Решение № 6574 от 26.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13217/2016 г.

Решение № 6574 от 26.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13217/2016 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. И. С., чрез процесуален представител, срещу решение № 519/12.10.2016 г., по адм. д. 388/2016 г. по описа на Административен съд - П. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба - полицейски орган - младши експерт К. Н., КО в група "ОРР" на сектор "ОП" в РУ - П. при ОДМВР - П., не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 519/12.10.2016 г., по адм. д. 388/2016 г. по описа на АС-П. е отхвърлено оспорването по жалба на Е. И. С. против заповед за задържане на лице № 173/09.04.2016 г. на полицейски орган в РУ - П. при ОДМВР - П. Административният съд е приел от фактическа страна, че с оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - задържане за срок от 24 часа на Е. И. С., на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Прието е от съда, че заповедта е редовно връчена на лицето на същата дата като е оформен отказ да получи заповедта, удостоверен с подписа на един свидетел, при задържането на 26.05.2016 г. на жалбоподателя са му разяснени правата, като му е предоставена за подпис декларация приложение № 1 към чл. 74, ал. 3 от ЗМВР. Същата не е подписана от задържания като е оформен отказ да подпише, удостоверен с подписа на един свидетел. Изготвен и протокол за личен обиск на лице от същата дата, в който са описани намерените лични вещи на лицето. Намерените лични вещи са предадени срещу разписка на служител от РУП гр. П. ПАМ е наложена за това, че около 04.00 часа на 8.04.2016 г., при изпълнение на служебните им задължения като автопатрул в РУ - П. са се отзовали на подаден сигнал за две лица, които буйстват пред пиано бар "Д. В." в П. Лицата били във видимо нетрезво състояние, крещели и се саморазправяли с охранителя на пиано бара. Единият от тях - О. К. започнал да налита на бой на охранителя, при което полицейските служители предприели действия по неговото задържане. Другото лице - жалбоподателят Събев, започнал да дърпа полицаите за ръцете и да ги възпрепятства да поставят белезници на задържаното лице, с което е попречил съзнателно на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба. В резултат на това двете лица били задържани и отведени в РУ, където е установена тяхната самоличност, съставени им били АУАН и са били задържани за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. По делото са изслушани свидетелите О. К., И. Г., И. З. и С. П. За да отхвърли оспорването, съдът е приел от правна стана, че не са били налице основанията по реда на чл. 146 от АПК за отмяна на административния акт. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства. При съвкупната преценка на гласните доказателства, дадени от св. П. - охранител в Радио СОТ, както и от св. Г., св. З. - служители в РУ - П., АС - П. правилно ги е кредитирал като едностранни и непротиворечиви. Свидетелски показания на свидетеля Каяджиев са преценени с оглед факта, че същият е в близки отношения с касатора, както и фактът, че и двамата са били в нетрезво състояние към момента на задържането на Събев. Събев отказва доброволно и не изпълнява устно полицейско разпореждане, изразяващо се в това да представи документ за самоличност, като пречи на полицейските органи да поставят белезници на буйстващия Каяджиев. Следователно са били налице данни, че след надлежно предупреждение лицето съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба като целта на приложената мярка по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР съответства на описаната фактическа обстановка. Касаторът и св. К. са били видимо нетрезво състояние, крещели и се саморазправяли с охранителя на пиано бара. Каяджиев е започнал да налита на бой на охранителя, при което полицейските служители предприели действия по неговото задържане, а касаторът започнал да дърпа полицаите за ръцете и да ги възпрепятства да поставят белезници на задържаното лице, с което е попречил съзнателно на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба. При поискване на личните му документи същият заявил, че няма да ги предостави, държал се е арогантно и е пречел на служителите на МВР да изпълнят задълженията си по служба. Следователно правилно е прието от АС, че налагането на мярката не е в зависимост от извършено престъпление, а с оглед установяване самоличността на лицето и предотвратяване на съзнателни действия от негова страна, с които пречи на полицейските органи да изпълняват служебните си задължения. Следва да се посочи, че по силата на ЗМВР полицейските органи имат правомощия, свързани с установяване самоличността на лица, нарушаващи обществения ред /чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗМВР/, по задържане на лица за срок от 24 часа в хипотезите на чл. 72 ЗМВР /които не се изчепват едниствено със задържане на лице, за което има даннни да е извършило престъпление/ и по опазване на обществения ред и предотвратяване извършването на правонарушения. Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР оправомощава полицейските органи да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба и това означава, че законът не изисква от полицейския орган да дава правна квалификация на извършеното деяние. Достатъчно е да са извършени такива действия от задържаното лице, с които същото да се опитва да осуети проверката на полицейските органи и да им попречи да изпълнят задълженията си. Прилагането оспорената мярка е в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган и предвид изложената фактическа обстановка същата е пропроционална. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, защото в случая е установено, че касаторът, въпреки отправено предупреждение, предприема действия, с които препятства изпълнението на служебните задължения на полицейските органи, отправя неуважителни реплики, препятства проверка на личните документи като след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейския орган да изпълни задължението си по служба. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. b) от ЕКПЧ, съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че мярката е приложена на предвидено в закон основание, по установения ред и е в съответствие с възможността, предвидена от Конвенцията, за законно ограничаване правото на свободно придвижване с цел осигуряване изпълнението на задължение, предписано от закон. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е обосновано и съобразено с материалния закон, постановено без допуснати процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,