Решение № 953 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10028/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс . Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община против решение 11782 от 12.07.2024 г., постановено по адм.д. 2685/2023 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - В. Г. С. и П. Й. С., чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е недопустимо. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на В. Г. С. и П. Й. С. против решение 559/21.07.2022 г. на Столичен общински съвет, с което се одобрява изменение на ПР за УПИ I за озеленяване, пазар и КОО, кв. 4 по имотните граници на ПИ с идентификатор 68134.4331.401 съгласно приложения проект и изменение на ПЗ като се предвижда отпадане на надземното строителство в нов УПИ I за озеленяване кв. 4 съгласно приложения проект. Жалбата е подадена и срещу заповед РА50-366/08.05.2020 г. на главния архитект на Столична община, с която е наредено служебно да се изработи ПУП- изменение на ПРЗ на м. Горна баня, кв. 4, УПИ I за озeленяване, пазар и коо ПИ с идентификатор 68134.4331.401 по КК и КР на район Овча купел - СО. Обжалвани са и решение на Министерски съвет на РБ 960/16.12.2009 г. за изменение на действащия ОУП на Столична община в частта за кв. 4 и решение 697/19.11.2009 г. на Столичен общински съвет за приемане на проект за изменение на ОУП на Столична община в частта за кв. 4. Производството по оспорване на посочените по-горе административни актове е разделено, като предмет на обжалване по делото е заповед РА50-366/08.05.2020 г. на главния архитект на Столична община, която с обжалваното в настоящото производство решение е прогласена за нищожна. Действително заповедите по чл. 135, ал. 3, респ. ал. 5 ЗУТ подлежат на самостоятелен съдебен контрол, но такова оспорване е допустимо само преди издаване, въз основа на заповедта по чл. 135, ал3 респ. ал. 5 ЗУТ, на съответния административен акт за одобряване изменението на ПУП. Заповедта по чл. 135 ЗУТ е само етап от процедурата за изменение на ПУП и след като тази процедура приключва с издадено решение на Столичен общински съвет за одобряване изменението на ПУП - ПРЗ, то на обжалване подлежи само последният административен акт. В случая с жалбата са оспорени както заповедта за допускане изработване на проект да изменение на ПУП, така и решението, с което е одобрено изменението на ПУП. Следователно оспорването на процесната заповед, след като е постановен административен акт за одобряване на изменение на ПУП е недопустимо. Ето защо като се произнася по недопустима жалба първоинстанционният съд постановява недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да се осъдят В. Г. С. и П. Й. С. да заплатят на Столична община сумата 170 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 100 лв. юрисконсулско възнаграждение и 70 лв. заплатена държавна такса за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,