Решение № 3777 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8278/2020 г.

Решение № 3777 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8278/2020 г., VI о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Континвест" ООД със седалище и адрес на управление в град София против решение № 2650/26.05.2020 г., постановено по административно дело № 8619/2019 г. по описа на Административен съд - София-град. Касационният жалбоподател счита атакуваното решение за неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост- касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата си излага подробни доводи във връзка със сочените касационни основания. Моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение и да разреши спора по същество като отмени и решението на неодобряване на актуализирания доклад за безопасност или, алтернативно, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира присъждането на направените по производството разноски. Ответникът по касационното оспорване- изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по околната среда, счита жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага на съда да остави в сила оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след преценка на направените в касационната жалба оплаквания и след проверка на атакувания съдебен акт в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Тя е насочена срещу акт, който подлежи на касационен контрол, депозирана е в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е решение № 140-А-Н/2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда /ИАОС/, с което не е одобрен актуализираният доклад за безопасност на производствена база на жалбоподателя, находяща се в град Ямбол, [улица]. Административният съд е установил следната фактическа обстановка: Жалбоподателят "Континвест" ООД е правоприемник на дейността на "Верея-Хим" ООД по разрешително № 140/2009 г. на МОСВ за предприятие с висок рисков потенциал. В изпълнение на задължението си по § 24 и § 26 от ПЗР към ЗИДЗООС, на 05.05.2016 г. дружеството-жалбоподател внася в ИАОС актуализиран доклад за безопасност. До документите по чл. 112, ал. 3 от ЗООС е осигурен открит обществен достъп за периода 6.12.2016 г. -6.01.2017 г. В този период са постъпили множество възражения: от кмета на община Ямбол, областния управител на област Ямбол, кметовете на околни села, РД ПБЗН-Ямбол, РЗИ-Ямбол, собственици и ползватели на обекти на територията на града, граждани на Ямбол. В тази връзка директорът на ИАОС е дал указания на жалбоподателя да отстрани несъответствията и непълнотите в документите по чл. 112 от ЗООС. С писмо от 29.05.2018 г. "Континвест" ООД е оттеглило подадения актуализиран доклад за безопасност. Със заявление вх. № ПГА-4404/27.07.2018 г. дружеството внася нов актуализиран доклад за безопасност. След дадени от ИАОС подробни указания за допълване на представените документи, на 12.11.2018 г. дружеството жалбоподател представя допълнителни документи. В периода 29 ноември-29 декември 2018 г. до документацията е осигурен обществен достъп на интернет-страницата на ИАОС и в сградата на Община-Ямбол. Постъпили са подробни и мотивирани становища на РЗИ-Ямбол (вх. № ПГА-47/04.01.2019 г.); ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" ( вх. № 13/03.01.2019 г.); ИА "Главна инспекция по труда" (вх. № 6624/28.12.2018 г.); от община Ямбол (вх. № ПГА 194-10.01.2019 г.); военно формирование 26 030, с. Безмер; РОНСК-Ямбол; Областния управител на Ямболска област; кмета на община Тунджа; изпълнителния директор на "Ямболен" АД. В посочените становища са направени конкретни възражения против доклада за безопасност. С оспореното решение № 140-А-Н/2019 г. изпълнителният директор на ИАОС не е одобрил актуализираният доклад за безопасност на производствената база на жалбоподателя. В решението са изложени подробни мотиви, които са свързани с ненадеждността на предвидения от оператора метод за "хлороунищожение"; обстоятелството, че противопожарния водоем е незаконен строеж, чието премахване е разпоредено с влязла в сила заповед; невъзможност да се изпълни условието хлорът да се съхранява при температури, по-ниски от 40°С; липсата на достатъчно мерки за предотвратяване на големи аварии. Административният орган е мотивирал отказа си и с постъпилите отрицателни становища, описани по-горе. В рамките на съдебното производство съдът е изслушал съдебно технически експертизи във връзка с предвидения от жалбоподателя метод за ограничаване на емисиите на газообразен хлор в атмосферата при аварийно изпускане на хлор. Въз основа на цялостната преценка на доказателствата и без да кредитира заключенията на съдебно-техническите експертизи съдът е приел, че издаденото решение е постановено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма; при спазване на административнопроизводствените правила, предвидени в глава VІІ, раздел І от ЗООС и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Поради това е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да налагат отмяната му. Наведените в касационната жалба доводи повторно излагат тезата на касатора по законосъобразността на административния акт, но сочените от него факти и съждения са подробно обсъдени в обжалваното решение. Не са представени допустими доказателства, сочещи на друг правен извод. В рамките на проведения съдебен процес съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила. Събрани са поисканите от страните относими към спора доказателства. Те са обсъдени както поотделно, така и в тяхната съвкупност в мотивите към постановеното решение и е посочено защо съдът не кредитира част от тях. Направените изводи напълно се обосновават от кредитираните доказателства. Материалният закон също е приложен правилно. Неодобряването на актуализирания доклад за безопасност е мотивирано с основанията по чл. 116, ал. 1, т. 2, б. "а", предл. ІІ от ЗООС- предвидените мерки не са достатъчни за предотвратяване на големи аварии или за ограничаване на последствията от тях; чл. 116, ал. 1, т. 2, б. "б" предл. І от ЗООС- операторът не е изпълнил дадените указания и чл. 116, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗООС-мотивирани възражения на органите по чл. 114, ал. 2 от закона. Събраните по делото доказателства установяват по категоричен начин, че предвидените от дружеството-жалбоподател мерки за предотвратяване на големи аварии или за ограничаване на последствията от тях не са достатъчни. Част от предвидените мерки следва да се изпълняват с инсталации, които представляват незаконни строежи и чието премахване е наредено с влезли в сила заповеди (противопожарен водоем с помпена станция, стенд за пневматично изпитване на съдове). Ето защо правилно административният съд е приел, че законното функциониране на тези инсталации не е обезпечено. Поради това те не могат да бъдат използвани за предотвратяване на аварии или ограничаване на последствията от тях. Налице е и втората предпоставка по чл. 116, ал. 1, т. 2 от ЗООС. Дружеството жалбоподател не е изпълнило дадените му от административния орган указания да посочи литературен източник, научни публикации или други данни, доказващи ефективността на избрания метод за хлорна абсорбция, както и неговата надеждност. Доказателствата по делото установяват по безспорен начин и наличието на третата предпоставка за неодобряване на доклада. Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" е дала становище докладът да не бъде одобряван, докато изградената в предприятието локална система за оповестяване не бъде съгласувана с органите на МВР и не бъде интегрирана с националната система за ранно предупреждение и оповестяване. Административният съд е установил, че поставеното от ГД "ПБЗН" условие не е изпълнено. Това обстоятелство се признава и в касационната жалба. Твърдението на жалбоподателя, че локалната система не е съгласувана от органите на МВР и не е интегрирана с националната система по независещи от дружеството обстоятелства, също е останало недоказано. Административният съд е обсъдил подробно оплакването на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е приел, че такива липсват. Направеният извод е правилен и законосъобразен и се подкрепя от материалите по преписката. Представеният от дружеството актуализиран доклад за безопасност, внесен в ИАОС със заявление от 27.07.2018, както и внесените допълнителни документи са били оповестени на интернет страницата на ИАОС и до тях е бил осигурен достъп и в сградата на община Ямбол. Посочените по-горе становища на органите по чл. 114, ал. 2 от ЗООС са представени именно след осигуряването на достъпа да доклада, както и на коригираните и допълнени документи по чл. 112, ал. 3 от ЗООС. Поради това съдът намира, че решението е валидно, допустимо и правилно като постановено при липсата на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид изхода на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски е неоснователна. Искането на ответникът по касационното оспорване за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. След като съобрази чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП, съдът намери, че следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение,