Решение № 1975 от 20.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7809/2022 г.

6207 final от 5.09.2014г. относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) и SA. 26217 (2011/C), с който по отношение на СЛД Холдингс ЕООД / с предишно наименование Маунт Форест ЕООД/ е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване, в размер на 81 941лв. главница и 60 396.17лв. лихви, или общо 142 337.17лв. Установено е, от фактическа страна, че между Държавна агенция по горите София (ДАГ) и СЛД Холдингс ЕООД / с предишно наименование Маунт Форест ЕООД/ на 14.03.2007г. е сключен договор за замяна на недвижим имот, по силата на който ДАГ е прехвърлила на дружеството имот с площ от 185.723дка, представляващ частна държавна собственост, част от държавния горски фонд, находящ се в [населено място], общ. Родопи, на стойност 59 802.33лв. Дружеството от своя страна, е прехвърлил на държавата, чрез ДАГ, три собствени имоти в общ размер на 185.723дка, находящи се в [населено място] и [населено място]., на обща стойност 61 546.30лв. Изрично в чл. 5 от договора е уговорено в договора за замяна, че държавата не дължи заплащане на разликата. Прието е, че е приложимо влязлото в сила Решение на Европейската комисия (ЕК) С

6207 final от 5.09.2014г. относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP176/B/08), според което държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1 януари 2007 година 27 януари 2009 година, неправомерно приведена в действие от Република България в нарушение на чл. 108, параграф 3 от Договора, е несъвместима с вътрешния пазар. Констатираното нарушение е свързано с неизпълнение задължението на Р. България по чл. 108, пар. 3 от ДФЕС като държава членка да уведоми Европейската комисия (неспазване на процедура по нотификация) във връзка с предоставянето на държавна помощ. Съдът в мотивите на обжалваното съдебно решение е цитирал подробно разпоредителната част на решението на ЕК. Посочил е, че съгласно чл. 4, параграф 1 от решението на ЕК Република България възстановява от бенефициерите несъвместимата помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1. В изпълнение на Решението на ЕК, Министерство на земеделието, храните и горите е провело процедура по ЗОП с предмет "Избор на правоспособен, независим оценител и/или оценителски екип, регистрирани по Закона за независимите оценители, които да извършат оценка на поземлени имоти в горски територии в съответствие с изискванията на Решение на Европейската Комисия C

6207 final от 5.09.2014 година, относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при разпоредителни сделки за замени на поземлени имоти в горски територии". С Решение 862/29.09.2017г. на Изпълнителна агенция по горите е класиран за изпълнител "Агролеспроект" ЕООД. В хода на производството са изготвени 2 броя оценителски доклади, според които реалната пазарна цена на държавния имот е 112 920лв., а тази на имотите на дружеството 32 723лв. Като част от административната преписка е приложена методика за определяне на размера на несъвместимата държавна помощ съгласно съображение

от Решението на ЕК, некредитирина от съда, съгласно която е формиран и размерът на подлежащата на възстановяване сума от 81 941лв. При тази фактическа обстановка, за да уважи жалбата, административният съд е извършил проверка за законосъобразност съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 АПК, като е приел, че процесният АУПДВ е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при противоречие с материалния закон. Според решаващата инстанция е следвало административният орган, преди издаване на индивидуалния административен акт в изпълнение на Решението на ЕК, да извърши пълна проверка на фактическите и правни основания, обосноваващи издаването му, което е сторено само формално. По-конкретно, съдът е постановил, че в представената по делото административна преписка липсват доказателства за извършена проверка дали адресата на акта има качеството "бенефициер" по смисъла на чл. 107, пар. 1 от ДФЕС при съобразяване на съображения

(128) от Решението на ЕК. Изложени са мотиви, че компетентният национален орган следва да определи конкретната методика за оценка размера на несъвместимата помощ, ако са налице предпоставките, определени съгласно съображения (172)

от Решението, а в условията на алтернативност да използва независим експерт оценител съгласно съображение (176), а това не е сторено, като липсва според съда приета методология, или вътрешно-нормативен акт, определящ метода за оценка, като съдът не е приел приложената Методика за определяне размера на несъвместимата държавна помощ, тъй като няма белезите на документ. На следващо място съдът е приел и че АУПД е незаконосъобразен и на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК издаването му в противоречие с материалния закон. Аргументите са за това, че не се установява качеството на "бенефициер" за дружеството, като липсват доказателства за извършвана стопанска дейност по отношение на конкретните имоти, предмет на сделката за замяна, по аргумент от чл. 2-3 от Решение ЕК С

6207 Final от 05.09.2014 г. на ЕК, вкл. и с позоваване на наложен мораториум върху сделките с гори т. е. въобще дали са били дори и потенциално възможни сделки със същите с обхват вътрешния пазар на ЕС. Не на последно място първоинстанционния съд е уважил и направеното от жалбоподателя възражение за изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК към момента на издаване на оспорения административен акт. В мотивите си съдът е посочил, че решение на ЕК C

6207 final от 5.09.2014г. е издадено в рамките на 10 годишният давностен срок по чл. 15 от Регламент (ЕО) 659/99, отм. считано от 13.10.2015г., с Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13.07.2015г., но действащ към момента на упражняване на правомощията на ЕК по чл. 108, ал. 3 ДФЕС. Приел е, че в производството по чл. 38, ал. 3 ЗДП са приложими нормите на националното право. В тази връзка е посочил, че вземането, предмет на установяване с оспорения акт е публично и възниква по силата на специалния закон ЗДП към дата на сключване на договора за замяна 14.03.2007г. Преценена от този начален момент, 10годишната абсолютната давност за принудително събиране на публичното вземане е изтекла на 31.12.2018г. на основание чл. 171, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 38, ал. 4 от ЗДП и вземането е погасено на основание чл. 168, т. 3 ДОПК. Така постановеното решение е неправилно. На първо място, настоящия състав на ВАС не споделя изводите на АССГ относно приложение на погасителна давност, предвидена в нормата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, предвид следното: Съгласно т. 2 от диспозитива на решение на СЕС, постановено по дело С-627/18 член 16 параграф 2 от Регламент 2015/1589, съгласно който подлежащата на въстановяване помощ, включва лихви и принципът на ефективност, посочен в параграф 3 на същия член, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национален давностен срок към възстановяването на помощ, когато този срок е изтекъл още преди приемането на решението на комисията, с което тази помощ се обявява за неправомерна и се разпорежда възстановяването й или когато този давностен срок е изтекъл основно поради закъснението на националните органи при изпълнението на това решение. Даденото тълкуване е приложимо в настоящия случай, тъй като съгласно решение на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 година държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горски земи, е приведена в действие от Република България в нарушение на изискването за предварително уведомяване на Комисията. В този случай съгласно т. 51 от цитираното решение на Съда на ЕС получателят не може валидно да се позовава на оправдани правни очаквания относно правомерността на разглежданата помощ. В същия смисъл е и решение по дело С-349/17, т.98. Според Съда на ЕС принципът на правната сигурност, който давностните срокове имат за цел да гарантират, не може да бъде пречка за възстановяване на обявена за несъвместима с вътрешния пазар помощ (дело С-627/18, т.60). В процесния случай решението на ЕК, C

6207 final от 5.09.2014 година е издадено в рамките на 10 годишният давностен срок по чл. 15 от приложимия по време Регламент (ЕО) 659/99, отменен с Регламент 2015/1589. От доказателствата по делото е установено, че компетентният национален орган е забавил изпълнението на посоченото решение, като е издал оспорения АУПДВ по чл. 38, ал. 3 ЗДП на 13.03.2020г. При тези обстоятелства и предвид цитираната съдебна практика на Съда на ЕС давностният срок, предвиден в националния закон не следва да се прилага В този смисъл решение 5042/20.04.2021г., постановено по адм. дело 10923/2020г.; решение 5050/20.04.2021г., постановено по адм. дело 704/2021г.; решение 1591/21.02.2022г., постановено по адм. дело 5959/2021г., всички на ВАС и др./. На второ място, настоящият състав не споделя мотивите на административния съд по отношение на въпроса притежава ли лицето адресат на акта качеството "бенефициер" по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС. Съгласно съображение

от Решението на ЕК C

6207 final от 5.09.2014г. въпросът дали потенциалните бенефициери на сделките за замяна са предприятия по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС следва да бъде разгледан предварително. Това е необходимо, тъй като правилата за държавните помощи се прилагат само когато бенефициерът е предприятие. В съображение

е посочено, че Съдът на ЕС определя понятието "предприятие" за целите на чл. 107, § 1 от Договора като субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране. Съгласно Съда на ЕС всяка дейност, която се състои от предлагане на стоки и услуги на даден пазар представлява стопанска дейност. Класификацията на даден субект като предприятие по този начин винаги е свързана с определена дейност. В тази връзка в съображение

Комисията е отбелязала, че определени бенефициери на оспорваните сделки за замяна не са извършвали стопанска дейност със заменената горска земя през разглеждания период и понастоящем не извършват такава и не могат да се считат за предприятия по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора. В съображение

е посочено изрично, че в останалата си част решението на ЕК се отнася само до тези бенефициери на сделките за замяна, които представляват предприятия по смисъла на цитираната разпоредба от Договора. От изложеното следва, че качеството "предприятие" по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора е фактически въпрос, който подлежи на установяване във всеки конкретен случай, при издаването на АУПДВ в хипотезата на чл. 38, ал. 3 ЗДП. Установява се безспорно от събраните по делото доказателства, че дружеството субект на издадения и оспорен акт се е разпоредило с правото на собственост върху придобития в замяна държавен имот в горска територия в полза на Юниленд ЕООД, като именно това разпореждане представлява непряка икономическа дейност с получената в замяна земя от горския фонд. Въз основа на това, няма причина да се приема, че лицето е участвало като физическо лице в сделките, а дори и това да е така това не го дисквалифицира като "предприятие" по смисъла на правото на ЕС в областта на конкуренцията, тъй като единственият релевантен критерий е дали извършва стопанска дейност (т. 2. 1. от Известие на ЕК (2016/с 262/01). В тази връзка следва да се посочи и Решение от 19 октомври 2023г. на СЕС, постановено по дело С-325/22, където изрично е прието, че Решение (ЕС) 2015/456 на Комисията от 5 септември 2014 година относно схема за помощ SA.26212 (11/C) (ex 11/NN ex CP 176/A/08) и SA.26217 (11/C) (ex 11/NN ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, трябва да се тълкува в следния смисъл: не може да се приеме, че само лицата, които са придобили поземлени имоти чрез засегнатите от това решение сделки за замяна на горски земи и които използват тези поземлени имоти за целите на икономическа дейност, трябва да се разглеждат като предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В решението си, т. 30 СЕС сочи, че предприятие по смисъла на разпоредбата зависи само от наличието на връзка между съответната икономическа дейност и имущество, чието придобиване представлява държавна помощ по смисъла на посочената разпоредба т.е. достатъчно е да се установи упражняване на дейност от бенефициера с икономически характер, които да обосноват прилагането на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС. В конкретния случай такава е установена и не се оспорва от страна на дружеството, че последното извършва независима икономическа дейност, което го определя като предприятие по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС. Не се споделят мотивите на съда и относно представената Методика за определяне размера на несъвместимата държавна помощ, въз основа на която е определена държавната помощ за възстановяване. В посоченото по-горе решение на СЕС по дело С-325/22 в т.2 от диспозитива е посочено, че член 107, параграф 1 ДФЕС и член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 ДФЕС трябва да се тълкуват в следния смисъл: допускат критериите, позволяващи да се определи размерът на държавна помощ, получена при придобиването на поземлени имоти чрез замяна на горски земи, да се основават на осреднените цени от вписаните сделки с поземлени имоти, притежаващи подобни характеристики като оценяваните и намиращи се в близост до тях, по които сделки поне една от страните е търговец и които са сключени в рамките на 12 месеца преди оценката, при условие че прилагането на такива критерии е съвместимо с решението на Комисията за възстановяването на помощта и те позволяват да се определи пазарната стойност на тези земи към момента на сделката за замяна. Методиката е посочена в съображение

от Решението на ЕК формула. Прилагането на тази формула изисква i) определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя частна собственост и административната цена на този парцел, определена в съответствие с предписанията на Наредбата за базисните цени и ii) определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя държавна собственост и административната цена за този парцел, определена в съответствие с Наредбата за базисните цени. Положителната разлика между стойността ii) и стойността i) определя първоначалния размер на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна. Следователно, посочената в съображение

от решението на ЕК методика за определяне размера на несъвместимата държавна помощ, която бенефициерът трябва да възстанови, изисква съпоставяне между административната цена по договора за замяна и пазарната цена на заменените имоти, определена към датата на договора. В случая административните цени на горските земи държавна и частна собственост са посочени в договора за замяна и не са спорни по делото. Поради това от съществено значение за размера на държавната помощ, подлежаща на възстановяване, е определяне размера на реалните пазарни цени на заменените имоти. В тази насока съдът не е извършил дължимия анализ, като не са обсъдени установените от "Агролеспроект" ЕООД пазарни цени, инкорпорирани в представения доклад, нито съдът е установил каква е реалната пазарна цена на заменените имоти, към момента на сключване на договора за замяна. Липсва и преценка дали предимството, дадено на частната страна в резултат на замяната, е надвишавало прага de minimis от 200 000 EUR. Съгласно т. 156 от решението на Европейската комисия сделките за замяна, осъществени от Република България по време на разглеждания период, представляват държавна помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора в случаите, в които другата страна по сделката е предприятие по смисъла на тази разпоредба, административните цени, използвани за тази сделка, не са отразявали пазарните цени и не са изпълнени условията за помощта de minimis, определени в Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията. При това положение с оглед липсата на изложени конкретни мотиви по отношение използваната Методика за определяне размера на несъвместимата държавна помощ, както и липса на анализ на представените в тази връзка доказателства от страна на издателя на акта, както и относно реалната пазарна цена на заменените имоти, към датата на договора, спрямо административната цена по договора, налага отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане съдът следва да установи в пълнота относимата фактическа обстановка, вкл. и с назначаване на експертиза която да даде заключение относно реалната пазарна стойност на заменените имоти към момента на сключване на договора за замяна, като я съпостави с административната цена по договора, имайки предвид Методика за определяне размера на несъвместимата държавна помощ. Едва след установяване на релевантните за изясняване на спора факти и обстоятелства, съдът следва да се произнесе по спорните въпроси при съобразяване с относимата нормативна уредба и Решение по дело С-325/22 на Съда на Европейския съюз. При този изход на спора, по въпроса за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК.