Решение № 306 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9934/2014 г.
ВАСVI отделение12.01.2015 г.докладчик Росен Василев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1114/23.06.2014 г. постановено по адм. дело № 919/2014 г. по описа на Административен съд Бургас. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 306 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9934/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Бургас против решение № 1114/23.06.2014 г. постановено по адм. дело № 919/2014 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменено решение № РД-43/26.03.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Бургас и потвърденото с него разпореждане № 021-00-6167-3/21.02.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Бургас, с което на Исмаил Хюсеин Ахмед е отказано отпускането на обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че не са изпълнени предпоставките на чл. 54а ал. 1 от КСО. Не споделя извода на съда, че преди прекратяване на осигуряването жалбоподателят е имал 9 месеца и 2 дни осигурителен стаж изчислени по реда на чл. 38, ал. 10 от НПОС. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата подадена против обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба- Исмаил Хюсеин Ахмед в писменото си становище е изложил доводи за неоснователност на касационните оплаквания. Поддържа, че правният спор, на който съдът е дал отговор е единствено относно обстоятелството дали времето, за което жалбоподателят има внесени осигурителни вноски във фонд Безработица следва да бъде изчислено по реда на чл. 38, ал. 10 от НПОС или следва да се изчисли по календарни месеци и дни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Бургас е решение № РД-43/26.03.2014 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт гр. Бургас (ТП на НОИ - Бургас), с което е потвърдено разпореждане № 021-00-6167-3/21.02.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Бургас, с което е отказано отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на Исмаил Ахмед. За да уважи жалбата, Административен съд Бургас законосъобразно е приел с оглед на събраните доказателства, че преди прекратяване на трудовото правоотношение жалбоподателят е имал 9 месеца и 2 дни осигурителен стаж, изчислени по реда на чл. 38, ал. 10 НПОС и е изпълнено изискването по чл. 54а от КСО да е бил задължително осигурен най-малко 9 месеца от последните 15 календарни месеца преди прекратяване на осигуряването. Така постановеното решение не е в нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 54, ал. 1 от КСО. В разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО се съдържа общото изискване за възникване на правото на парично обезщетение за безработица, а именно за лицата да са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. За периодите, в които лицето не е работило, осигурителят не се дължи осигурителни вноски. Административният орган е извършил проверка в регистъра на осигурените лица на ТП на НОИ, за подадената информация от осигурителите на Исмаил Ахмед. От приложената по делото справка от този регистър е видно, че осигурителите са подали информация за осигурителен стаж на Исмаил Ахмед за периода от 16.08.2012 г. -15.11.2013 г. вкл., както следва: 16.08.2012 г. -31.08.2012 г. - 12 р. д. /непълен месец/; 01.09.2012 г. -30.09.2012 г. - пълен месец; 02.04.2013 г. - 30.04.2013 г. - 21 р. д. /непълен месец/; 01.05.2013 г. -31.05.2013 г. - пълен месец; 01.06.2013 г. -30.06.2013 г. - пълен месец; 01.07.2013 г. -31.07.2013 г. - пълен месец; 01.08.2013 г. -31.08.2013 г. - пълен месец; 01.09.2013 г. - 30.09.2013 г. - пълен месец; 01.10.2013 г. - 31.10.2013 г. - пълен месец и 01.11.2013 г. -15.11.2013 г. - 11 р. д. /непълен месец/, или общия осигурителен стаж за безработица за периода 16.08.2012 г. -15.11.2013 г. вкл., възлиза на 9 месеца и 2 дни. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че осигурителният страж следва да се изчисли на база отработените месеци и дни съгласно чл. 38, ал. 10 НПОС, а не както е приел директорът на ТП на НОИ-Бургас, че се касае за календарни месеци. В разпоредбата на чл. 54а ал. 1 от КСО е посочено "9 месеца", без изрично уточнение, че се касае за календарни месеци. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че внасянето на осигурителните вноски за периода до 01.01.2013 г. се извършва съгласно чл. 7, ал. 1 от КСО при изплащане на възнагражденията, но дължимостта на вноските настъпва в по-ранен момент при начисляване на възнагражденията. След изменението на чл. 7, ал. 1 от КСО/ ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г./ осигурителните вноски се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Оттук и извода, че е изпълнено изискването на чл. 54а, ал. 1 от КСО Исмаил Ахмед да е бил задължително осигурен най-малко 9 месеца от последните 15 календарни месеца преди прекратяване на осигуряването. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,