Решение № 978 от 21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9431/2012 г.

Решение № 978 от 21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9431/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 185 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от Сдружение с нестопанска цел "Синдикална федерация на служителите в МВР" със седалище и адрес на управление гр. София и от Добромир Василев Добрев от гр. Кюстендил, с искане за обявяване нищожността на Инструкция рег. № Iз-343 от 5.03.2009 г. (изм. и доп. с Инструкция № Iз-823 от 2011 г. и Инструкция № Iз-3115 от 2011 г.) за реда за разпределяне на работното време на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време, издадена от министъра на вътрешните работи (необнародвана). Поддържат се доводи за нарушения на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, на чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове и чл. 78, ал. 2 от АПК, на чл. 211, ал. 5 и 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и несъответствие с целта на ЗМВР. Ответникът Министърът на вътрешните работи е оспорил жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на жалбата. За да се произнесе, Върховният административен съд взе предвид следното: По допустимостта на оспорването: Жалбата е процесуално допустима като подадена от лица с правен интерес съгласно изискването на чл. 186, ал. 1 от АПК. Сдружението с нестопанска цел "Синдикална федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи" е учредено с основна цел отстояването и защитата на основните социално-икономически и трудови интереси и права на членовете си в сферата на труда, трудовата заетост, трудовите и служебни отношения, социалното и здравно осигуряване, безопасността, подпомагането, осигуряването на високо жизнено равнище и професионална реализация. Сдружението е вписано в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел под партиден номер 16928, рег. 5, том 343, стр. 130, съгласно решение от 14.05.2009 г. по ф. д. № 120/2009 г. на Софийския градски съд. Правният интерес на сдружението като синдикална организация произтича от предмета на дейност и целите, за които е създадено (Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. по тълк. дело № 4/2009 г. на Върховния административен съд - Общо събрание на колегиите). Физическото лице Добромир Василев Добрев от гр. Кюстендил е държавен служител в МВР. На основание чл. 187, ал. 1 от АПК оспорването на подзаконовите нормативни актове не е ограничено със срок. По основателността на оспорването: Съгласно чл. 211, ал. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) редът за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи. Оспорената Инструкция рег. № Iз-343 от 5.03.2009 г. (изм. и доп. с Инструкция № Iз-823 от 2011 г. и Инструкция № Iз-3115 от 2011 г.) за реда за разпределяне на работното време на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време, в сила от 1.04.2009 г., е издадена от министъра на вътрешните работи по делегация от чл. 211, ал. 7 от ЗМВР. С чл. 7, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) инструкциите са определени като подзаконов нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури. По силата на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България всички нормативни актове задължително се публикуват като условие за влизането им в сила. До публикуването си те не съществуват като нормативни факти. С чл. 37, ал. 1 от ЗНА (изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г. ) е предвидено обнародването на законите, постановленията на Министерския съвет и нормативните актове на министрите и на ръководителите на други ведомства да се извършва в Държавен вестник. В същия смисъл разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от АПК създава изискване за обнародване на нормативните административни актове, освен тези на общинските съвети, в "Държавен вестник". По делото не е спорно обстоятелството, че издадената по законова делегация Инструкция рег. № Iз-343 от 5.03.2009 г. (изм. и доп. с Инструкция № Iз-823 от 2011 г. и Инструкция № Iз-3115 от 2011 г.) не е обнародвана в Държавен вестник до момента на отмяната й с Инструкция № Iз-2453 от 4.12.2012 г. за реда за разпределяне на работното време на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 99 от 14.12.2012 г., в сила от 14.12.2012 г. След като фактическият състав по издаването й не е бил завършен, отменената Инструкция рег. № Iз-343 от 5.03.2009 г. (изм. и доп. с Инструкция № Iз-823 от 2011 г. и Инструкция № Iз-3115 от 2011 г.) не е влязла в сила и не е породила правно действие. В трайно установената съдебна практика е прието, че необнародваният нормативен административен акт създава нежелана от правния ред опасна привидност, че има правно действие и валидно регулира съответните обществени отношения. Това налага обявяването на неговата нищожност, за да бъдат предотвратят нежеланите правни последици от прилагането му за периода до изричната му отмяна. Подадената жалба за нищожност следва да бъде уважена като основателна, като на жалбоподателите се присъждат направените разноски за водене на делото в размер на 630 лв. (600 лв. за адвокатско възнаграждение и 30 лв. за такси). По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,