Решение № 7175 от 28.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10124/2012 г.

Решение № 7175 от 28.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10124/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Интеркомюникейшън" ООД против решение № 3782/4.07.2012 г., постановено по адм. д. 6914/2011 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 1011087/10.03.2011 г., издаден от Юлия Серафимова Траянова, орган по приходите при ТД на НАП - София град, офис Благоевград, потвърден с Решение № 995/13.06.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно и необосновано, поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Ответникът Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") в съдебно заседание се представлява от юрк. Шейретов, който счита подадената касационна жалба за неоснователна и недоказана и моли да бъде оставено в сила постановеното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението си, Административен съд гр. София - град е приел, че спорът между страните е относно наличие или липса на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС между жалбоподателя, от една страна и Трик - 05 ЕООД, Паур Трейд ЕООД, Типс Лимитед ЕООД, Дени Транс ЕООД и Монтърей ЕООД. Счел е, че в тежест на получателя по доставката е да удостовери, че реално е придобил собственост върху стока или се ползва от резултата на извършена услуга, като е констатирал, че в случая не са представени доказателства, от които да се установява реалното извършване на услугите и предоставянето им за извършване от трети лица, които притежават необходимата правоспособност и знания. Установил е, че не е извършена проверка в счетоводството на доставчиците, съответно пряк и подизпълнител, с която да се установи какви разходи са извършили същите във връзка с изпълнението на възложените услуги, както и че не е установено в какво се изразява съдържанието на конкретните услуги по договорите, съдържанието на транспортните услуги, естеството на извършените ремонтни дейности и по този начин не е изяснено какъв е необходимия ресурс за изпълнението им. Първоинстанционният съд е приел, че само от наличието на писмени договори и спецификации не може да направен обоснован извод, че конкретната услуга е изпълнена, още повече след като липсват данни за това всяка конкретна услуга какъв ресурс изисква и дали доставчикът разполага с този ресурс. По отношение частта на ревизионния акт по ЗКПО Административният съд е посочил, че за да се признае за реално извършване на разхода, не е достатъчно само наличието на фактури и плащане по нея, а следва да са налице документи, доказващи основанието за извършването на разхода. Доказването реалността на услугата е необходимо условие за признаване на счетоводно отразените разходи. За да бъде осъществен фактическият състав на принципа за "документална обоснованост", т. е. за да се признаят за текущи отчетените от дружеството разходи, водещи до намаляване на финансовия резултат следва да бъде установено в какво се състои услугата, което в настоящия случай не е доказано. На основание изложените съображения, първоинстанционният съд е намерил, че оспореният ревизионен акт е издаден в съответствие с изискванията на процесуалния и материалния закон, поради което жалбата на Интеркомюникейшън ООД следва да бъде приета за неоснователна. Решението е правилно. Така постановеното решение е правилно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна. В хода на съдебното производство решаващият съдебен състав по надлежния ред е приобщил към доказателствения материал по делото относимите за казуса писмени доказателства, обсъдил е процедурата по издаването на процесния индивидуален административен акт и наличието на приложното поле на визираните в административния акт правни норми. Първостепенният съд не само е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, а надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Изводите на съда изцяло кореспондират със събраните доказателства, а потвърденият по същество с него ревизионен акт е постановен в съответствие с всички нормативни изисквания. Законосъобразен е изводът за правилно прилагане на нормите на ЗДДС - чл. 68, ал. 2, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 5, след като събраните доказателства не обосновават извод за реалност на извършените услуги от петте дружества доставчици. По време на ревизионното производство не е проверена счетоводната отчетност на доставчиците, с оглед на което не е установено съобразяването й с изискванията на Закона за счетоводството, както и не е изяснена материалната и кадрова обезпеченост на изпълнителите да извършат фактурираните доставки. Тези благоприятстващи жалбоподателя обстоятелства не са доказани и в съдебната фаза, предвид изричния отказ за назначаване на експертиза, а преценката на представените частни документи, които нямат обвързваща материална сила, не оборват констатациите в РА за нереалност на процесните доставки. Съдът е изложил подробни съображения за липсата на безспорна доказаност на договорените услуги, изведени в резултат на анализ на писмените доказателства, като правилно е приел неоснователност на претендираното право на данъчен кредит. Правилен е и изводът за законосъобразното прилагане на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, по силата на която разпоредба не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, които не са документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 от същия закон, т. е. не отразяват вярно описаната стопанска операция. В случая дружеството не е доказало реалност на основанието, по повод на което е извършило всеки един от процесните разходи. А след като не е установено действителното получаване на услугата, за която е платено, не може да се приеме документална обоснованост на отразените разходи, с които неправомерно е намален финансовият годишен резултат. С оглед тези обстоятелства, неговото увеличение за 2009 г. и определянето на корпоративен данък е извършено законосъобразно от приходния орган. От изложеното е видно, че инвокираните възражения от касатора в касационната жалба са неоснователни и не намират опора в събрания доказателствен материал, а атакуваният съдебен акт е обоснован, като не страда и от други пороци, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209 от АПК, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,