Решение № 7999 от 19.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Хасково (ОД на МВР Хасково) със седалище в гр. Хасково, на бул. България 85 и по касационната жалба на К. Караколева с адрес на призоваване в гр. Стара Загора, на [улица] срещу решение 149 от 01.03.2023 г., постановено по адм. дело 645/2022 г. по описа на Административен съд Хасково в неблагоприятните за всеки от касационните жалбоподатели му части. Релевират нарушение на материалния закон по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, като първият касационен жалбоподател се оплаква, че решението в обжалваната част е немотивирано. ОД на МВР Хасково иска отмяна на решението в осъдителната му част, а К. Караколева отмяна в отхвърлителната му част и уважаване в цялост на предявените от нея искове за имуществени и неимуществени вреди. ОД на МВР Хасково претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв. за настоящото производство. В качеството им на ответници по касационните жалби, страните не представят становище по тях в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се явяват и не се представляват в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната административна прокуратура представя становище за основателност на касационната жалба на ОД на МВР Хасково и за неправилност на атакуваната от този касатор част от съдебното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни по делото, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваните части, поради което са допустими за разглеждане по същество. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Административен съд Хасково е приел, че е сезиран от К. Караколева с два обективно съединени иска, първият за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 2 000.00 лв., изразяващи се в емоционални страдания и притеснения, стрес, чувство на безсилие, злепоставяне пред обществото, близки и приятели, тревожност, загуба на самочувствие, изгубване на доверие в институциите, негативно отражение върху емоционалното и психическо състояние и безсъние, претърпени вследствие на отменена по съдебен ред, като незаконосъобразна, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) 21-0271-000247/03.06.2021 г., издадена от В. Грозев, младши полицейски инспектор в Участък Симеоновград, Районно управление (РУ) Харманли при ОД на МВР Хасково; вторият за обезщетяване на имуществени вреди, под формата на претърпени загуби, в общ размер на 18 000.00 лв., изразяващи се в извършените от нея транспортни разходи от гр. Гълъбово до гр. Приморско и обратно (на стойност 5 000.00 лв.) и транспортни разходи от гр. Гълъбово до с. Узунджово, обл. Хасково и обратно (на стойност 13 000.00 лв.), причинени вследствие на същата Заповед, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковете до окончателното заплащане на обезщетенията. С частично обжалваното от всяка от страните решение ОД на МВР Хасково е осъдена да заплати на Караколева сумата от 1 886.38 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от незаконосъобразна Заповед за прилагане на ПАМ 21-0271-000247/03.06.2021 г., издадена от младши полицейски инспектор в Участък Симеоновград, РУ Харманли при ОД на МВР Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.05.2022 г. до окончателното й изплащане, като искът на Караколева е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 18 000.00 лв. Като неоснователен и недоказан, е отхвърлен и предявеният от нея срещу ОД на МВР Хасково иск за сума в размер на 2 000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди от същата Заповед. Наред с това ответникът е осъден да заплати в полза на ищцата 767.20 лв. деловодни разноски. Съдът установил от фактическа страна, че преди издаването ма процесната заповед ищцата била правоспособен водач. На 08.02.2021 г., в качеството й на отговорно лице, й е издадено Удостоверение за регистрация на животновъден обект, намиращ се в с. Узунджово, област Хасково. За да се стигне до животновъдния обект от местоживеенето на на Караколева, било необходимо да се изминат около 45 км. Покупката на лекия автомобил Опел Астра с ДКН [рег. номер], чието свидетелство за регистрация било отнето временно с прилагането на конкретната ПАМ, билo свързанo с транспортирането на Караколева до животновъдния обект, както и до гр. Приморско с оглед поддръжка на две жилища, семейна имуществена общност, отдавани под наем ежегодно, през летните месеци. Със Заповед за прилагане на ПАМ 21-0271-000247/03.06.2021 г., издадена от младши полицейски инспектор в Участък Симеоновград, РУ Харманли при ОД на МВР Хасково по отношение на Караколева, на основание чл. 171, т. 2а, буква а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложена ПАМ временно отнемане на свидетелството за регистрация на МПС и два броя регистрационни табели [рег. номер] до прекратяване на регистрацията в срок от 6, а именно 180 дни . Заповедта е обжалвана от Караколева и в тази връзка е образувано адм. дело 392/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора. С влязло в сила на 10.12.2021 г. Решение 452/10.12.2021 г. по това дело, заповедта за налагане на ПАМ е отменена, като незаконосъобразна. За установяване на твърденията за причинени вреди, по искане на ищцата са допуснати гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите К. Димитров и Б. Радев, нейни познати. С оглед изясняването на делото от фактическа страна, пред първата инстанция е назначена съдебна транспортно-икономическа експертиза основна и допълнителна, извършена от вещо лице инж. В. Вълчев. