Решение № 406 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1532/2011 г.

Решение № 406 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1532/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Ж. В. чрез пълномощник адв. Й. М. срещу решение № 196 от 13.07.11 г. по в. гр. дело № 268/11 г. на Окръжен съд - Стара Загора. С него е отменено решение № 166 от 8.11.10 г. по гр. дело № 282/10 г. на Районен съд - Раднево и е постановено друго, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, предявени от същата страна против [община]. С определение № 558 от 10.05.12 г. състав на IV г. о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: от кого следва да изхожда съгласието за уволнение - еднолично от председателя на синдикалната организация или от синдикалното ръководство като колективен орган. По въпроса, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане по същество има постановени решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, с които практиката е уеднаквена - решение № 490 от 16.06.10 г. по гр. дело № 1315/09 г. на III г. о. и решение № 824 от 26.01.11 г. по гр. дело № 1221/09 г. на IV г. о. Прието е, че по смисъла на разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ съгласието за уволнение трябва да бъде дадено не еднолично от председателя на организацията, а от синдикалното ръководство като колективен орган. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № 3 от 16.03.10 г. на кмета на [община], с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата В. Ж. В. от длъжността "инкасатор"на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ - поради съкращение в щата и намаляване обема на работа, е законосъобразна. Направен е извод, че ищцата не може да се ползва от закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като заболяването й е възникнало след получаване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение. Изложени са съображения, че не е налице нарушение на чл. 333, ал. 4 КТ, тъй като работодателят е изпълнил задълженията си по КТД да вземе съгласие от синдикалното ръководство преди уволнението. Писмото до работодателя е подписано от еднолично от председателя на СО на К., но удостовереното в него съгласие за уволнението е на синдикалното ръководство. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Жалбоподателката поддържа, че за уволнението липсва съгласие на синдикалното ръководство като колективен орган, не е налице и приложеното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Моли решението да бъде отменено и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ да бъдат уважени. Ответникът по касационната жалба [община] счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: Решението е неправилно. Установено е, че преди уволнението с писмо изх. -№ 9100-64 от 29.01.10 г. до Председателя на ОСО на К. - [община] кметът е поискал съгласие за прекратяване на трудовия договор с ищцата, членуваща в синдикалната организация. Върху приложения документ на същата дата председателят на синдикалната организация е дал съгласието си за прекратяване на трудовото правоотношение. По делото няма данни за проведено заседание на синдикалния орган, на което да е взето такова решение и председателят на синдикалната организация да е само лицето, което удостоверява взетото решение на колективния орган. Като е приел обратното въззивният съд е постановил незаконосъобразно и необосновано решение. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съгласието за уволнение трябва да бъде дадено не еднолично от председателя на организацията, а от синдикалното ръководство като колективен орган. В случая неправилно е прието от въззивния съд, че е осъществена предвидената в колективния трудов договор закрила по чл. 333, ал. 4 КТ. Неполучаването на предварителното съгласие на синдикалното ръководство за уволнението на служителката - синдикален чл. поради съкращение в щата и при намаляване обема на работата, прави уволнението незаконно само на това основание съгласно чл. 344, ал. 3 КТ. Следва да се отбележи, че използваният термин "мнение" в чл. 13 от КТД следва да се тълкува в съответствие с разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ, а именно, че е предвидено изискване за предварително съгласие. В този смисъл е решение № 431 от 21.05.10 г. по гр. дело № 1134/09 г. на III г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В него е прието, че независимо, че в колективния трудов договор е употребен израза "предварително становище" на синдикалния орган, по същество се касае за изискване на предварително съгласие, като липсата му е самостоятелно основание за незаконност на уволнението. Касае се за норма от КТД, която се основава на изрична разпоредба на закона /чл. 333, ал. 4 от КТ/, установяваща императивното изискване за предварителното съгласие на съответния синдикален орган, за да може работодателят да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата. Предмет на уредба в колективния трудов договор са само онези трудовоправни или социално правни въпроси, които не са уредени с повелителни разпоредби от закона. В случая императивно е уреден вида на предварителното становище - съгласие, а с КТД е дадена възможност за разширяване на приложното поле на предварителната закрила на работниците и служителите до всички членове на синдикалната организация. В случая закрилата на чл. 333, ал. 4 КТ е приложима и не е спазена, поради което уволнението подлежи на отмяна като незаконно само на това основание, без да се разглежда трудовия спор по същество. С оглед извода за незаконосъобразност на уволнението следва да се приеме, че са основателни обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. С оглед основателността на главния иск и безсрочния трудов договор между страните следва да се уважи и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната работа. При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. общо за инстанциите по делото. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.