Решение № 9321 от 7.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 306/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Х. А., гражданин на Сирия, подадена срещу Решение 5168/ 28.11.2024г., постановено по административно дело 1117/ 2024 г. на Административен съд- Хасково (АС Хасково). В касационната жалба се излагат твърдения за необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон. Счита се, че от събраните доказателства е видно, че са налице обстоятелства, визирани в чл.8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя, както и тези по чл.9 от ЗУБ от същия закон за предоставяне на хуманитарен статут. Иска се отмяна на решението на административния съд и да се върне същото за ново разглеждане. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС) в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Хичовски, моли да се остави без уважение касационната жалба и се потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно, валидно и законосъобразно. Смята, че съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли да се остави съдебното решение на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на А. Х. А. гражданин на Сирия, против Решение 10939/ 22.10.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано на лицето да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, на основание чл.75, ал. 1, т.2 и т.4 от ЗУБ. Административният съд е приел, че оспореното в процесното производство решение изхожда от компетентен орган председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България. Административният акт отговарял и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочели, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Не били налице допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения. За правилни са преценени изводите на административния орган, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на визираното в чл.8, ал.1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут. По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явявал изводът на председателя на ДАБ за липсата на материалноправни предпоставки в процесната фактическа хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Адм. съд намерил за обоснован изводът на административния орган, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Това се потвърждавало от информацията в справките за актуалната обстановка в Сирия, както и от информациите от общодостъпни източници. От същите следвал извода, че в страната ситуацията е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице била възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в Сирия. Установил, че липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 ЗУБ, а именно член от семейството на жалбоподателя да има предоставена международна закрила. С оглед изложеното, съдът преценил, че оспореното решение на председателя на ДАБ съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, като жалбата срещу него била отхвърлена като неоснователна. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АС Хасково е ПРАВИЛНО. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че съдебното решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- чл. 209, т. 3 от АПК. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно всички критерии на чл. 146, т.1- 5 от АПК. В съдебния акт е обсъдил е всички релевантни факти и обстоятелства, включително свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. Правилни са изводите на административния съд, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на визираното в чл.8, ал.1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут.Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии, поради своята етническа и религиозна принадлежност. Не се установявало в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Доводи в тази насока не се излагали от жалбоподателя нито в жалбата, нито пред съда в проведените открити съдебни заседания. В интервюто жалбоподателят е заявил, че проблемите, които е имал са само битови. От бежанската му история става ясно, че е напуснал Сирия, за да не ходи в армията, както и по икономически проблеми, трудния живот, липсата на работа и училища. Семейството му майка му, баща му, брат и двете сестри- живеят необезпокоявано в Сирия. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно чл. 9 ЗУБ. Спрямо лицето не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В настоящият случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия, поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора, поради опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган, че търси работа и сигурност не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната, поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и спрямо него съществува риск от посегателства по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Обстановката в Сирия е обсъдена в обжалваното съдебно решение, съобразно представените по делото, актуални към момента, справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. След техния анализ се установява, че не е налице ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касатора, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. в от Директива 2004/ 83 ЕО, както и на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но тези причини следва да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Такъв риск не е установен и с това не се обосновава предоставяне на закрила. Според съдебната практика "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 от ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно е от данните по делото, че в случая такива причини не се установяват по отношение на жалбоподателя. Съобразно приложената по делото справка, след падането на режима на Башар Асад през декември 2024г. тенденциите за общото положение в Сирия са положителни. В медиите се публикуват материали, че след промяната в управлението, хиляди сирийци, намиращи се извън страната си, се завръщат в родината си. Правилно адм. съд и ДАБ са счели, че желанието и личните мотиви да живее в Република България, поради по- добрите социални условия не могат да бъдат приети, като основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Остава извън съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Сирия по икономически причини с цел да търси по- добра социална среда, работа и условия за живот. Поради изложеното, настоящият състав на ВАС счита, че в случая не следва да намерят приложение, както чл. 8 ЗУБ, така и чл. 9 ЗУБ. Първостепенният съд, като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,