Решение № 17199 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5031/2011 г.

Решение № 17199 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5031/2011 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. М. Стаматова, против решение № 122/31.01.2011 г. постановено по адм. дело № 1100/2010 г. по описа на Административен съд - град Пловдив /АС/, с което на основание чл. 292 АПК е прието за установено по отношение на ТД на НАП - Пловдив и публичния изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, че за Павел Тенев Павлов от гр. Казанлък не съществува задължение в размер на 1 680,82 лева, представляващо ДДС за месец Април 2008 г. по справка - декларация по ЗДДС № 2400-0993800/14.05.2008 г., за събирането на която сума е образувано изп. дело № 935/2008 г. по описа на публичния изпълнител при ТД на НАП - Пловдив и задължение в размер на 1 798,98 лева, представляващо ДДС за месец Май 2008 г. по справка -декларация по ЗДДС № 2400-0999412/13.06.2008 г., за събирането на която сума е образувано изп. дело № 1267/2008 г. по описа на публичния изпълнител при ТД на НАП - Пловдив. В жалбата са наведени доводи за недопустимост на решението, като постановено по недопустим иск, а в отношение на евентуалност - че е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се неговото обезсилване, а при констатиране на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - отмяната му с произтичащите от това последици. Ответната страна - Павел Тенев Павлов от гр. Казанлък не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба подадена от Павел Тенев Павлов срещу ТД на НАП - Пловдив и публичния изпълнител при ТД на НАП - Пловдив. За установено съдът е приел, че с акт за регистрация № 24042090006269 от 14.03.2008 г. на инспектор по приходите в ТД на НАП - Стара Загора /сега ТД на НАП - Пловдив/ Павлов е бил регистриран по ЗДДС считано от датата на връчване на акта -21.03.2008 г., поради което и на основание чл. 125, ал. 1 ЗДДС същият е бил длъжен и е подал справки - декларации на 14.08.2008 г. и 13.06.2008 г., съставени въз основа на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС за всеки един отчетен данъчен период в сроковете по чл. 125, ал. 5 ЗДДС. С влязло в сила съдебно решение от 23.02.2009 г. актът за регистрация на жалбоподателя е отменен, като е прието, че същият е незаконосъобразен по същество, но не и нищожен. По подадените две справки - декларации били образувани изпълнителни дела № 935/2008 г. и изп. дело № 1267/2008 г. За да постанови акта по същество съдът е приел, че производството по установителната претенция е допустимо, тъй като ДОПК няма изрична уредба в тази насока, а регламентираните институти не изключват възможността за ползване на способа по чл. 292 и сл. АПК, при положение че са налице условията за допустимост, предвидени в АПК. Настоящият състав намира, че извода на съда за процесуална допустимост на предявения отрицателен установителен иск е неправилен и противоречи на разпоредбата на чл. 269, ал. 1 от АПК, съгласно която дял пети, глава седемнадесета на АПК са неприложими по отношение на публични вземания, породени от изпълнителни основания по чл. 268, тъй като последните се изпълняват по реда на ДОПК. Налага се извода, че дори да има непълнота в ДОПК досежно уредбата на изпълнението на публични държавни вземания, то за тях по силата на изричната разпоредба на чл. 269 от АПК са неприложими правилата на изпълнение визирани в АПК. Компетентен да се произнесе по жалба подадена от длъжника по публичното вземане срещу действия на публичния изпълнител, е органът по чл. 266, ал. 1 ДОПК - по реда на глава ХХVII ДОПК. Решението на последния може да се обжалва пред административния съд, чието решение е окончателно /чл. 268 ДОПК/. Възраженията за недължимост на публичното държавно вземане поради настъпване на някой от фактите визирани в чл. 168 ДОПК, или за прекратяване на принудителното изпълнение визирани в чл. 225 от ДОПК, следва да бъдат наведени пред публичния изпълнител. При евентуален отказ по искането за предприемане на действия по смисъла на чл. 225, ал. 1 вр. чл. 173 ДОПК, те могат да бъдат изтъкнати при защитата срещу действията на публичния изпълнител по принудителното изпълнение, а в случай, че незаконосъобразно не бъдат взети предвид и от решаващия орган по чл. 266, ал. 1 ДОПК - в производството пред административния съд, образувано при условията на чл. 268 ДОПК. Но след като е налице предвиден в ДОПК специален ред за защита на правата на длъжника срещу незаконосъобразно принудително изпълнение на публично държавно вземане, недопустимо е тези права да се упражняват по общия ред на АПК, с предявяването на отрицателен установителен иск по чл. 292 АПК, респективно по чл. 128, ал. 2 от АПК. Наред с липсата на абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 128, ал. 2 АПК, каквато е наличието на друг ред за защита - този по ДОПК, посочената разпоредба е неприложима и с оглед акцесорния характер на вземането за лихви, което следва главното задължение и това, че начисляването на лихви от публичен изпълнител не съставлява административно право или правоотношение по смисъла на същия текст. Предвид изложеното настоящият състав на ВАС не възприема направените от първата инстанция изводи, че ДОПК не установява процесуален ред за разглеждане на правопогасителни възражения произтичащи от факти настъпили след издаването на изпълнителното основание, а оттам и че спрямо подадената от лицето искова молба са приложими чл. 292 АПК, поради наличието на неуреден в ДОПК случай, спрямо който § 2 ПЗР ДОПК предвижда субсидиарна приложимост на Административнопроцесуалния кодекс. Предвид естеството на търсената с исковата молба защита и липсата на предпоставките по § 2 ПЗР ДОПК за субсидиарната приложимост на АПК в процесния случай, неправилен е направеният от административния съд извод за допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 292 АПК. Според чл. 218, ал. 2 АПК допустимостта на обжалваното решение е предмет на касационната проверка, независимо дали този порок е посочен като отменително основание в касационната жалба. След като вместо да прекрати делото, образувано по недопустима искова молба, предвид наличието на друг процесуален ред за осъществяване на търсената от ищеца защита, административният съд се е произнесъл по съществото на заявените претенции, същият е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено. При това, образуваното по недопустима искова молба административно дело по описа на АС следва да бъде прекратено. Предвид на изложеното Върховният административен съд, първо отделение