Решение № 524 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6029/2014 г.

Решение № 524 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6029/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Мехмед Мехмед Мустафа, с. Баячево, ул. "Девети септември" № 1 срещу решение № 25 от 11.03.2014 г. на Административен съд, гр. Търговище, постановено по административно дело № 21/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Мехмед Мустафа срещу Заповед № РД-14-148 от 24.01.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр. Търговище, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка спиране от движение за шест месеца на автомобил с регистрационен № Т 2398 ХТ.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приложил закона и неправилно се произнесъл и по двете основания, на които оспорил заповедта за налагане на принудителната мярка. Съдът не отчел, че заповедта е постановена при нарушение на административнопроизводствените правила и при неспазване на установената форма - отменителни основания по чл. 146, т. 2 и 3 АПК. Заповедта се основава на акт за установяване на административно нарушение, в който е посочено само, че в автомобила се возят още три лица, без да е посочено, че това се извършва срещу заплащане. В акта е дописано, че "срещу заплащане" е установено от сведения, дадени в Районното управление "Полиция", гр. Търговище. С това органът нарушил чл. 44, ал. 3 и 4 АПК. В обясненията липсват данни да са разяснени правата на лицата, което е нарушение на чл. 44, ал. 4 АПК. Заповедта няма точен адресат. Съдът не отчел, че начина на изпълнение на принудителната мярка изисква неин адресат да бъде собственикът на превозното средство. Сочи допуснати нарушения на процедурата при налагане на мярката. Счита, че анализа на събраните доказателства сочи на недоказаност на нарушението и на допуснатите нарушения на процедурата по прилагане на мярката, които съдът не отчел. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената Заповед № РД-14-148. Касаторът се представлява от адв. Антоанета Никифорова, Адвокатска колегия, гр. Кюстендил.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр. Търговище, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. По делото са налице необорени данни, че касаторът извършил обществен превоз на пътници без лиценз за територията на страната, на общността или удостоверение за регистрация, което е административно нарушение по чл. 93, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). За това нарушение законът предвижда налагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 и 4 ЗАвтП. Решението на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 24.01.2014 г., около 9, 20 часа Мехмед Мустафа управлявал лек автомобил, марка "Фолксваген Голф", с регистрационен № Т 2398 ХТ, собственост на Метин Мехмед Мехмед, по пътя от с. Баячево по посока на гр. Търговище, когато бил спрян за проверка от контролен орган на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр. Търговище.

2. Контролният орган установил, че Мустафа превозва трима пътника от с. Баячево до гр. Търговище без лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на страната, без лиценз за извършване на международни превози и без удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници срещу заплащане. За нарушението бил съставен акт за установяване на нарушение № 175719. В акта Мустафа посочил "повече няма да возя пътници".

3. На 24.01.2014 г., със заповед № РД-14-148, издадена на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и 4 ЗАвтП, директорът на регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр. Търговище, наложил принудителна административна мярка - спиране от движение за срок от шест месеца, чрез сваляне и отнемане на табелата с регистрационен номер и отнемане на свидетелството за регистрация на лек автомобил "Фолксваген голф", регистрационен № Т 2398 ТХ, собственост на Метин Мехмед Мехмед, с. Баячево, ул. "Девети септември" № 1 и определил място за домуване.

4. По делото били представени:

а) заповед № РД-01-608 от 5.12.2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която на директорите на регионалните дирекции "Автомобилна администрация" е делегирано правомощието по чл. 107, ал. 1 ЗАвтП;

б) писмени сведения на тримата превозвани пътници и на жалбоподателя, в които не се отрича факта на извършен превоз срещу заплащане. Сведенията били дадени пред инспектор в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Търговище.

5. В съдебно заседание Мустафа дал обяснения, че сведенията, които дал пред инспектор от полицията, не му били прочетени, както и че е грамотен, с основно образование.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и съдържа изискуемите от закона реквизити. Приел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел, с оглед на признатото в акта за установяване на нарушение извършено нарушение, за недоказан довода на жалбоподателя, че дадените от него обяснения в полицейското управление не са му прочетени. Приел, че извършената съвместна проверка на контролни органи на изпълнителната агенция и полицейски органи води до извода, че разпоредбите на чл. 44, ал. 3 и 4 АПК не са нарушени като сведенията от превозваните пътници са дадени в полицейското управление. Съдът приел, че оспорената заповед е съобразена с материалноправните разпоредби и целта на закона, тъй като при установено нарушение на чл. 93 ЗАвтП органът правилно наложил принудителна мярка. Въз основа на горното съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата.

Този извод на съда е правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът правилно установил релевантните за предмета на спора факти и касационната инстанция ги приема като правилно, точно и пълно доказани. Тези факти не се оспорват от касатора. Спорът по делото е за приложението на материалния закон. Доводите на касатора в подкрепа на твърдяния порок на обжалваното съдебно решение са три - нарушение на чл. 44, ал. 3 и 4 АПК, липса на адресат на акта и допуснати нарушения при налагане на мярката.

Касаторът твърди, че в хода на административното производство органът допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като сведенията на возещите се в автомобила пътници са дадени не пред административния орган, а пред полицейски орган. Този довод касаторът поддържал и в първоинстанционното съдебно производство и съдът подробно го обсъдил и изложил мотиви защо го счита за неоснователен.

Вярно е, че приложените по делото сведения от превозваните лица са дадени пред полицейски инспектор, а не пред административния орган. Но съгласно чл. 39, ал. 1 АПК релевантните за предмета на административното производство факти и обстоятелства органът установява чрез всички доказателствени средства, които не са забранени със закон, в т. ч. чрез сведения, дадени пред друг държавен орган. Не съществува законова забрана сведенията, дадени пред полицейски орган да бъдат приобщени към административната преписка и използвани от административния орган като доказателствено средство. Видно от приложените по делото сведения същите са написани под диктовката на далото ги лице, прочетени му са, лицето е установило верността на записа с подписа си.

Разпоредбата на чл. 44, ал. 3 и 4 АПК, на която се позовава касаторът, е приложима в хипотезата на изискани от органа и дадени пред него сведения. Съдът счита за недоказан по делото факт приетото от първоинстанционния съд, че в случая е извършена съвместна проверка от контролните органи на изпълнителната агенция и на полицията, поради което сведенията са дадени пред полицейски орган. Напълно е възможно това в действителност да е било точно така, но по делото няма доказателства за съвестността на проверката, а и тя не променя задълженията на органа по чл. 35 АПК и възможностите му досежно допустимите доказателствени средства. Независимо от тази неточност на мотивите и с оглед на компетентността на органа по чл. 39 АПК съдът счита довода на касатора за неоснователен. Следва също така да се посочи, че съдът правилно ценил всички събрани доказателства по делото в тяхната съвкупност, в т. ч. и вписаното собственоръчно от касатора в акта за установяване на нарушението "повече няма да возя пътници". Вярно е, че съдът не допуснал до разпит едно от лицата, дали сведение за осъществения превоз, но чл. 171, ал. 1 АПК поставя това само като възможност за съда, тогава, когато прецени, че е необходимо. В случая, съвкупната преценка на доказателствата по делото безспорно доказват извършването на нерегламентиран превоз на пътници.

Другият довод на касатора е свързан с липсата на адресат на оспорената заповед за налагане на принудителната мярка. Касаторът счита, че това е достатъчно основание заповедта да се приеме за незаконосъобразна. Този довод на касатора е неоснователен. В чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП законодателят изрично посочил, че принудителната административна мярка спиране от движение се налага на превозното средство, с което е извършван обществения превоз на пътници. Ирелевантно за налагане на мярката е обстоятелството кой е извършил превоза - собственика на превозното средство или трето лице. И това е логично, тъй като именно превозното средство е средството, с което е извършено нарушението, чието преустановяване принудителната мярка цели. Чрез спирането от движение на превозното средство се гарантира преустановяването на административното нарушение.

Неотносим към законосъобразността на оспорената заповед е доводът на касатора свързан с начина на изпълнение на наложената мярка. Изпълнението на един административен акт е фактическо действие, което се извършва след неговото издаване и поради това, дори и да са допуснати определени нарушения, те не биха могли да имат отражение върху законосъобразността му.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото и правилно приложил към тях относимата материалноправна разпоредба. Това прави решението правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд