Решение № 3691 от 27.3.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8370/2015 г.

Производството по делото е образувано по жалба на Б. П. П., Е. С. М., М. н. м., д. Н. д., И. Т. И., Л. И. Т., А. И. Т., чрез адвокат Ал. Живков, срещу Решение 438 на Министерския съвет на Република България от 12.06.2015 г, за отчуждаване на имоти и части от имоти частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 Софийски околовръстен път от км.0+780 до км 6+300 изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства на територията на Столична община, област София. Решението се оспорва в частта му относно определеното обезщетение в размер на 2892,00 лв. за отчуждената част от 0,221 дка от имот с идентификатор [номер], целият с обща площ от 3,200 дка, находящ се кв. О., район В. на Столична община и представляващ земеделска територия с начин на трайно ползване - нива. Жалбоподателите твърдят, че определената като обезщетение за отчуждената част от имота парична стойност е занижена, не съответства на пазарните цени на имоти с подобни характеристики и не представлява равностойно парично обезщетение. Ответната страна - Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението в оспорената му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители вземат становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни А. С. Д. и Й. С. К. не взимат становище по жалбата. Съдът, като взе пред вид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т.е от компетентен орган. Наведените доводи за нищожност са неоснователни. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото се обезщетение на собствениците. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. В оспорената му част Решение 438/12.06.2015 г. на Министерски съвет на Република България постановява отчуждаване на част от имот с идентификатор [номер], в кв. О., район В., на Столична община, селскостопанска територия, нива, с обща площ 3 200 дка, от който отчуждени 0.221 дка, стойност на паричното обезщетение 2892 лева, собственост на жалбоподателите. Към делото няма представен документ за собственост на имота.От заинтересованата страна Агенция "Пътна инфраструктура" е представена скица на ПИ [номер] от 11.07.2014г. за ПИ с идентификатор [номер], издадена от СГКК гр.София, в която като собственик на имота е вписан Д. М. В. с документ Решение на ОСЗГ- нови Искър за възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне 6 от 18.10.1999г.; представено е и удостоверение за наследници от район "В." на Д. В.. Имот [номер] от картата на възстановената собственост на землище О. е идентичен с имот с идентификатор [номер] по кад. карта и кад. регистри, одобрени със заповед РД-18-39/20.07.2011г. на Изп. директор на АГКК. По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от имот с идентификатор [номер] съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Вещото лице е изготвило първоначално заключение по делото, съгласно което стойността на обезщетението, определено по пазарни аналози за земеделски земи за Район В. за относимия период, от 02.04.2015 г. до 02.04.2014 г., възлиза на сума в размер на 6 780 лева. Вследствие възражение на ответника , че експертизата е непълна, съдът е задължил вещото лице да изготви и допълнително заключение, в което експертът е съобразил всички относими пазарни аналози по делото. Съгласно допълнителната експертиза, стойността на дължимото обезщетение възлиза на 5 674 лв. Оценката на административния орган е в размер на 2 892 лева и също е изготвена по пазарни аналози. Съдът възприема допълнителното заключение на експертизата, като мотивирано и компетентно. То се основава на представените от страните доказателства, удостоверяващи извършени сделки с имоти, със сходни на отчуждавания характеристики, в относимия период, определен от ЗДС. Съгласно § 1а, т.1 от ДР на ЗДС равностойно парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план /ПУП/, който предвижда изграждане на национален обект, съгласно чл.32, ал.2 от ЗДС. В случая имота на жалбоподателите, част от който се отчуждава, преди влизането на плана, предвиждащ изграждането на национален обект е с предназначение земеделска земя. Видно от доказателствата по делото, скици от СГКК София, отчуждаемия имот попада в район В. на СО и е с начин на трайно ползване - нива. Територията на района е част от територията, включена в строителните и землищните граници на града, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗАТУРБ, като може да включва както урбанизирани, така и земеделски територии. В случая се касае за имот попадащ в земеделска територия в границите на район В. и именно сключените сделки с имоти със сходни характеристики в този район, в относимия период и отговарящи на изискванията на закона е следвало да послужат при определяне на дължимото се парично обезщетение. В конкретния случай съответствието на обезщетението със закона намира отражение в допълнителното заключението на експерта, назначен от съда, като коректно са посочени причините, поради които е съобразен и допълнително представения пазарен аналог, ползван от административния орган. Настоящият съдебен състав на ВАС кредитира изцяло така изготвения вариант на съдебно- оценителната експертиза, тъй като отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а, т. 1, т. 2 и т. 4, б. а и в от ДР на ЗДС . Съдът намира, че равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от имота на жалбоподателите възлиза на сума в размер на 5 674 лева, определена от вещото лице. При така изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че жалбата е основателна в частта досежно определеното от административния орган обезщетение и в тази част оспорвания административен акт следва да бъде изменен, като обезщетението бъде увеличено от 2 892 лв на 5 674 лева. При този изход на правния спор претенцията на жалбоподателите за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена. Ето защо, и на осн. чл. 143 АПК, ответникът следва да заплати претендираните от страната разноски в размер на 200 лв. депозит за назначената експертиза. Разноски за осъществена адвокатска защита не са доказани. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,