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че предявените от Караколева срещу ОД на МВР Хасково искове за имуществени и неимуществени вреди са процесуално допустими за разглеждане по същество. Счел претенцията за неимуществена обезвреда за неоснователна, а твърдяните в тази връзка вреди за недоказани по основание и размер. Мотивирал се, че в хода на съдебното производство пред него не е доказано описаното в исковата молба засягане на нематериални блага. Подчертал, че приобщените по делото доказателства не установяват негативни преживявания на ищцата, които да обуславят обезвреда по реда на ЗОДОВ. Приел е, че отмяната на един административен акт, поради неговата незаконосъобразност, не презюмира отговорност на държавата за настъпили вреди. Формирал решаващия извод, че ищцата не се е справила с доказателствената тежест да ангажира доказателства, установяващи твърденията й, поради което отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявения иск с цена 2 000.00 лв. По отношение на иска за причинени на Караколева имуществени вреди с цена 18 000.00 лв., първоинстанционният съд обосновал извод за наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответната страна. Приел е, че е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ отменен по съдебен ред незаконосъбразен административен акт. Счел за установени и другите две предпоставки наличието на вреди, в пряка причинно-следствена връзка с този акт. Посочил, че издаването на отменената, като незаконосъобразна, Заповед за прилагане на ПАМ 21-0271-000247/03.06.2021 г. е лишило ищцата, за периода на действие на заповедта (190 дни, считано от 03.06.2021 г. до 10.12.2021 г.) от възможността да ползва собствения си лек автомобил, доколкото същият е бил със снети регистрационни табели и с отнето свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (МПС). Обърнал внимание, че в този случай процесният лек автомобил не е могъл да бъде легитимно управляван по пътищата, отворени за обществено ползване, не само от Караколева, но и от всяко друго трето лице. Приел е, че имущественото състояние на Караколева е намаляло със сумата, която тя е дължала на трето лице свидетеля Б. Радев, шофьорските услуги на който е ползвала, за да може това лице да я транспортира с неговия собствен автомобил по двете основни направления от гр. Гълъбово до с. Узунджово и обратно (130 пътувания) и от гр. Гълъбово до гр. Приморско и обратно (20 пътувания) за претендирания исков период от 150 дни. Допълнил, че ищцата е претърпяла реална вреда, като в резултат на противоправната дерегистрация, е била в невъзможност да упражнява правото си на собственик в пълен обем за времето, през което не е могла да ползва автомобила си. След като формирал извод, че на ищцата е причинена имуществена вреда под формата на претърпени загуби, съдът определил размера й, като се позовал на заключението от назначената по делото допълнителна съдебна транспортно-икономическа експертиза и на разпоредбата на чл. 162 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Мотивирал се, че претенцията на ищцата за цялостно възмездяване на направените разходи във връзка с осъществените пътувания по посочените две дестинации е логично необоснована. Взел предвид, че ищцата би направила разходи за гориво, масло, гуми, поддръжка на автомобила и други, свързани с транспорта, и при положение, че осъществяваше тези пътувания със собствения си лек автомобил. Извадил от претендираната сума разходите, които ищцата би направила във връзка със същите пътувания за претендирания период, ако процесната ПАМ не бе издадена. Счел, че начислената печалба от лицето, осъществило транспортните услуги, надвишава около пет-шест пъти разходите за транспортната дейност. Определил тази печалба, като неразумно завишена и противоречаща на житейската и пазарна логика, отчитайки заявеното при разпита на свидетеля в открито съдебно заседание, че за труд не му е плащано. Направил извод, че изборът на ищцата да ползва услугите именно на Радев и да заплати исканата от него сума не се намира в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразния акт. Подчертал, че тя е разполагала с възможността да намери по-изгоден превоз, който да покрива разходите за дейността и разумната печалба. Ползвал сумата, посочена от вещото лице като разходи за превоза, за показател за определяне на доказаната по основание претенция за имуществена обезвреда. Начислил 50 % печалба върху тази сума. Присъдил на ищцата обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 886.38 лв., представляващи сбора от сумата 552.00 лв. (разликата между стойността на транспортната услуга и разходите, които ищцата би направила при осъществяване на транспорт със собствения си автомобил) и начислена печалба от 50 % върху разходите за транспорт на стойност 2 668.76 лв. Отхвърлил предявения от Караколева иск за обезщетяване на имуществени вреди над присъдената сума, до пълния предявен размер от 18 000.00 лв. Уважил акцесорното искане за заплащане на лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата на обезщетението. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените от касационните жалбоподатели основания за отмяната му. Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и с оглед възраженията на страните и въз основа на това е формирал обосновани правни изводи. По отношение на иска за неимуществена обезвреда, както правилно е установил първоинстанционният съд, от събраните по делото доказателства не се установява наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Безспорно по делото е установено наличието на отменен по съдебен ред административен акт Заповед 21-0271-000247/03.06.2021 г., издадена от младши полицейски инспектор в Участък Симеоновград, РУ Харманли при ОД на МВР Хасково за прилагане на ПАМ спрямо ищцата. Този факт обаче, сам по себе си, не обосновава ангажиране на отговорността на държавата за вреди и не изпълва сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По делото не е доказано настъпването на вредоносни последици от морално естество за Караколева, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между отменената заповед и претендираните вреди. В този смисъл, необосновано на материалния закон, същата се оплаква, че отнемането на регистрационните табели и свидетелството за регистрация на МПС е нормално да й причини конкретните негативни емоции, посочени в исковата молба. Наличието на неимуществени вреди от незаконосъобразна административна дейност не следва да се презюмира. Вредите следва да са конкретни, да са в пряка причинно-следствена връзка с административния акт, от който се претендира обезвредата, и да се докажат по категоричен и несъмнен начин, което, в случая, ищцата не е сторила. Същата не е доказала нито едно от твърденията си, изложени в исковата молба, за понесени от нея емоционални страдания от издаването на Заповед 21-0271-000247/03.06.2021 г. Нещо повече, ищцата сама се е поставила в положение да не може да докаже притесненията си. Въпреки правилно разпределената от административния съд доказателствена тежест (Определение от 26.07.2022 г. л. 7 от адм. дело 645/2022 г. по описа на Административен съд Хасково), Караколева с молба по делото, датирана 16.08.2022 г., е заявила, че ангажираните от нея свидетели ще установяват обстоятелствата, свързани с извършения транспорт от местоживеенето й до стопанския обект в с. Узунджово и до имотите на семейството й, намиращи се в гр. Приморско. При разпита на тези свидетели в открито съдебно заседание, проведено на 06.10.2022 г. (съдебен протокол от л. 29 до л. 31 от първоинстанционното дело), същите свидетелстват именно за тези фактически обстоятелства, но не и за твърдените от ищцата морални вреди. Ангажирайки гласни доказателства само във връзка с претенцията си за имуществена обезвреда, Караколева сама е допуснала липса на проведено от нея доказване на претенцията й за неимуществена такава. При това положение формираният от първоинстанционния съд извод, че Караколева не е претърпяла накърняване на неимуществени блага в резултат на издадената и отменена, като незаконосъобразна, заповед за прилагане на ПАМ спрямо нея, е обоснован на доказателствата по делото. Относно иска с цена 18 000.00 лв. за причинени на ищцата в периода 03.06.2021 г. 01.10.2021 г. имуществени вреди в резултат на издаването на Заповед за прилагане на ПАМ 21-0271-000247/03.06.2021 г. на младши полицейски инспектор в Участък Симеоновград, РУ Харманли при ОД на МВР Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, напълно се споделят съображенията на първоинстанционния съд, обусловили решаващия му извод за частичната основателност на тази искова претенция, което прави ненужно повтарянето им в настоящото решение. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Неоснователно е касационното оплакване на Караколева, че първоинстанционният съд не е посочил защо тя е направила транспортни разходи, наемайки чуждо МПС и не е изложил мотиви защо не приема плащането на транспортната услуга, като вредоносен от процесната заповед, резултат. Напротив съдът е установил подробно и обективно фактическата обстановка по конкретния казус, като е обосновал как изчислява размера на доказаната по основание претенция за имуществена обезвреда, прилагайки точно разпоредбата на чл. 162 ГПК. В присъдения размер на обезщетението е включил, като формиращи елементи, стойността на транспортната услуга, извършена със собствения на свидетеля Радев лек автомобил, както и процент реализирана от същия печалба. Следва изрично да се посочи, че съдът е пристъпил към определяне на размера на имуществената вред, като обосновано е приел, че искът е доказан по основание. В подкрепа на този извод са показанията на разпитаните свидетели. Ищцата не е ангажирала доказателства, вкл. и счетоводни писмени доказателства, извлечение от сметки, ГДД или съдебно-икономическа експертиза, която да извърши проверка както в нейното счетоводство,така и в и счетоводството на лицето, което извършвало превоз по нейно желание, за това има ли осчетоводени разходи за превоз, съпътстващи счетовордни документи, удостоверяващи договорните отношения между ищцата и свидетеля Радев,. Следва да се подчертае и това, че съдът е пристъпил кам прилагане на разпоредбата на чл. 162 ГПК като се е съобразил изцяло с нормата на чл. 164,ал.1 т.3 ГПК , съдържаща забрана със свидетелски показания да се установяват договори на стойност над 5000 лв. По изложените съображения, съдебното решение в обжалваните части, като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. С оглед изхода на спора, на касационните жалбоподатели не се дължат разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия