Решение № 353 от 27.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 1017/2013 г.

Решение № 353 от 27.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 1017/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски С касационен протест и допълнение към него се атакува новата присъда от 11.03.2013 г., постановена по ВНОХД № 19/2013 г. от окръжен съд-Монтана с доводи за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК заради неправилното приложение на материалния закон с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в същия съображения. Подсъдимият Т. М. П. от Л., лично и чрез защитника си адв. П. П. от АК-Монтана моли протеста на бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваната присъда съобразно правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното: По внесен в районен съд-Л. обвинителен акт срещу подс. Т. М. П. от Л. с обвинения по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 от НК и по чл. 313, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК е било образувано НОХД № 888/2010 г. по описа на съда, по което, след трикратно изменение и "уточнение" на обвинението от прокурора, съдебното производство е било прекратено в съдебно заседание на 16.09.2011 г. на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 от НПК заради допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила на досъдебното производство при изготвяне на обвинителния акт, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия и делото е върнато на прокурора за ново разглеждане за прецизиране на обвинението. След внасяне на 24.11.2011 г. на нов обвинителен акт с единствената промяна относно характера на ползвания от подс. М. документ от "преправен официален" в "документ с невярно съдържание", с оглед новото повдигнато и предявено обвинение по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК, с присъда от 2.03.2012 г., постановена по новообразуваното НОХД № 766/2011 г. от районен съд-Л., подсъдимият Т. М. П. от Л. е признат за виновен за това, че на 9.03.2009 г. в Л., пред нотариус с рег. № 577 по регистъра на националната камара с район на действие на районен съд-Л. съзнателно се е ползвал от документ с невярно съдържание, като за съставянето му не може да му се търси наказателна отговорност и на основание чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание от 8 месеца лишаване от свобода. Със същата присъда подс. П. е признат за виновен и в това, че на 10 и 12.03.2009 г. в Л., при условията на продължавано престъпление, в частни документи - 2 бр. декларации, давани по реда на чл. 264, ал. 1 от ДОПК е потвърдил неистина относно данъчни задължения на представляваната от него кооперация "Л. -94" в ликвидация, в качеството си на нейн ликвидатор и ги е представил пред нотариус рег. № 577 по регистъра на националната камара с район на действие в района на районен съд-Л. като доказателство за удостоверените в тях обстоятелства и на основание чл. 313, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание от 1 г. лишаване от свобода, като е признат за невинен и оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл. 313, ал. 1 от НК. По съвкупност на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено общо наказание, най-тежкото измежду наложените за двете престъпления, а именно от 1 г. лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 911 лв. Присъдата е била обжалвана от подс. П. с оплаквания за нарушено право на защита поради отказа на съдията да се отведе от делото с довод за предубедеността му и поради преквалификацията на второто инкриминирано деяние в престъпление по чл. 313, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, довело до ограничаване на правото му на защита във връзка с ангажираните по това обвинение факти, включително и поради отказа да се приложи като доказателство по делото гражданско дело, имащо отношение към собствеността върху имота, предмет на документа с невярно съдържание, както и поради неправилното приложение на закона с искане за отмяната й и постановяване на нова за оневиняването му и по двете обвинения. С решение от 19.06.2012 г. по ВНОХД № 74/2012 г. окръжен съд-Монтана е потвърдил изцяло обжалваната присъда. По искане на осъдения П. за възобновяване на делото на основание чл. 420, ал. 2 от НПК, ВКС - II н. о. с решение № 522/18.01.2013 г. по н. д. № 1781/2012 г. е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане на окръжен съд-Монтана с указания за отстраняване на констатираните съществени нарушения на процесуалните правила при анализа на доказателствената съвкупност и по правилното приложение на закона във връзка и с двете повдигнати на П. обвинения. При новото разглеждане по ВНОХД № 19/2013 г. въззивният окръжен съд-Монтана е постановил атакуваната пред настоящата инстанция нова присъда от 11.03.2013 г., с която е отменил "изцяло" първоинстанционната осъдителна присъда и като е признал подс. Т. П. за невинен и по двете предявени му обвинения, го е оправдал да е осъществил престъпния състав на чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК и по чл. 313, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като е декларирал, че в "останалата част присъдата (първоинстанционната) не е обжалвана и е влязла в законна сила". В протеста като основание за неправилността на новата въззивна присъда се заявява това по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, с доводи за неправилна правна оценка на иначе вярно изяснената фактическа обстановка с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд - първо наказателно отделение намира, че протестът е подаден в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 2 от НПК и като такъв, за допустим. Разгледан по същество, протестът е ОСНОВАТЕЛЕН и не само по изложените в него съображения: На първо място следва да се посочи наличието на съществено нарушение на процесуалните правила с характер на абсолютните по чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК - атакуваната присъда е постановена от незаконен състав. Това е така, защото в състава на съда е участвала съдия А. Т., която обаче е била в състава на съда и докладчик по въззивно гр. д. № 155/2009 г. по описа на окръжен съд-Монтана (виж решението от 18.11.2009 г. - л. 194 от НОХД № 888/2010 г. на районен съд-Л.), по което предмет на правния спор е дали ЗК "Л. -94" в ликвидация, представлявана от подс. М., е собственик или не на ? от спорния етаж от административната сграда, отреден за възстановяване на правоимащите от бившето ТКЗС на [населено място], който имот е предмет на инкриминирания документ - протокола от 29.12.1997 г. за "предаването" му изцяло на тази кооперация и заради ползването му като такъв с невярно съдържание се претендира от прокурора ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Или, съдия Т. е участвала при изграждането на изводите по съществени за наказателната на последния отговорност обстоятелства в посоченото гражданско дело и не е имала основание (чл. 29, ал. 2 от НПК) да участва в състава на съда, разгледал и решил въззивното наказателно дело. Само на това основание атакуваната присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Наред с това следва да се посочи, че въззивният състав не само не е изпълнил и отстранил недостатъците в предишния въззивен съдебен акт, констатирани от състава на ВКС по реда на глава 33 от НПК за възобновяване на наказателни дела, но и ги е задълбочил. Твърде схематично и лаконично, без каквито и да е правни съображения е заключил инкриминираният протокол да не е "удостоверителен", а това изключвало и да бъде "с невярно съдържание", както и че не е официален, а частен "писмен" документ (като че ли може да бъде устен - очевидно, бъркайки указанието в т. 1 от цитираното ППлВСР № 3/82 г. - че документът е "писмено изявление на..."). За субективната несъставомерност за съда е достатъчно, че подс. М. бил станал ликвидатор на кооперацията на 31.12.2007 г., т.е. "10 години след съставяне на злополучния протокол", без да има доказателства по делото да е приел някакъв архив от предишния такъв, св. В., което изключвало прекия му умисъл. По делото има обилни доказателства кога и как е съставен протоколът от 29.12.1997 г., от кого и в какво им качество, с какво правно значение, от което следва да се изведе налице ли са изискванията на чл. 93, т. 5 от НК този документ да е официален. Оттам следва да се изходи и дали той е удостоверителен или диспозитивен. В тази насока следва да се анализира цялата нотариална преписка, изискана и приложена в копия още при първото разглеждане на делото по НОХД № 888/2010 г. на районен съд-Л. и защо пред нотариуса С. са използвани само разделителният протокол от 28.12.1997 г., но който третира разпределение на части от сградата между бившите ТКЗС в състава на АПК, в това число и бившето ТКЗС-Л. (в лицето на "тричленката" - св. Ц., Томов, Г., последните двама починали, а не и председателката на ЗК "Л. -94" тогава св. Б.), както и ползваният от подсъдимия протокол от 29.12.1997 г., за да се "докаже" собствеността на кооперацията върху целия етаж, а не върху част от него. Налице са и обилни гласни доказателства относно дейността на М. като председател на ЗК "Л.-94" след св. Б. (от края на 1999 г. и от която приел със закъснение архива на кооперацията) до избирането на св. В., когото впоследствие сменил като ликвидатор на обявената в ликвидация кооперация, които имат съществено значение за умисъла на дееца при ползването на инкриминирания документ. Твърде повърхностно е взето решението и относно второто обвинение по чл. 313 от НК. В тази насока също има достатъчно доказателства по делото, както писмени (включително относно данъчната оценка на имота в конкретните две нотариални производства, в която следва да се отразят констатации за данъчни задължения), така и показанията на св. В. с какви задължения е предал кооперацията в ликвидация на подс. М. и дали го е уведомил за тях или не, както и за други съставени на кооперацията актове за нейни задължения към държавата и общината. И в тази насока е необходимо съдът да изпълни задълженията си по чл. 305 и чл. 339 от НПК (според вида на съдебния си акт), като направи обективен, всестранен и пълен анализ на наличните годни доказателства и доказателствени средства и изведе правно значимите факти, съобразно които приложи законосъобразно правото, както и да даде дължимия се отговор на всички доводи на страните, включително и на прокурора, а и на наведените в касационния му протест и допълнението към него. Посоченият дефицит на фактически и правни съображения препятства касационната проверка за законосъобразност на атакувания съдебен акт и налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за изпълнение на предишните и настоящи указания за отстраняване на констатираните съществени нарушения на процесуалните правила и за правилното приложение на материалния закон. Водим от гореизложените съображения Върховният касационен съд - първо наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 вр. ал. 3, т. 2 от НПК