Решение № 12676 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 113/2020 г.

Решение № 12676 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 113/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "ПАСК ЕЛЕКТРОНИК" ЕООД, ЕИК *********, гр. П., чрез адв. И. Н. срещу Решение № 2290 от 13.11.2019 г., постановено по адм. дело № 2547/2019 г. по описа на Административен съд П. в частта, с която иска му срещу Държавна комисия по хазарта (ДКХ) е отхвърлен за разликата над 440 лева за всяка съдебна инстанция до пълния предявен размер от по 804 лева, или за разликата над 1 760 лева до пълния предявен размер от общо 3 216 лева. Счита решението в оспорените му части е неправилно и необосновано и моли да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което искът му да бъде уважен в пълния му предявен размер. Претендира разноски пред двете инстанции в пълен размер. Ответната страна - Държавна комисия по хазарта (ДКХ), чрез гл. юрк. В. И. и впоследствие конституираната, на осн. § § 81, ал. 1 и ал. 4 и § 85, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на Закона за хазарта, Национална агенция за приходите, чрез пълномощника ис юрк. Раева, в отговор на касационната жалба и в открито съдебно заседание изразяват становище за нейната неоснователност. Молят решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на НАП претендира присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на I и II колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административният съд П. е уважил частично предявения от "ПАСК ЕЛЕКТРОНИК" ЕООД против Държавна комисия по хазарта иск за обезщетение на причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление за сумата в общ размер на 1 760 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и е осъдил ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 485 лева. Със същото съдебно решение е отхвърлил исковата претенция на дружеството срещу ДКХ, за сумата общо над 1 760 лева до пълния предявен размер от общо 3 216 лева, като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че на "ПАСК ЕЛЕКТРОНИК" ЕООД е издадено НП № 30 от 04.06.2018 г., от Председателя на ДКХ, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за нарушение на чл. 24, ал. 1 от Общите задължителни технически изисквания на системите за контрол върху хазартните игри и игралното оборудване (обн. в ДВ бр. 58/02.07.2013 г.), приети от ДКХ на основание чл. 22, ал. 1, т. 7 от Закона за хазарта. Същото е обжалвано от касатора и с Решение № 130 от 28.09.2018 г. постановено по АНД № 455/2018 г. по описа на Районен съд – Асеновград е отменено. Решението на РС - Асеновград е обжалвано от страна на ДКХ, и с Решение № 148 от 21.01.2019 г. постановено по КАНД № 3392/2018 г. по описа на Административен съд – П. е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В тази връзка е образувано АНД № 58/2019 г. по описа на РС - Асеновград, по което е постановено Решение № 47 от 19.03.2019 г., с което процесното НП отново е отменено. Същото е обжалвано отново от страна на ДКХ и с Решение № 1584 от 19.07.2019 г. постановено по КАНД № 1453/2019 г. по описа на АС – П. е оставено в сила. Съдът от първата инстанция е установил, че в съдебното производство пред всички съдебни инстанции дружеството е представлявано от адвокат И. Н., съгласно пълномощно от 18.06.2018 г., Договор за правна защита и съдействие от 13.06.2018 г. пред РС - Асеновград, Договор за правна защита и съдействие от 30.11.2018 г. пред АС - П., Договор за правна защита и съдействие от 25.02.2019 г. пред РС - Асеновград, както и Договор за правна защита и съдействие от 24.06.2019 г. пред АС – П., преводно нареждане от 30.11.2018 г. и фактура № 189 от 30.11.2018 г. От тях се установява безспорно, че дружеството е заплатило в брой уговорените възнаграждения, всички в размер от по 804 лева за инстанция. Въз основа на тази фактическа установеност от правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника. По отношение на претендирания размер съдът е уважил направеното възражение за прекомерност от ответника и е приел, че сумата в размер от общо 3 216 лева (4 х 804 лева) е завишен с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото и се е възползвал от възможността да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В тази връзка и с оглед на материалния интерес по процесното НП - за сумата от 3 000 лева, и съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. първостепенния съд е приел, че минималният размер за адвокатското възнаграждение по всяко едно от съдебните производства пред РС Асеновград и АС П., следва да е в размер от по 440 лева за всяка съдебна инстанция, или общо имуществената вреда на дружеството, за производствата пред всички съдебни инстанции възлиза на 1 760 лева, в който размер искът е основателен. Върху тази сума е приел, че ответникът следва да заплати законната лихва, считано от 20.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част, за разликата над 440 лева до пълният ми предявен размер от 804 лева за всяка съдебна инстанция или общо в размер на 3 216 лева, искът е приет за неоснователен и е отхвърлен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Първоинстанционното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищцовото дружество е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В настоящият случай е доказано от дружеството, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно производство, приключило с отмяна на акта. В производствата, развили се пред РС Асеновград и АС П. е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорените суми, подлежащи на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Установено е безспорно, че дружеството е било надлежно представлявано от адвокат в съдебното производство по обжалване на НП. В производството по обжалването му са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение - договор по чл. 36, ал. 2 ЗА, където това обстоятелство е отбелязано. Плащането в хода на делата е за осъществена по договора правна защита. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази – пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, (макар адвокатската защита да не е задължителна), се явява имуществена вреда за адресата на НП и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ или луксозен разход. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищцовото дружество - касатор в настоящото производство, не би заплатило адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като имуществото на ищцовото дружество е намаляло, вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение. По горните съображения и съгласно ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВАС (задължително за съдилищата и органа, издал отмененото НП с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ) при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Правилно съдът от първата инстанция е приел за основателно направеното от ДКХ възражение за прекомерност на размера на претендираното обезщетение с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото. Съгласно мотивите на приетото и цитирано по-горе ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. по описа на ВАС, държавата като ответник в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ може да навежда всякакви доводи в своя защита, твърдейки прекомерност на платеното в административнонаказателното производство адвокатско възнаграждение и несъответствие на договорения размер на същото с фактическата и правна сложност на делото. Тези доводи по същество съставляват оспорване размера на претендираното обезщетение, доколкото размер на адвокатския хонорар над минималния размер по чл. 36, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция от ДВ бр. 2/2009 г.) не съставлява вреда, намираща се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. В такава пряка и непосредствена причинна връзка е единствено този разход за адвокатско възнаграждение, който не надвишава минимално определения по наредбата размер за съответния вид адвокатска помощ. С оглед гореизложеното, както и с оглед предвидения към датата на плащане на адвокатския хонорар минимален размер по Наредба № 1/2004 г., подлежащата на обезвреда имуществена вреда, причинена на ищеца, от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, е в размер на 440 лева за всяка инстанция или общо в размер на 1760 лева за всички инстанции, както правилно и обосновано е приел първоинстанционния съд. Правилно е приет за основателен и акцесорният иск за присъждане на лихва върху претендираното обезщетение, считано от 20.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователно. Искането на ответникът за присъждане на разноски за касационното производство е неоснователно и следва да се остави без уважение. В чл. 10 ЗОДОВ се съдържат изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон. Тази изрична законова регламентация на отговорността за разноски изключва приложимостта на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, която регламентира възможността ищеца да заплати на ответника възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт, съгласно разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗОДОВ се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, като неприключилите до влизането в сила на този закон производствата се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последващо въззивно или касационно обжалване. Предвид това в хипотеза, като спорната ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение