Решение № 6405 от 15.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13641/2009 г.

Решение № 6405 от 15.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13641/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Дървообработване-ВТ" АД гр. Велико Търново срещу решение № 70 от 22.07.2009 г., постановено от Административен съд гр. Ловеч по адм. д. № 133/2008 г. само в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 203 от АПК срещу ДЛ гр. Троян за сумата 276 лв., представляваща стойността на закупените от последното тръжни документи за участие в търг с явно наддаване за продажба на дървесина от обект № 808,заедно с лихвата за забава за периода от завеждането на иска до окончателно изплащане на сумата. С допълнителна молба се иска изменение на решението в частта му за разноските - деловодни в пълен размер и адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК за двете инстанции. Ответникът - Държавно горско стопанство Троян в писмено възражение оспорва касационната жалба и допълнителната молба, касаеща разноските, за които счита, че следва да се има предвид Наредбата в редакцията й до 9.01.2009 г. Заинтересованите страни не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като счита, че касаторът не е претърпял вреди, каквито претендира, тъй като с отмяната на протокола на комисията, с който е отстранен от участие цялата преписка е върната за продължаване на процедурата с негово участие, за което ще бъдат необходими тръжните книжа, които е закупил и чиято стойност е претендирал да му се заплати като причинена вреда. Спрямо допълнителната молба също счита, че е неоснователна, тъй като искането за присъждане на разноски било недопустими, след като жалбоподателя не е представил списък за направените такива съгласно чл. 80 ГПК. Касационната жалба и допълващата я молба за изменение на решението в частта му за разноските са подадени в срок и и са допустими процесуално. По същество, по наведените в тях доводи за неправилност Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: Административният съд е бил сезиран от жалбоподателя с искане за отмяна на заповед на Директора на Държавното лесничейство, с която е открита процедура за продажба чрез открит търг с явно наддаване на прогнозни количества дървесина, протокола на комисията, с който жалбоподателя е бил отстранен и недопуснат до следващия етап от процедурата и заплащане на вреди на основание чл. 203 от АПК в размер на 276 лв., съставляващи стойността на закупените книжа, както и заплащане на направените по делото разноски. Съдът е уважил жалбата, като е отменил заповедта за откриване на процедурата и протокола на комисията, с който жалбоподателя е бил отстранен от последващия етап, но е отхвърлил като неоснователна претенцията за вреди след като е приел, че такива не са настъпили за жалбоподателя.. Претенцията за разноски е уважена частично, след като е взето предвид, че тази по чл. 203 от АПК не е уважена, поради което е изчислил разноските по съразмерност. Касаторът оспорва решението в частта, с която е отхвърлена претенцията му, като развива съображения за това, че принципът за понасянето стойността на разноските за търга е валиден само при неговото законосъобразно провеждане, каквото в случая не било налице, след като е върната процедурата за ново провеждане. Върховният административен съд не споделя доводите на касатора и намира същите неоснователни. От една страна са в противоречие с правната уредба, от друга са необосновани. В случая не може да се приеме, че са налице вреди за жалбоподателя по смисъла на цитираната правна норма - чл. 203 от АПК, изразяващи се в стойността на закупените от него тръжни книжа. Същите са били абсолютна необходимост и условие за участие в процесната процедура, за която жалбоподателят сам е пожелал. След като протокола за отстраняването му от нея е отменен и процедурата е върната за ново провеждане с негово участие, закупените от него първоначално тръжни книжа са необходимост, поради което същият не търпи вреди, изразяващи се в тяхната стойност. Неоснователни са и възраженията му за изменение на решението в частта за присъдените му разноски. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, преценен от административния съд разноските се присъждат съразмерно на уважената част. В случая претенцията на жалбоподателя не е уважена изцяло. както се установи, тази по чл. 203 от АПК е отхвърлена. По тези съображения съдът е извършил прихващане и по компенсация е присъдил само част от направените разноски. Постановеното решение е обосновано с установените факти и обстоятелства, въз основа на които е приложена съответната правна норма. Същото е законосъобразно и ще следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение