Решение № 133 от 25.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 57/2011 г.

Решение № 133 от 25.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 57/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искането на осъдения А. Й. К. за възобновяване на внохд № 555/2010 г. на Добрички окръжен съд, като се отмени постановеното по него решение № 198 от 21.12.2010 г., и потвърдената с него присъда № 26 от 21.09.2010 г. по нохд № 1221/2010 г. на Добричкия. районен съд и делото се върне за ново разглеждане. Саморъчно изготвената жалба на осъдения К. е бланкетна, като само е посочено, че присъдата е постановена в нарушение на закона и при допуснати множество процесуални нарушения, с искане да се върне делото за ново разглеждане. Не са изложени конкретни данни и възражения срещу съдебния акт и в подкрепа на касационните основания за проверка по извънредния способ на влезли в сила съдебни актове. Осъденият е отказал да присъства в съдебното заседание, а назначения служебен защитник поддържа искането, като прави възражение единствено срещу обективността на трасологичната експертиза. Заключението на прокурора е за неоснователност на искането ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното: С присъдата по нохд № 1221/2010 г., Добричкия районен съд е признал подсъдимия А. Й. К. в извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195 ал. 1, т. т. 3,4 и 5, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. б. "а" и "б", НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор, при първоначален "строг" режим. На основание чл. 70, ал. 7 НК е постановено да изтърпи отделно и наказание от две години, три месеца и пет дни, в затвор при същия режим. С посоченото решение присъдата е потвърдена и влязла в е сила. Искането осъдения К. е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Постановената осъдителна присъда е потвърдена правилно от въззивната инстанция, след цялостно служебна проверка на фактическата и правилност и приложимия към приетите факти материален закон, за което са изложени подробни и убедителни съображения. Събрани и проверени са достатъчно непротиворечиви доказателствени източници от съда по същество, които по несъмнен начин, както изисква чл. 303, ал. 2 НПК установяват участието на подсъдимия К. в опита на извършване на кражбата от помпената станция. Това са показанията на петимата полицейски служители, които са били в близост до мястото на извършването, св. И. при който осъденият К. е оставил мокрите си дрехи, с които е бил по време на престъпното посегателство и констатациите от огледния протокол. Напълно несъстоятелно е оплакването за необективност на експертизата. Трасологическата експертиза на л. 73-79 от дознанието е достатъчно пълна и ясна и не буди никакво съмнение относно нейната правилност. Заключението е категорично, че при изследването на представените от органите на досъдебното производство панталон и парче плат намерен на оградата на помпената станция, при съвместяването им е установено пълно съвпадение по цвят, зацапвания и като скъсаната част е от панталона. Възприетите фактически констатации да въз основа на доказателствена съвкупност, която не е опорочена от нарушение на процесуалните норми по събирането и проверката на доказателствата. Анализът им е всестранен, пълен и логически издържан. При установените факти материалния закон е приложен правилно. Поради това няма причини за отмяна на съдебните актове, с връщане на делото в предишен процесуален стадии. Не са налице основанията по чл. 342, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК за възобновяване на наказателното дело, поради което искането следва да се остави без уважение. По изложени съображения и на основание чл. 424, ал. 1НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,