Решение № 325 от 24.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 319/2009 г.

Решение № 325 от 24.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 319/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Производството следва да бъде по реда на 423 НПК. В искането на осъдения Н. Г., се твърди, че наказателното производство в съдебната фаза е протекло в негово отсъствие. Той не е получил обвинителен акт. Иска наказателното производство да се възобнови, за да му се осигури възможността лично да участва в процеса и да упражни правата си по чл. 55 НПК. Научил за постановената осъдителна присъда на 7.05.2009 г., когато е задържан в изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода. Пред касационната инстанция, той се явява лично и с упълномощения за извънредното производство адвокат И, от САК. Осъденият иска наказателното производство да се възобнови и да му се намали наказанието. Защитникът му представя писмена защита, в която пледира възобновяване на наказателното производство, за да участва осъдения в него, както и за приложението на чл. 9, ал. 2 НК, с оглед на незначителното количество на предмета на престъплението - 4,33 грама марихуана, с много ниско съдържание на активно вещество - 0,4 %. Прокурорът дава заключение за оставяне на искането без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е основателно. С присъда № 175/18.07.2002 г., молителят Н. Г. е признат за виновен от Пловдивския военен съд, в това, че на 5.12.2000 г. без надлежно разрешение е държал високорисково наркотично вещество - 4,33 гр. м. със съдържание на 0.4 % тетрахидрокарбинол и за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 6 НК, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, му наложил наказание лишаване от свобода, в размер на една година и осем месеца. На основание чл. 68, ал. 1 НК е активирана присъда № 385/20.09.1999 г. по н о х д № 641/1998 г. на Видинския районен съд, с условно наказание от 4 месеца лишаване от свобода, за непредпазливо престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б" НК. Настоящият състав на ВКС намира, че по делото има писмени доказателства - справките от ГКПП, че осъденият е напуснал страната по време на досъдебното производство, на 20.04.2001 г., /вж.л.72/, поради което не му е връчен обвинителен акт и призовка за съдебната фаза на наказателното производство срещу него. Следователно, липсва "официалното уведомяване за подвеждането му под отговорност", като критерий възприет в практиката на ЕСПЧ /вж. т. 46 от мотивите към решението по дело "Кунов срещу България"/ и като факт, който би могъл да му позволи да реши, дали да се възползува от правото си да се яви пред съда и да упражни всички свои права по чл. 55 НПК или да се отклони от това свое право, с ясното съзнание за последиците - делото да се разгледа в негово отсъствие. Налице е предвидената в чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС възможност, осъденият да получи правото на справедлив процес при ново разглеждане на делото, в което той да участва, след възобновяване на наказателното производство. При новото разглеждане на делото, съдът следва да съобрази принципа за действието на най-благоприятния закон по чл. 2, ал. 2 НК, спрямо осъдения, тъй като със ЗИДНК, /вж. ДВ бр. 75/2006 г./, законодателят диференцира отговорността за престъплението по чл. 354а НК и с оглед количеството и стойността на предмета на престъплението. Тези съображения налагат необходимостта от спиране изпълнението на наказанието лишаване от свобода, спрямо осъдения Н. Г., на основание чл. 423, ал. 2 НПК. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение