Решение № 9145 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5841/2012 г.

Решение № 9145 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5841/2012 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Сезгин Али Сюлейман против решение № 67 от 19.03.2012 г. по адм. дело № 64/2012 г. на Административен съд - Добрич. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - началникът на сектор "КАТ - Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Добрич, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие следното: Производството пред АС - Добрич е образувано по жалба вх. № 191 от 19.01.2012 г. на Сезгин Али Сюлейман против отказ на началника на сектор "КАТ - Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Добрич да му възстанови контролните точки. В жалбата е посочено, че на 08.09.2007 г. съгласно удостоверение № 169 от 08.09.2007 г., издадено от ЕТ "Мутон-Д Костанда Паскалева" гр. Добрич, оспорващият е завършил успешно курс за допълнително обучение по чл. 157, ал. 3 от Закона за движението по пътищата. Твърди, че през м. януари 2012 г. отишъл в Пътна полиция при ОД на МВР с искане да му се възстановят 1/3 от контролните точки, при което му било отказано от служителите на МВР да възстановят контролните точки с мотив, че не е представил своевременно удостоверението. Към жалбата е представено удостоверение № 169 от 08.09.2007 г. и заявление от Сезгин Али Сюлейман до началника на "КАТ - Пътна полиция" гр. Добрич за частично възстановяване броя на контролните точки с дата 08.09.2007 г. С разпореждане от 23.01.2012 г. на АС - Добрич, на основание чл. 152, ал. 2 и ал. 3 от АПК, е изпратен препис от жалбата на Сезгин Али Сюлейман на началника на сектор "ПП-КАТ" при ОД на МВР гр. Добрич с указание да комплектова административната преписка и изрази становище по оспорването. С писмо рег. № 1346/30.01.2012 г. до АС - Добрич началникът на сектор "ПП-КАТ" при ОД на МВР гр. Добрич е заявил, че във връзка с разпореждането на съда, при извършена проверка по жалбата на Сезгин Али Сюлейман е установено, че на 15.06.2007 г. при явяване на жалбоподателя в сектор "Пътна полиция" му е връчено наказателно постановление № 1144/2007 г., след влизане в сила на което на водача оставала 1 к. т. През юли 2008 г. срещу водача е издадено наказателно постановление № 1184/2008 г., влязло в сила на 25.02.2009 г., в резултат на което са му отнети всички контролни точки и жалбоподателят е загубил придобитата правоспособност. В заключение административният орган е заявил, че: 1. действията на служителите от сектора по отношение отказ да се възстановят контролни точки на Сезгин Сюлейман са правилни и 2. със своето бездействие жалбоподателят сам се поставил в ситуация, в която е загубил правоспособност и поради това е необходимо да изпълни разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и да предаде свидетелството си за управление на МПС. Към писмото е приложена справка за наложени наказания на водача, отнети контролни точки и липса на плащания по наложените глоби. С разпореждане от 06.02.2012 г. АС - Добрич е приел, че предмет на оспорване е мълчалив отказ на началникът на сектор "КАТ - Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Добрич, последван от изричен такъв, обективиран в писмо рег. № 1346/30.01.2012 г. да се възстановят отнети контролни точки на Сезгин Али Сюлейман и насрочил разглеждане на делото в открито съдебно заседание. С обжалваното решение АС - Добрич е отхвърлил жалбата на Сезгин Али Сюлейман срещу мълчалив отказ, последван от изричен такъв, на началника на сектор "КАТ - Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Добрич да възстанови броя на отнетите контролни точки по реда на Наредба № I-13/12.02.2003 г. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че през м. септември 2007 г. жалбоподателят е участвал в курс за допълнително обучение на водачи на МПС, провеждан от ЕТ "Мутон-Д Костанда Паскалева". Практика било водачите на МПС лично да представят в "КАТ - Пътна полиция" заявление за възстановяване на контролни точки и удостоверение за преминато допълнително обучение. Съдът приел за безспорно, че жалбоподателят не е подал заявление в "КАТ - Пътна полиция" след завършване на курса и не е поискал възстановяване на отнети контролни точки през 2007 г., а едва през м. януари 2012 г. за първи път представил цитираното удостоверение, но служителите на МВР отказали да му го приемат и да му възстановят контролните точки. При така възприетите фактически обстоятелства съдът е приел, че първоначалният устен отказ, последван от изричното волеизявление на органа да признае съществуването на правото на жалбоподателя, произтичащо от нормативен акт представлява административен акт по см. на чл. 21 от АПК, който подлежи на съдебен контрол. По същество е приел, че оспореният отказ е постановен от компетентен орган в производство по чл. 23 от Наредба № I-13/12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на МПС за частично възстановяване на отнети контролни точки. Посочил е, че жалбоподателят не е подал заявление по реда на чл. 23, ал. 1 от Наредба № I-13/12.02.2003 г. към 2007 г. и не е погасил паричните си задължения като заплати наложените му с влезлите в сила наказателни постановления наказания "глоба". Към настоящия момент жалбоподателят вече е загубил възможността да иска възстановяване на отнети контролни точки на основание преминатия курс за допълнително обучение на водачи през 2007 г. След загубване на всички контролни точки водачът престава да е правоспособен и може да придобие отново права единствено по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП. С оглед тези съображения е приел, че жалбата е неоснователна и постановил оспорения резултат. Настоящият съдебен състав като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че обжалваното решение е недопустимо, т. к. е постановено по недопустима жалба и следва да се обезсили, по следните съображения: Условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства (МПС) с цел частично възстановяване броя на контролните точки за отчет на извършваните нарушения и за осъществяване контрол по изпълнението на учебните програми за това обучение са определени в Наредба № I-13/12.02.2003 г. В чл. 23 от наредбата е предвидено, че за частичното възстановяване на контролните точки с 1/3 от първоначалния им брой водачът подава заявление (приложение № 6) в структурно звено "КАТ - Пътна полиция" по местоотчет, към което прилага удостоверението за преминато допълнително обучение. Възстановяването на контролните точки се извършва от структурните звена "КАТ - Пътна полиция" по местоотчет на водача след получаване на протокола за преминато допълнително обучение. Възстановяването на контролните точки се отразява в автоматизираната информационна система на КАТ и на водача се предоставя информация за оставащите му контролни точки. Действащата редакция на чл. 158, ал. 1 (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 51 от 2007 г.) от ЗДвП предвижда, че броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява: 1. чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 г., при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи, т. е. законът поставя изискване за заплащане на дължимите глоби от водача по влезлите в сила наказателни постановления, с които е санкциониран. В обсъждания казус жалбоподателят не е сезирал компетентния административен орган с надлежно искане да му се възстановят по реда и на основание чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП контролните точки, по което да е поставен отказ - мълчалив или изричен. Твърдението, че се е явил в сектор "КАТ - Пътна полиция" през м. януари 2012 г., кредитирано от съда, не означава, че е подадено искане по чл. 23, ал. 1 от наредбата. Поради това няма основание да се счете, че между страните е възникнало валидно административно правоотношение, приключило с формиран отказ на административния орган, който да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. На следващо място, ако действително жалбоподателят е подал заявление, което съответният служител е отказал да приеме, то негативните последици за адресата произтичат от действията на служителя. Подобни обстоятелства принципно обективира фактическия състав на чл. 256 от АПК, съгласно който неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му по съдебен ред. В жалбата обаче не се сочат такива данни, няма яснота дори кога точно жалбоподателят се е явил в сектор "КАТ - Пътна полиция" гр. Добрич и с какво точно искане е сезирал администрацията. На следващо място, според описаната по-горе фактическа обстановка, не е налице и изричен отказ на компетентния административен орган по чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Приложеното по делото становище на ответника е във връзка с подадената пред съда жалба от касатора, адресирано е до съда и отразява позицията на административния орган по жалбата. Извършената проверка по повод жалбата на касатора е по пътя на вътрешнослужебния контрол и обсъжданото писмо, което съдържа констатациите от нея, има информативен характер, т. е. не притежава белезите на индивидуален административен акт и не може да бъде предмет на съдебно оспорване. Релевираните доводи от касатора за незаконосъобразност на отказ да му бъдат възстановени контролни точки от административния орган неправилно са били обсъждани от съда, тъй като липсва отказ - мълчалив и/или изричен, постановен по реда и условията на чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Както вече се посочи, няма данни за проведена административна процедура за решаване на въпроса от компетентния административен орган налице ли са основания за възстановяване на първоначалния брой точки на водача в резултат на преминато допълнително обучение. Ето защо подадената жалба срещу отказ на началника на сектор "КАТ - Пътна полиция" да се възстановят отнети контролни точки на Сезгин Али Сюлейман е процесуално недопустима и съдът неправилно я е разгледал по същество вместо да остави същата без разглеждане и прекрати производството по делото. Оспореното решение е недопустимо и съгласно чл. 221, ал. 3 от АПК следва да се обезсили и се прекрати съдебното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,