Решение № 2283 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6361/2010 г.

Решение № 2283 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6361/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тодор Иванов Вълчев против Решение № 65 от 19.03.2010 г., постановено по адм. дело № 8/2010 г. на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 51 от 23.12.2009 г. на началника на РУ на МВР - Чепеларе, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "г" от ЗДвП, на касатора е наложена принудителна административна мярка " временно спиране от движение МПС марка Рено модел "трафик" с ДК № РВ 9720СН до решаване на въпроса за отговорността на извършителя на административното нарушение". Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, както и обявяване на нищожност или отмяна на оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба - началникът на РУ на МВР - Чепеларе не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд - Смолян е отхвърлил жалбата на касатора срещу Заповед № 51 от 23.12.2009 г. на началника на РУ на МВР - Чепеларе, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "г" от ЗДвП, на касатора е наложена принудителна административна мярка "временно спиране от движение МПС марка Рено модел "трафик" с ДК№ РВ 9720СН до решаване на въпроса за отговорността на извършителя на административното нарушение. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, в съответствие с целта на закона и при правилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Обжалваната заповед е нищожна, тъй като е издадена от административен орган, без материална компетентност да издава актове по чл. 171, т. 2, б. "г" от ЗДвП. Заповед № 51 от 23.12.2009 г. на началника на РУ на МВР - Чепеларе, предмет на първоинстанционното производство, е издадена въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, за това че Тодор Иванов Вълчев на 23.12.2009 г. в с. Хвойна на КПП посока гр. Пловдив, управлявайки л. а. "Рено Трафик" с ДК№ РВ 9720 СН е извършил обществен превоз на пътници, без да притежава лиценз за превоз на пътници на територията на Република България, с което е нарушил чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. "г" от ЗДвП /в редакцията си от 16.10.2009 г./, на което основание е издадена обжалваната заповед, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно спиране от движение на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без да е включено в списък към лиценза или удостоверението за регистрация - до решаване на въпроса за отговорността на извършителя на нарушението; По силата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП /в редакцията си от 16.10.2009 г./ Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, буква "а" се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Според чл. 172, ал. 2, т. 2 от Закона налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез спиране от движение на моторното превозно средство. От текста на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се установява, че Министърът на транспорта чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е органът, който контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и всички документи, свързани с него. Анализът на цитираните по-горе разпоредби води до извода, че органът, който притежава материална компетентност да контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и всички документи, свързани с него и да налага принудителни административни мерки при нарушаването на тези правила е единствено Министърът на транспорта, чрез ИА "Автомобилна администрация". Т. е. това е и органът, който единствено може да налага принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2, б. "г". от ЗДвП. Министърът на вътрешните работи няма установени в закона правомощия да издава заповеди, с които се налага ПАМ по чл. 171, т. 2б. "г" от ЗДвП, следователно и упълномощените от него лица не притежават такава компетентност. С оглед на изложеното, издадената от началника на РУ на МВР - Чепеларе заповед за налагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 2, б. "г" от ЗДвП е нищожна, тъй като е постановена от лице, без материална компетентност. Като е стигнал до извод, различен от горния, приемайки че обжалваната заповед е законосъобразна и отхвърляйки жалбата срещу нея, АС - Смолян е постановил акта си в нарушение на материалния закон. При тези данни и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че е налице соченото в касационната жалба отменително основание - неправилно приложение на материалния закон, с оглед на което обжалваното решение на Административен съд - Смолян следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК и предвид обстоятелството, че по делото са установени всички правно релевантни факти, настоящата инстанция следва да реши спора по същество и да обяви нищожността на оспорената заповед. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на направени съдебни разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, по силата на който е договорено възнаграждение в размер на 150 лева. Липсват обаче доказателства същото да е платено. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора единствено сумата от 15 лева - платени държавни такси. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,