Решение № 14188 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9621/2010 г.

Решение № 14188 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9621/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Венета Марковска Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи чрез процесуалния му представител против решение № 8603 от 24.06.2010 г. по адм. дело № 11256/2009 г. на Върховния административен съд, III отделение. С обжалваното решение е отменена по жалба на Любомир Кръстев Кръстев от гр. Видин заповед № К-5307 от 01.07.2009 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното му правоотношение. Касаторът иска отмяна на решението, като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е налице фактическото основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "е" ЗМВР вр. чл. 263 ППЗМВР, тъй като не е имало незаети длъжности от категория "В", неизискващи достъп до класифицирана информация, които да бъдат предложени на служителя. Ответникът по касационната жалба - Любомир Кръстев Кръстев от гр. Видин, счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а решението като правилно - да бъде оставено в сила. Излага съображения в писмено становище. Участвалият в съдебното производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд, III отделение, е отменил по жалба на Любомир Кръстев Кръстев заповед № К-5307 от 01.07.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "е" и ал. 4 ЗМВР вр. чл. 263 ППЗМВР е прекратено служебното правоотношение на гл. инспектор Кръстев, полицейски инспектор VI степен в ГПУ - Видин към РД "Гранична полиция" - Русе при ГД "Гранична полиция" - МВР, категория "В", поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си - издаден отказ за достъп до класифицирана информация с ниво "поверително", и поради това че няма незаета длъжност, подходяща за него, неизискваща достъп до класифицирана информация. Съдът е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като при издаването й не са спазени изискванията на чл. 245, ал. 4 ЗМВР вр. чл. 263 ППЗМВР, а именно на жалбоподателя не са били предложени подходящи за него незаети длъжности от категория "Г", каквито са били налице към момента на издаване на процесната заповед. Така постановеното съдебно решение е правилно. Касационната инстанция намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по спора и е приложил относимите правни норми. Правилно съдът е приел, че административният орган не е изпълнил императивното изискване на закона служебното правоотношение да се прекрати, само ако държавният служител откаже да заеме друга предложена му длъжност в рамките на притежаваната категория и степен на професионална квалификация или ако няма незаета длъжност, подходяща за него. В хода на административното производство е бил изследван единствено въпросът налице ли са незаети длъжности от категория "В", за които не се изисква достъп до класифицирана информация с ниво "поверително", но не и такива от по-ниската категория "Г", които да бъдат предложени на служителя, каквито, видно от данните по делото, е имало в периода 16.03.-30.06.2010 г., т. е. преди издаването на процесната заповед. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е допуснал неправилно приложение на разпоредбата на чл. 245, ал. 4 ЗМВР, приемайки, че на служителя е следвало да бъдат предложени и други длъжности, различни от притежаваната от него категория "В", а именно от по-ниската категория "Г", ако е имало незаети такива. "Подходяща длъжност" по смисъла на чл. 245, ал. 4 ЗМВР означава същата да отговаря на категорията и професионалната квалификация на служителя, т. е. да не е от категория, по-висока от притежаваната от служителя, но няма пречка да е от по-ниска от неговата категория, стига професионалната му квалификация да отговаря на изискванията за заемането й. Да се приеме, че нормата на чл. 245, ал. 4 ЗМВР вр. чл. 263 и чл. 267, ал. 1, т. 1 ППЗМВР изисква на служителя да се предложат само и единствено длъжности от неговата категория и при липсата на вакантни такива същият да бъде освободен от служба в МВР, противоречи на целта на закона. Следва да се има предвид, че целта на посочените по-горе правни норми не е системата на МВР да се освободи от кадрите си със дългогодишен стаж, а същите при постановен отказ за достъп до класифицирана информация да изпълняват задачи на длъжности, за които не се изисква разрешение за достъп до такава информация и които длъжности да отговарят на категорията и професионалната им квалификация. Ето защо, на служителя е следвало да се предложат и други длъжности - такива от категория "Г", по-ниска от притежаваната от него, преди да бъде освободен от служба в МВР. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 191, ал. 5 ЗМВР, съгласно която по искане на държавния служител той може да бъде назначаван без конкурс на друга длъжност, която да е в рамките на притежаваната или на длъжност от по-ниска категория. Още повече, че в настоящия случай, видно от данните по делото (заявления рег. № № 4725/06.04.2009 г. до СДВР и 6103/29.04.2009 г. до ОД на МВР - гр. Монтана), служителят е заявил желание да бъде назначен на длъжност от по-ниска категория с оглед получения отказ за достъп до класифицирана информация, водещ до обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения на заеманата от него длъжност. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд - I колегия, приема, че обжалваното решение на тричленния състав на ВАС, III отделение, не страда от пороците, сочени в касационната жалба, и следва да бъде оставено в сила като правилно. Водим от изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,