Решение № 1109 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10284/2010 г.

Решение № 1109 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10284/2010 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Банга" ЕООД, гр. Варна, чрез процесуален представител, срещу решение № 1458/8.07.2010 г. по адм. дело № 822/2010 г. на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на публично общинско вземане /АУПОВ/ № 50/21.12.2009 г., издаден от кмета на община Варна. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, като навежда и доводи за необоснованост, иска отмяната му, връщане на делото за ново разглеждане на АС и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Варна, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, за установено, че дружеството е придобило три броя поземлени имота, находящи се в землището на гр. Варна, кв. "Галата", местност "Токат янъ" с начина на трайно ползване съгласно нотариалните актове - ниви, на 16.07.2007 г. За закупените имоти дружеството е подало декларация по чл. 14 ЗМДТ - образец за жилищни имоти, на 22.11.2007 г. По протокол № 48/22.11.2006 г. на ОбС - Варна е взето решение за приемане и одобряване на план за регулация и застрояване на смесена обществено - обслужваща и производствена - складова зона "Зеленика", землище "Галата", гр. Варна. С три броя заповеди на заместник - кмета на община Варна от 15.11.2007 г. трите поземлени имота са урегулирани в четири УПИ. Община Варна не предоставя услугата "събиране и извозване на битови отпадъци" за местността, в която са процесните имоти, които се явяват нежилищни и е следвало да бъдат декларирани с декларация по чл. 17 ЗМДТ. За имотите дружеството дължи такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за периода м. 08. - м. 12.2007 г. и за 2008 г. и то в размера за нежилищни имоти на основание чл. 63, ал. 1 ЗМДТ и чл. 15, ал. 2 от НОАМТЦУТОВ. Размерът на таксата съгласно представените по делото решение на ОбС за 2007 г. е 0,81 на хиляда и за 2008 г. -1,08 на хиляда. Основата за начисляване на ТБО е отчетната стойност на нежилищния имот съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ и НОАМТЦУТОВ, поради което с обжалвания АУПОВ на дружеството законосъобразно е определен допълнителен размер ТБО 3012, 87 лв. и лихви за периода м. 08. - м. 12.2007 г. и за 2008 г., произтичаща от разликата в характера на имота - нежилищен спрямо декларирания - жилищен. Решението е правилно. Неоснователно е първото основното възражение на касатора за недължимост на таксата поради твърдения характер на имота - земеделска земя. С цитираните заповеди от 15.11.2007 г. трите поземлени имота са урегулирани и нямат характер на земеделска земя след влизането на заповедта в сила. Видно от същите заповеди те са урегулирани при граници - други УПИ, а и за района е приет още през 2006 г. план за регулация и застрояване на смесена обществено - обслужваща и производствена - складова зона. По делото са приети заповедите от 2007 и 2008 г. на кмета на община Варна за границите, в които община Варна през 2007 и 2008 г. предоставя трите услуги по чл. 62 ЗМДТ и за местността "Зеленика" е посочено, че се предоставя услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места". Тоест услугата се предоставя за района, в който са трите имота, което е правопораждащият факт по чл. 62 ЗМДТ за дължимост на спорната такса. Съдът правилно е отбелязъл, че законът не прави изключения за недължимост на таксата с оглед вида на имота, каквито има предвидени за данъка върху недвижимите имоти. Този извод може да бъде направен и от разпоредбата на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, в който е посочена единствената хипотеза на недължимост на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, а именно - при непредоставяне на услугата от общината. Посочените от съда ставки за размера на таксата съответстват с решенията на ОбС за съответните години. Второто основно възражение на касатора е свързано с размера на таксата - а именно отчетната стойност на имотите. В чл. 67, ал. 4 ЗМДТ е посочено, че таксата за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от ОбС. Посочените от съда ставки за размера на таксата съответстват с решенията на ОбС за съответните години. Основата е посочена в чл. 15, ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Варна и тя е данъчната оценка. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ/ в приложимата редакция в сила към 2007 и 2008 г./ данъчната оценка на недвижимите имоти е отчетната им стойност. Предвид изложеното правилна е преценката на съда и за законосъобразност на размера на определената такса. Несъстоятелен е доводът, че дефиницията за данъчна оценка е приложима само за данък върху недвижимия имот, тъй като се намира в тази глава на закона. След като ОбС въз основа на изрично дадените му правомощията по ЗМДТ с Наредбата е определил за основа върху която се определя спорната такса данъчната оценка на недвижимия имот, то тази данъчна оценка е именно дефинираната в чл. 21, ал. 1 ЗМДТ. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение