Решение № 114 от 1.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3883/2019 г.
ВКСII гражданско отделение01.07.2022 г.докладчик т Камелия Маринова
Диспозитив
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 103 от 20.11.2020 г., по настоящото гр. д. № 3883 по описа за 2019 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, като в диспозитива на същото на страница седма, ред осемнадесети (последен от първи абзац) след израза "с идентификатори ****, **** и ****" се добавя "и решение № 154 от 8.02.2018 г. по гр. д. № 272/2014 г. на Районен съд - Сливница, с което са разгледани тези искове", а на страница седма, ред първи и втори на трети. абзац вместо "Софийски окръжен съд" да се чете "Районен съд – Сливница" Настоящото решение е окончателно.
Мотиви
Решение № 114 от 1.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3883/2019 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Камелия Маринова Производството е по чл. 247 от ГПК.
С решение № 103 от 20.11.2020 г., по настоящото гр. д. № 3883 по описа за 2019 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение е обезсилено въззивното решение № 362 от 20.11.2018 г., постановено по гр. д. № 412 по описа за 2018 г. на Софийски окръжен съд, като:
- в частта, с която са разгледани ревандикационен иск, предявен от П. А. Д. против М. А. М., починала в хода на производството, продължило с участието на наследника й по завещание Б. Н. Г. и установителен иск за собственост, предявен от П. А. Д. против Б. Н. Г. по отношение на дворно място с идентификатор *** в [населено място], [улица], съставляващо УПИ * в кв. 171 по плана на града, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда и две стопански постройки с идентификатори **, 38978.900.1137.2 и ** производството по делото е прекратено;
- делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд в частта по предявения от П. А. Д. против Б. Н. Г., лично и като правоприемник на починалата в хода на делото М. А. М. ревандикационен иск по отношение на същия имот.
С молба вх. № 3228 от 8.04.2022 г. П. А. Д. чрез пълномощника си адвокат И. К. И. е поискал да се поправи допусната в решение № 103 от 20.11.2020 г., по настоящото гр. д. № 3883 по описа за 2019 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение очевидна фактическа грешка. Посочил е, че в мотивите на касационното решение е отразено, че ответницата "М. А. М. е починала на 30.12.2015 г. в хода на първоинстанционното производство. Първоинстанционният Районен съд - Сливница с решението си № 154 от 8.02.2018 г. е разгледал и отхвърлил предявения против нея иск. Произнасянето спрямо неправосубектна страна вместо спрямо нейния правоприемник е процесуално недопустимо. Вместо да констатира този порок и да обезсили първоинстанционното решение в тази част, въззивният съд... ". Тези мотиви недвусмислено отразяват изводите на касационния съд за недопустимост на първоинстанционното решение, но вместо да върне делото за ново разглеждане на Районен съд - Сливница, касационният съд е върнал делото на въззивната инстанция, което съставлява очевидна фактическа грешка.
Това искане е неоснователно.
Посочените мотиви в касационното решение се отнасят до предявения против М. А. М. ревандикационен иск, а в тази част съдебното производство е прекратено, а не е върнато за ново разглеждане.
Делото е върнато за ново разглеждане след обезсилване на въззивното решение по предявения против Б. Н. Г. иск, като касационният съд е посочил, че след осъщественото правоприемство с починалата ответница М. М., Б. Г. е станал ответник по ревандикационния иск, тъй като защитата по иска по чл. 108 ЗС е погълнала тази по установителния иск за собственост. В тази част действително е допусната очевидна фактическа грешка. Изразената воля на касационния съдебен състав е, че след смъртта на М. М. правоприемникът й Б. Г. е станал ответник по предявения ревандикационен иск, поради което процесуално недопустимо против него е разгледан установителен иск за собственост, с оглед на което делото следва да се върне за разглеждане на ревандикационния иск. Констатирано е и, че смъртта на М. М., а съответно и правоприемството е настъпило в хода на първоинстанционното производство, т. е. порока е както за въззивното, така и за първоинстанционното решение. При обективиране на тази си воля в диспозитива на съдебното решение обаче съдът е пропуснал да обезсили първоинстанционното решение и е върнал делото за разглеждане на въззивния вместо на първоинстанционния съд. Посоченото несъответствие между формираната и отразена в мотивите на съдебния акт воля и обективираната в диспозитива на решението съставлява очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение