Решение № 7399 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4216/2021 г.

Решение № 7399 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4216/2021 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на К. Л. –М. и на "Бабуч" ЕООД, гр. Добринище против решение № 91 от 18.01.2021 г. по адм. дело № 546/2020 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на М. против заповед № 01-20-31/10.06.2020 г., издадена от кмета на община Банско, а жалбата на търговското дружество против същия административен акт е оставена без разглеждане и производството в тази част е прекратено. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Излагат съображения, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, които са основание за отмяна на акта, но не са констатирани от първоинстанциония съд. Поддържат също, че дружеството има правен интерес да оспори заповедта, тъй като е наемател и ползва целия имот. Молят решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендират и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът – кметът на община Банско оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба на К. М. против решението в частта, в която жалбата на "Бабуч" ЕООД, гр. Добринище против заповед № 01-20-31/10.06.2020 г. на кмета на община Банско е оставена без разглеждане и производството по делото в тази част е прекратено, е недопустима. Решението в тази част е с характер на определение и не е неблагоприятно за М., поради което същата няма правен интерес от неговото оспорване. Ето защо жалбата на М. против съдебния акт в посочената част следва да бъде оставена без разглеждане, а касационното производство в посочената част да бъде прекратено. По изложените съображения жалбата на "Бабуч" ЕООД против съдебното решение в частта, в която жалбата на М. против административния акт е отхвърлена, също е недопустима. Решението в тази част не засяга негативно правната сфера над дружеството, поради което последното няма правен интерес от оспорване на съдебния акт в тази част (арг. чл. 210, ал. 1 АПК). По тези съображения жалбата на "Бабуч" ЕООД, гр. Добринище против решението на Административен съд – Благоевград в частта, в която жалбата на М. е отхвърлена следва да остави без разглеждане, а производството по делото в тази част да бъде прекратено. В останалата част касационната жалба на дружеството е допустима, като подадена в срок и от страна, за която решението в прекратителната част е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административният съд правилно приема, че дружеството няма правен интерес от оспорване на заповед № 01-20-31/10.06.2020 г., издадена от кмета на община Банско, с която на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ, е забранено ползването на невъведен в експлоатация строеж от пета категория. Изискванията за ползване на строежите след въвеждането им експлоатация са по отношение на възложителя по смисъла на чл. 161 ЗУТ (арг. чл. 177, ал. 1 ЗУТ). Такъв е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. В случая като наемател на обекта дружеството няма качеството на възложител, поради което оспорената заповед не засяга негативно неговата правна сфера. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и оставя жалбата на дружеството без разглеждане като прекратява производството по делото в тази част, съставът на административния съд постановява съдебен акт, който в тази част съответства на материалния закон и следва да бъде оставен в сила. Касационната жалба на К. М. е допустима в частта, в която жалбата против заповедта на кмета на община Банско е отхвърлена, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която административният акт в тази част е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Благоевград е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Законосъобразно е преценено, че административният акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване административнопроизводствените правила. Заповедта е писмена и съдържа фактическите и правни основания за постановяването й. Доводите за липса на мотиви относно предварителното изпълнение по чл. 60, ал. 1 и ал. 2 АПК са неоснователни. Всъщност предварителното изпълнение на акта е допуснато по силата на закона- чл. 217, ал. 1, т. 3 ЗУТ, а не с разпореждане на административния орган по чл. 60 АПК и освен това по искането на жалбоподателката за спиране на изпълнението има постановено влязло в сила определение. Заповедта е издадена след съставен по реда на чл. 178, ал. 6 ЗУТ констативен акт, който е съобщен на жалбоподателката М. като възложител и собственик на строежа, като й е осигурена възможност да направи възражения. По този начин процедурата по издаване на заповедта е спазена и на адресата е осигурено право на участие в административното производството. Заключението на първоинстанционния съд за постановяване на оспорения административен акт при наличие на материалноправните основания за това, е направено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Съгласно чл. 178, ал. 1 ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния по чл. 177 орган. В случая с оспорената заповед е забранено ползването и достъпа до строеж от пета категория, представляващ "външен бар с подземен склад и дървен навес, ограда- каменен зид, дървен навес (допълващо застрояване за търговия) и архитектурно оформяне на дворно пространство", изграден в УПИ Х-232, кв. 31 по плана на гр. Добринище. Характеристиките и параметрите на строежа за описани подборно в съставения констативен акт, чиито констатации не са оборени в хода на съдебното производство. Строежът не е въведен в експлоатация, но въпреки това се ползва по предназначение. При тези факти административният съд правилно приема, че предпоставките на чл. 178, ал. 6 са изпълнени- установено е нарушение по чл. 178, ал. 1 ЗУТ, което предпоставя правото на кмета на община Банско да упражни правомощията си по чл. 178, ал. 6 ЗУТ и да издаде оспорената заповед, с която да забрани ползването и достъпа до строежа до въвеждането му в експлоатация. Възражението на касационната жалбоподателка, че част от описания в заповедта обект представлява архитектурно оформяне на дворно пространство, което попада в обхвата на чл. 151, ал. 1, т. 12 ЗУТ и за него не се изисква удостоверение за въвеждане в експлоатация, е неоснователно. Описаните в заповедта функционално и конструктивно свързани архитектурни елементи представляват един цялостен обект, който следва да се квалифицира като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПР на ЗУТ. Същият е от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" и по арг. от чл. 137, ал. 4 ЗУТ и за ползването му се изисква въвеждане в експлоатация. В подкрепа на горните изводи е и обстоятелството, че за строежа с посочените по-горе характеристики, е издадено разрешение за строеж № 37/26.06.2018 г., отменено по-късно с влязло в сила решение по адм. дело № 675/2020 г. на Административен съд – Благоевград. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Благоевград е постановено в съответствие с материалния закон. Не са установени посочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция от страна на ответника, касаторите следва да заплатят на община Банско сумата 1200. 00 лв. разноски по делото пред касационната инстанция, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,