Решение № 114 от 1.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3883/2019 г.

ВКСII гражданско отделение01.07.2022 г.докладчик т Камелия Маринова

Диспозитив

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 103 от 20.11.2020 г., по настоящото гр. д. № 3883 по описа за 2019 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, като в диспозитива на същото на страница седма, ред осемнадесети (последен от първи абзац) след израза "с идентификатори ****, **** и ****" се добавя "и решение № 154 от 8.02.2018 г. по гр. д. № 272/2014 г. на Районен съд - Сливница, с което са разгледани тези искове", а на страница седма, ред първи и втори на трети. абзац вместо "Софийски окръжен съд" да се чете "Районен съд – Сливница" Настоящото решение е окончателно.

Мотиви

Решение № 114 от 1.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3883/2019 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Камелия Маринова Производството е по чл. 247 от ГПК.

С решение № 103 от 20.11.2020 г., по настоящото гр. д. № 3883 по описа за 2019 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение е обезсилено въззивното решение № 362 от 20.11.2018 г., постановено по гр. д. № 412 по описа за 2018 г. на Софийски окръжен съд, като:

  • в частта, с която са разгледани ревандикационен иск, предявен от П. А. Д. против М. А. М., починала в хода на производството, продължило с участието на наследника й по завещание Б. Н. Г. и установителен иск за собственост, предявен от П. А. Д. против Б. Н. Г. по отношение на дворно място с идентификатор *** в [населено място], [улица], съставляващо УПИ * в кв. 171 по плана на града, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда и две стопански постройки с идентификатори **, 38978.900.1137.2 и ** производството по делото е прекратено;
  • делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд в частта по предявения от П. А. Д. против Б. Н. Г., лично и като правоприемник на починалата в хода на делото М. А. М. ревандикационен иск по отношение на същия имот.

С молба вх. № 3228 от 8.04.2022 г. П. А. Д. чрез пълномощника си адвокат И. К. И. е поискал да се поправи допусната в решение № 103 от 20.11.2020 г., по настоящото гр. д. № 3883 по описа за 2019 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение очевидна фактическа грешка. Посочил е, че в мотивите на касационното решение е отразено, че ответницата "М. А. М. е починала на 30.12.2015 г. в хода на първоинстанционното производство. Първоинстанционният Районен съд - Сливница с решението си № 154 от 8.02.2018 г. е разгледал и отхвърлил предявения против нея иск. Произнасянето спрямо неправосубектна страна вместо спрямо нейния правоприемник е процесуално недопустимо. Вместо да констатира този порок и да обезсили първоинстанционното решение в тази част, въззивният съд... ". Тези мотиви недвусмислено отразяват изводите на касационния съд за недопустимост на първоинстанционното решение, но вместо да върне делото за ново разглеждане на Районен съд - Сливница, касационният съд е върнал делото на въззивната инстанция, което съставлява очевидна фактическа грешка.

Това искане е неоснователно.

Посочените мотиви в касационното решение се отнасят до предявения против М. А. М. ревандикационен иск, а в тази част съдебното производство е прекратено, а не е върнато за ново разглеждане.

Делото е върнато за ново разглеждане след обезсилване на въззивното решение по предявения против Б. Н. Г. иск, като касационният съд е посочил, че след осъщественото правоприемство с починалата ответница М. М., Б. Г. е станал ответник по ревандикационния иск, тъй като защитата по иска по чл. 108 ЗС е погълнала тази по установителния иск за собственост. В тази част действително е допусната очевидна фактическа грешка. Изразената воля на касационния съдебен състав е, че след смъртта на М. М. правоприемникът й Б. Г. е станал ответник по предявения ревандикационен иск, поради което процесуално недопустимо против него е разгледан установителен иск за собственост, с оглед на което делото следва да се върне за разглеждане на ревандикационния иск. Констатирано е и, че смъртта на М. М., а съответно и правоприемството е настъпило в хода на първоинстанционното производство, т. е. порока е както за въззивното, така и за първоинстанционното решение. При обективиране на тази си воля в диспозитива на съдебното решение обаче съдът е пропуснал да обезсили първоинстанционното решение и е върнал делото за разглеждане на въззивния вместо на първоинстанционния съд. Посоченото несъответствие между формираната и отразена в мотивите на съдебния акт воля и обективираната в диспозитива на решението съставлява очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК.

Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Цитирани разпоредби

1