а получател е "Zrewtransformatory" SA - Полша, товарене на стоките "Unimasters logistics" LTD– София, разтоварване "GEIS PL" Sp. z. o. o. – Полша, документи в кл. 9 – Invoice, тежина бруто кг – 97, обем куб. м. 1, подпис и печат на превозвач "Скай експрес" ЕООД в кл. 23 и подпис в кл. 24 на получател. При извършена съпоставка в хода на административното обжалване, решаващият орган установява несъответствие, изразяващо се в това, че заявката за транспорт от "Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес" ЕООД към "Скай експрес" ЕООД не съответства на представената от "Скай експрес" ЕООД товарителница, тъй като в нея липсват два от заявените товари, един от които с тегло 423 кг. е този по процесната фактура № 1000000695/11.01.2018 г. Органа по приходите приема, че представената от "Скай експрес" ЕООД товарителница е с нечетлив номер, поради което не може да се твърди, че е със същия номер като представената от "Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес" ЕООД товарителница № SBGOE18000254, като същата е за друг получател и с друг товар. Представената разписка за получаване на стоката от представител на "Apollo" sp. z. o. o. според решаващия орган не може да замести изискуемия в случая документ за транспортиране на стоките, указан в чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС, тъй като транспортът е извършен от трето лице за сметка на "Тех аутлет" ООД. По отношение на фактура № 1000001055/01.02.2019 г. на стойност 13 725 евро, с левова равностойност 26 843, 77 лв., издадена на "Verweijen Ict"-Нидерландия с № по ДДС NL851714390 B01 е установено, че същата е отразена като ВОД в дневника за продажби на ревизираното дружество за м. 02. 2019 г. Предмет на доставката са стоки, транспортирани от "Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес" ЕООД. Приложена е международна товарителница № SBGOE19000496 с посочен изпращач "Тех аутлет" ООД, получател "Verweijen Ict"-Нидерландия, в кл. 3 товарене на стоките на 04.02.2019 г. от "Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес" ЕООД в гр. София, в кл. 4 разтоварване на стоките "Online systemlogistik fur spedition & service" GmbН-Германия, в кл. 23 за превозвач е сложен печат на "Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес" ЕООД и са посочени регистрационни номера на превозното средство [рег. номера на МПС], в кл. 24 за получаване на стоките има положен печат на "Online systemlogistik fur spedition & service" GmbН, като липсва дата, място и подпис. Приложена е разписка за получаване на стоките на 08.02.2019 г. от представител на "Verweijen Ict" – Tom Verweijen, както и фактура № 3100009748/12.02.2019 г. за извършената транспортна услуга от "Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес" ЕООД. Приложено е банково извлечение за извършеното плащане от "Verweijen Ict". В отговор на направено запитване "Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес" ЕООД сочи, че за товарителница № SBGOE19000946 с получател "Verweijen Ict"-Нидерландия, пратката е взета от склад "Орбит" ЕООД, ул. Продан Таракчиев № 16 от подизпълнител ЕТ "З. Рангелова", за което е приложена товарителница № 016067 и фактура от този търговец. След това, пратката е превозена от "Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес" ЕООД с композиция влекач/ремарке [рег. номер на МПС] до разпределителен склад в град Шлиц, Германия и е поета от техен партньор "Online Systemlogistik" за по-нататъшен превоз до Нидерландия. Представено е копие на CMR № SBGOE19000496. След обсъждане на представените доказателства, решаващият орган приема, че CMR № SBGOE19000946 не удостоверява по безспорен начин получаването на стоката от "Verweijen Ict" на територията на Нидерландия, тъй като в кл. 24 е положен печат на "Online systemlogistik fur spedition & service" GmbН-Германия. Представената разписка за получаване на стоката от представител на "Verweijen Ict" – Tom Verweijen, не може да замести изискуемия в случая документ за транспортиране на стоките, тъй като транспортът е извършен от трето лице за сметка на "Тех аутлет" ООД. Поради това е счетено, че CMR № SBGOE19000946 не представлява доказателство по смисъла на чл. 53, ал. 2 и 3 от ЗДДС във връзка с чл. 4 5, ал. 2, б. "б" от ППЗДДС. При така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните изводи: По отношение на фактура № 1000000695/11.01.2018 г., с издател "Тех Аутлет" ООД и получател "Apollo" sp. z. o. o – Полша с оглед наличните доказателства, според съда не може да се установи по категоричен начин действителността на доставката. Съдът е споделил изводите на органите по приходите, че представените международни товарителници не биха могли да удостоверят по несъмнен начин транспортирането на стоките до Полша, тъй като не отговарят на изискванията на чл. 45, т. 2, б. "б" от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС). Въз основа на събраните писмени доказателства първоинстанционният съд е констатирал несъответствия и разминавания, установени и по време на ревизията, в представените от "Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес" ЕООД и "Скай експрес" ЕООД международни товарителници по делото, изразяващи се в липсата на заявен товар с тегло 423 кг., този по процесната фактура № 1000000695/11.01.2018 г. На следващо място счита, че представената от "Скай експрес" ЕООД товарителница е с нечетлив номер, поради което не може да се твърди, че е със същия номер като представената от "Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес" ЕООД товарителница № SBGOE18000254, тъй като е за друг получател -"GEIS PL" Sp. z. o. o., и с друг товар. В резултат, съдът е формирал извод, че не се доказва, че транспортът, извършен от "Скай експрес" ЕООД, се отнася именно до транспорта на стоки във връзка с декларирания от оспорващия ВОД по фактура № 1000000695/11.01.2018 г. с получател "Apollo" sp. z. o. o – Полша. С тези мотиви, съдът обоснова извод за законосъобразност на РА в тази част и неоснователност на жалбата на "Тех Аутлет" ООД в частта, с която на дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 2 937, 18 лв и лихви в размер на 681, 64 лв. за данъчен период м. 01. 2018 г. За да отмени РА по отношение на фактура № 1000001055/01.02.2019 г. на стойност 13 725 евро, с левова равностойност 26 843, 77 лв., издадена на "Verweijen Ict"-Нидерландия първоинстанционният съд е приел, противно на приетото от органа по приходите, че за да е налице ВОД, не е необходимо стоките да са транспортирани от територията на страната, непременно до територията на държавата членка, в която получателя по доставката е регистриран за целите на ДДС, като такова изискване не се съдържа и в практиката на СЕС. В тази връзка и позовавайки се на относимите разпоредби от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност съдът обосновава извод, че след като "Verweijen Ict"-Нидерландия, чрез негов представител – Tom Verweijen, е придобило правото на разпореждане със стоките по фактура № 1000001055/01.02.2019 г., на територията на държава членка – в случая Германия, но под идентификационен номер, издаден в друга страна членка – в случая Нидерландия, то по отношение на това дружество ще е налице вътреобщностно придобиване с място на изпълнение Нидерландия. По тази причина съдът приема, че през данъчен период м. 02. 2019 г. е извършена доставка, като за ревизираното лице е възникнало право на приспадане на данъчен кредит, поради което е счел за незаконосъобразно определянето с РА на задължението за ДДС в размер на 4 473, 96 лв. и лихви в размер на 451, 15 лв. Така постановеното решение е частично неправилно. Съдът е съобразил, че съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностните доставки по чл. 7 са облагаеми с нулева ставка. Съгласно чл. 138, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, съдържащ се в глава 4, озаглавена "Освобождавания на вътреобщностни сделки", държавите-членки освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките за друго данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в държава-членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката. Съгласно постоянната практика на СЕС, освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката - Решение по делото Teleos и др., точка 42, Решение по делото Twoh International, точка хх, Решение по делото R., точка 41 и Решение от 16 декември 2010 г. по дело Euro Tyre Holding, C-430/09, точка 29. Тоест, за да се признае една сделка като вътреобщностна доставка на стоки и следователно като освободена от ДДС, е необходимо да са изпълнени три условия: 1 прехвърляне на правомощието за разполагане със съответната стока на името на собственика – условие, присъщо за всяка доставка на стоки и следователно недостатъчно за определяне вътреобщностния характер на доставката; 2 физическо преместване на стоките от една държава членка в друга и 3 придобиващото ги лице да е данъчнозадължено лице. Освен тези условия, свързани с качеството на данъчнозадължените лица, с прехвърлянето на правото на разпореждане с дадена стока като собственик и с физическото преместване на стоките от една държава членка в друга, не би следвало да се изисква никакво друго условие, за да се определи дадена операция като вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на стоки - Решение по дело Teleos и др., точка 70, с уточнението, че продавачът е доказал, че добросъвестно е предприел мерките, които разумно биха могли да се изискват от него, за да се увери от купувача, че стоката предмет на операцията ще бъде обект на крайно и трайно потребление в държавата членка по местоназначение. Правомощие на държавите членки, при спазване на принципите на пропорционалност и на правната сигурност, е да определят във вътрешното си законодателство условията, при които вътреобщностните доставки са освободени от ДДС, за да гарантират правилното и ясно прилагане на разпоредбите за освобождаване, както и да предотвратят всяка евентуална измама, избягване на данъци или злоупотреба. От практиката на СЕС следва, че за да бъде освободен от данък, в тежест на доставчика е да докаже, че са изпълнени условията, включително определените от държавите членки, предвидени за освобождаване на ВОД, за да се гарантира правилното и ясно прилагане на разпоредбите за освобождаване и да се предотврати всяка евентуална измама, избягване на данъци или злоупотреба. В тази връзка, разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС посочва, че документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона и документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, определени с чл. 45 а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (OB, L 311/10 от 7 декември 2018 г.), наричан по-нататък "Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011", или определени с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 45 от ППЗДДС, в приложимата по време редакция, за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи: 1 документ за доставката: а) фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката; б) протокол по чл. 117, ал. 2 от закона – в случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона; в) документ по чл. 168, ал. 8 от закона – когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона; 2 документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество; б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.. В конкретния случай по отношение на фактура № 1000000695/11.01.2018 г. с издател "Тех Аутлет" ООД и получател № "Apollo" sp. z. o. o – Полша е издадена международна товарителница (ЧМР) № SBGOE18000254. Видно от същата товар с тежина бруто 423 кг. с изпращач "Тех Аутлет" ООД и получател "Apollo" sp. z. o. o – Полша е натоварен в гр. София от "Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес" ЕООД, предаден е на превозвач - "Скай експрес" ЕООД и е разтоварен в Полша на адрес на превозвач "GEIS PL" sp. z. o. o. По делото са приложени няколко копия на описаната товарителница и видно от съдържанието им, същата е подписана и подпечатана от издателя на ЧМР - "Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес" ЕООД, от превозвача "Скай експрес" ЕООД и от превозвача "GEIS PL" sp. z. o. o. На стр. 226 /гръб/ от делото е приложено копие от документ, удостоверяващ обстоятелството, че пратка с тежина бруто - 423 кг., изпращач "Тех Аутлет" ООД и получател "Apollo" sp. z. o. o – Полша е приета на 17.01.2018 г. от Ю. М. на адреса на "Apollo" sp. z. o. o. Горното обстоятелство се потвърждава и от изпратеното от "Apollo" sp. z. o. o потвърждение за получаване на стоката на същата дата от същото лице /стр. 223/. Фактът, че товарът е доставен в Полша на адреса на превозвача "GEIS PL" sp. z. o. o. се потвърждава и от дадените в хода на ревизията обяснения от превозвача "Скай експрес" ЕООД. В действителност от съдържанието на документа /стр. 226 не става ясно, че стоката е предадена на получателя от "GEIS PL" sp. z. o. o., но при съвкупната преценка на доказателствата може да се направи обоснован извод относно това обстоятелство. В този смисъл необосновани са изводите на съда относно липсата на безспорни доказателства за реалността на процесната доставка, тъй като видно от останалите доказателства по делото, включително изпратени кредитни известия от полското дружество, приемо – предавателен протокол /стр. 224 от делото/, извлечение от банкова сметка за извършено плащане от "Apollo" sp. z. o. o на сумата 8 985, 55 евро /стр. 223 гръб/, фактура, издадена от "Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес" ЕООД на ревизираното дружество за извършени разходи по транспортирането на пакет с тегло 423 кг. /стр. 225 и фактури от превозвачите "Скай експрес" ЕООД и "GEIS PL" sp. z. o. o. /стр. 32 и 33/, се налага извода за осъществен транспорт на процесния товар и получаването му от вписания в ЧМР № SBGOE18000254 получател "Apollo" sp. z. o. o. По този начин ревизираното дружество е доказало транспортирането съобразно изискванията на чл. 45 ПЗДДС. В този смисъл, решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в тази част. В частта, в която първоинстанционният съд е отменил РА № Р-02000219003750-091-001/11.03.2020 г., в частта, с която на "Тех Аутлет" ООД са установени задължения за ДДС за периода м. 02. 2019 г. в размер на 4 473, 96 лв. и лихви от 451, 15 лв. по фактура № 1000001055/01.02.2019 г., решението е правилно постановено, а касационната жалба на директор на Дирекция "ОДОП" – Бургас е неоснователна. Законосъобразно с оглед на установените факти от страна на съда е прието, че ревизираното дружество е действало добросъвестно ангажирайки предвидените в чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС доказателства, които обосновават правото му на освобождаване на процесната ВОД от заплащане на ДДС. Предмет на доставката по фактура 1000001055/01.02.2019 г. са стоки, транспортирани от "Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес" ЕООД. Приложена е международна товарителница № SBGOE19000496 с посочен изпращач "Тех аутлет" ООД, получател "Verweijen Ict"-Нидерландия, в кл. 3 товарене на стоките на 04.02.2019 г. от "Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес" ЕООД в гр. София, в кл. 4 разтоварване на стоките от "Online systemlogistik fur spedition & service"GmbН-Германия, в кл. 23 за превозвач е сложен печат на "Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес" ЕООД и са посочени регистрационни номера на превозното средство [рег. номера на МПС], в кл. 24 за получаване на стоките има положен печат на "Online systemlogistik fur spedition & service" GmbН. Наред с това, както вече беше посочено освен ЧМР, са налице и други съпътстващи документи, установяващи получаването на стоката и заплащането й, организирането на транспорта и заплащането на транспортните услуги, а именно разписка за получаване на стоките на 11.02.2019 г. от представител на "Verweijen Ict" – Jope /стр. 236 гръб/, потвърждение за получаване на стоки /стр. 233 – гръб и стр. 1675 от том 6/, банково извлечение за извършеното плащане от "Verweijen Ict" /стр. 234/, както и месечно сведение за застраховане на стоки с фактурна стойност 13 725 евро по ЧМР № SBGOE19000496 /стр. 232 и фактура № 3100009748/12.02.2019 г. за извършената транспортна услуга от "Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес" ЕООД. Представените доказателства, съотнесени към ЧМР доказват организирането на транспорта чрез напускането на стоките на територията на страната и преминаването им на територията на друга държава – членка и достигането до получателя на стоките. В тази връзка неоснователно е твърдението на касатора – директорът на дирекция "ОДОП" – Бургас относно липсата на доказателства за представителна власт на немското дружество "Online systemlogistik fur spedition & service" GmbН по отношение на получателя по процесната фактура - "Verweijen Ict"-Нидерландия. Такова обстоятелство не се и твърди от ревизираното дружество. Немското дружество е дружество – превозвач, а видно от разписката, приложена по делото на стр. 236 – гръб и потвърждението за получените стоки, получател на стоките е Й., служител на нидерландското дружество "Verweijen Ict". Тук в действителност изводите на съда относно получаването на стоките на територията на Германия, но под идентификационен номер, издаден в друга страна членка – в случая Нидерландия, не кореспондират с доказателствата по делото, но горното не променя крайният резултат, до който е стигнал решаващият състав. В този смисъл по отношение на доставката, за която е издадена фактура № 1000001055/01.02.2019 г. "Тех Аутлет" ООД е представил всички необходими доказателства, като данните отразени в транспортните документи съответстват на събраните по делото и в ревизионното производство доказателства и решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. За пълнота следва да се отбележи, че нито един от представените от дружеството документи по чл. 45 ППЗДДС (фактури, международни товарителници и потвърждения) не е оспорен в хода на съдебното производство от органа по приходите и не е откривано производство по реда на чл. 193 ГПК. Дори и да са налице допуснати нередовности в съставените товарителници, в случая полагането на печат на превозвача в кл. 24, клетката, в която следва да се положи печатът на получателя по доставката, то същите не следва да оказват влияние върху доказването на ВОД. Осъществяването на вътреобщностна доставка следва да се докаже съгласно изискванията на чл. 45 ППЗДДС. Предпоставките чл. 45, т. 1 от същия правилник не са били спорни между страните. Спорно е било доказването на превозването на стоката и съответно получаването й на територията на други държави - членки. Съгласно чл. 5, т. 1 на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г., ДВ., бр. 61/1977 г., в сила за България от 18.01.1978 г.), товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача. По чл. 9, т. 1 от Конвенцията товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. При анализа на приетите в хода на ревизията писмени доказателства се установява, че е налице съответствие между количеството и вида на стоките, така както е посочено във фактурите и в ЧМР. В този смисъл процесните доставки отговарят на формалните изискванията на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС за изпълнение на вътреобщностни доставки. С оглед изхода на спора в полза на приходните органи не се дължат съдебни разноски. В полза на ревизираното лице следва да се присъдят разноски в размер на 604, 95 лв. за касационната инстанция, така както са поискани и съобразно доказателства за плащане и списък на разноски. Направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд е основателно, тъй като договореното възнаграждение от 1 080 лева за първата съдебна инстанция превишава значително нормативно установения минимум от 591, 76 лв. и не е съобразено също с фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното и и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 45 ППЗДДС