Решение № 3190 от 21.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12635/2015 г.

Решение № 3190 от 21.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12635/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Кюстендил, срещу решение № 99 от 29.09.2015 г. по адм. д. № 58/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Кюстендил. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата. Ответникът - Емил Иванов Манов от гр. Кюстендил, чрез пълномощника си адвокат Алексов, моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 99 от 29.09.2015 г. по адм. д. № 58/2015 г., Административен съд - гр. Кюстендил, е отменил заповед № Т-1220 от 5.01.2015 г. на Директора на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Кюстендил, потвърдена с решение № РК -10-11 от 9.02.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. Кюстендил и е върнал преписката на Директора на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Кюстендил, за ново произнасяне по молба-декларация вх. № Т-1220 от 9.12.2014 г. при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени със съдебния акт. Така постановеното решение не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е постановено по жалба срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Следователно решението е валидно и допустимо. Тази проверка касационната инстанция извършва служебно, на основание чл. 218, ал. 2 АПК. По първоначалното дело е било установено, че Емил Иванов Манов от гр. Кюстендил е подал молба-декларация вх. № Т-1220 от 9.12.2014 г. за отпускане на месечна социална помощ, която той е формулирал така: "За прехрана". Със заповед № Т-1220 от 5.01.2015 г. на Директора на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Кюстендил, лицето е получило лаконичен отказ с мотив, че не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП, тъй като има движима собственост. В социалния доклад от 29.12.2014 г., в т. 3.3 от раздел II - движима и недвижима собственост и преценка на възможността да бъде източник на допълнителни доходи, е отразено, че кандидатстващият за социална помощ има "2 и ? леки автомобили, които са възможен източник на доходи - не отговаря на условията на чл. 10, ал. 1, т. 4." От казаното става ясно, че органите по социално подпомагане не са изяснили кои са тези автомобили и какво е тяхното техническо състояние, поради което извода им, че могат да бъдат източник на доходи, не почива на никакви проучвания, каквито са тези органи са били длъжни да извършат. Освен това в хода на съдебното производство е било установено, че към 15.12.2014 г., т. е. преди изготвяне на социалния доклад - 29.12.2014 г., Манов е прехвърлил идеалната си част от лек автомобил марка "СЕАТ", модел "ИБИЗА", както и че лек автомобил "ОПЕЛ КОРСА" с рег. № КН2304АК е с прекратена регистрация от 10.12.2014 г. Тези данни органите по социално подпомагане е следвало да установят чрез справка в Сектор "Пътна полиция" при "ОДМВР" - гр. Кюстендил. В социалния доклад от 29.12.2014 г. е посочено, че Манов притежава освен собствено жилище от две стаи, така и 0.5000 ид. ч. от жилище и земя в с. Раненци. По административната преписка няма справка от териториалното звено на Агенцията по вписванията, от която да се установи собственика/собствениците на имотите. Липсва и описание на имота в с. Раненци, от което да се направи извод може ли той да бъде източник на доходи. Освен това в молба-декларация вх. № Т-1220 от 9.12.2014 г. Манов е отразил, че притежава и земеделски земи, чието местоположение, размер и собственик/собственици, също не са изследвани. Наличието на цитираните имоти също е от значение за правото на социално подпомагане по чл. 9 ППЗСП. В тази връзка следва да се има пред вид, че съгласно чл. 58а и чл. 59, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър, Агенцията по вписванията и териториалните й звена са оторизирани да организират работата по създаването и поддържането на имотния регистър; да правят справки и да издават удостоверения за вписванията; да създават и поддържат централен архив в електронен вид на партидите на недвижимите имоти и вписаните актове с приложените към тях документи. Според чл. 6, ал. 2 ЗСП, Дирекциите "Социално подпомагане" имат право на безплатен достъп до базата данни на Агенцията по вписванията и на други държавни органи, както и от физически и юридически лица, като те са длъжни да я предоставят безплатно в 14-дневен срок от датата на поискването й. § 1, т. 11 от Допълнителната разпоредба на ЗСП определя социалната анкета като дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. В случая последните две дейности не са осъществени задълбочено. Според чл. 35 АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В случая цитираната разпоредба е била нарушена, което води до отмяната на административния акт, на основание чл. 146, т. 3 АПК. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Стигайки до окончателния правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. По настоящето дело ответникът не е представил доказателства за извършени разноски, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,