Решение № 16 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7658/2010 г.

Решение № 16 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7658/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Добромир Василев Ангелов от гр. Шумен срещу решение № 102 от 15.04.2010 г., постановено по адм. д. № 2181/06 г. Варненският окръжен съд, адм. отд., втори състав, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на лицето против ревизионен акт № 2700422/29.06.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Шумен, потвърден в обжалваната част с решение № 669 от 18.09.2006 г. на директора на Д "ОУИ" гр. Варна, като е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОУИ"-гр. Варна разноски по делото в размер на 322,47 лв.

В жалбата се прави оплакване, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Отправя се искане до Върховния административен съд да постанови решение, с което да да прогласи нищожността на решението на Варненския окръжен съд, или алтернативно да отмени същото и вместо него да постанови друго такова, с което да прогласи нищожността на обжалвания РА и решение на Д "ОУИ" - гр. Варна, респективно да ги отмени като неправилни. Претендира се присъждане на разноски.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустими. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Варненският окръжен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Добромир Василев Ангелов от гр. Шумен против ревизионен акт № 2700422/29.06.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Шумен, потвърден в обжалваната част с решение № 669 от 18.09.2006 г. на директора на Д "ОУИ" гр. Варна, относно установени задължения за вноски за ДОО за периода 1.01.2000 - 17.06.2003 г. в размер на 1 77,42 лв. и лихви за забава в размер на 1 591,84 лв., от които погасени по давност за периода 1.01.2000 - 31.12.2000 г. общо в размер на 578,56 лв. и и лихви за забава 602,81 лв., задължения за вноски за НЗОК за периода 1.01.2000 - 17.06.2003 г. общо в размер на 356,52 лв. и лихви за забава 227,34 лв., от които погасени по давност за периода 01.01.2000 - 31.12.2000 г. общо в размер на 99,00 лв. и лихви 77,16 лв.; задължения за вноски за ДЗОП - УПФ за периода 1.01.2002 г. - 17.06.2003 г. в размер на 40,80 лв. и лихви за забава в размер на 26,64 лв. и задължения за патентен данък за периода 01.01.2000 - 31.12.2003 г. в размер на 250 лв. и лихви за забава в размер на 128,20 лв. На първо място съдът е разгледал направеното от жалбоподателя възражения, че не са му били връчвани заповедта за възлагане на ревизия, съставеният ревизионен доклад и ревизионен акт, както и решението на директора на Д"ОУИ"-гр. Варна, като въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-графологическа експертиза е прието, че възражението е основателни и въпросните актове действително не са били връчени. Окръжният съд е приел, че допуснатото нарушение не е съществено и не би могло да повлияе върху съдържанието на издадения ревизионен акт, респективно да послужат като основание за отмяната му, тъй като в хода на административното и съдебното обжалване жалбоподателят е могъл да представи необходимите доказателства в подкрепа на защитата му. След тези свои изводи първоинстанционният съд е пристъпил към разглеждане на спора по същество. В тази насока са описани фактически констатации на издадения ревизионен акт, основанията на органа по приходите за определяне на задължения за задължително социално осигуряване, приетите за основателни възражения за погасени по давност задължения в хода на административното обжалване, представените от жалбоподателя в хода на съдебното производство писмени доказателства, както и заключенията на вещите лица по назначените съдебно-графологическа и съдебно-икономическа /основна и допълнителна/ експертизи, след което съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по възраженията на жалбоподателя. Изложени са мотиви, че от наличието на подадени патентни декларации по чл. 43 от ЗОДФЛ (отм.) следва да бъде направен извод, че жалбоподателят е извършвал такава дейност и следователно е задължено лице за ревизирания период по КСО, ЗЗО и ЗОДФЛ (отм.). След това съдът е обсъдил възражението за изтекла погасителна давност, като в тази насока в общи линии е възпроизвел изложеното в мотивите на решение № 669 от 18.09.2006 г. на директора на Д "ОУИ" гр. Варна относно изтекла давност. Направен е краен извод за законосъобразност на издадения РА и неоснователност на жалбата.

Решението на Окръжен съд - гр. Варна е правилно като краен резултат.

С оглед на направеното искане в касационната жалба за прогласяване на нищожност на решението на Варненския окръжен съд, то следва да се приеме, че се навежда довод за касационно основание по чл. 209, т. 1. Макар и да няма изложени нарочни доводи в тази насока /по-скоро се навеждат многобройни доводи за нищожност на обжалвания ревизионен акт/ и това да показва не познаване на основни принципи на правото, с оглед на разпоредбата на чл. 218 от АПК направеното оплакване следва да бъде разгледано приоритетно предвид характера на последици, ако такъв порок действително е налице.

В чл. 209, т. 1 от АПК е формулирано касационното основание нищожност. В правната теория и съдебната практика се приема, че едно съдебно решение е нищожно, когато то не отговаря на изискванията за валидно решение. За да е едно решение правно валидно, то следва да е издадено от надлежно функциониращ съдебен орган, в пределите на неговата правораздавателна власт, да е изготвено в писмена форма и да е подписано, да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе. В касационната жалба не се навежда нито един довод за допуснато нарушение на някое от тези изисквания. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция също не констатира подобно нарушение - решението е издадено от компетентен съд, в рамките на предвидената му компетентност, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена ясно и категорично. Другите твърдения нарушения в касационната жалба могат да бъдат разглеждани като оплаквания за неправилност на съдебния акт, което е касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК и ще бъде разгледано по-надолу.

С оглед на изложеното следва да бъде прието, че направеното оплакване за нищожност на решението се явява неоснователно.

Систематизирани, оплакванията на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение се изразяват в следното:

• неправилност на изводите на окръжния съд относно характера на допуснатите нарушения, свързани с невръчването на посочените по-горе данъчни актове на задълженото лице;

• допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се в това, че съдът не е разгледал всички направени оплаквания от жалбоподателя, в това число генералните му възражения, че той не е задължено лице, тъй като е прехвърлил едноличния търговец на трето лице и че е изтекла погасителна давност;

• допуснато нарушение на материалния закон предвид изводите на окръжния съд, че едноличният търговец е извършвал патентна дейност през процесния период.

По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:

Неоснователно е направеното оплакване относно характера на допуснатите съществени процесуални нарушения, свързани с невръчването на АВР, РД, РА и решението на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна. Изводите на окръжния съд в тази насока са в съответствие с установената съдебна практика. Отделно от това следва да бъде отбелязано, че по силата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК при съдебното обжалване на ревизионните актове съдът решава спора по същество, като нормата на чл. 160, ал. 4 от същия кодекс забранява отмяна на ревизионния акт и връщането на преписката на компетентния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. От това следва да бъде направен изводът, че и при допуснати съществени процесуални нарушения от вида на процесните, за съда не съществува възможност за отмяна на акта само на това основание, а следва да реши спора по същество.

Като допълнение следва да бъде отбелязано, че невръчването на въпросните актове има своето логично обяснения с обстоятелството, твърдяно в жалбата, че към периода на извършване на ревизията задълженото лице е живяло и работило в гр. Варна, без да извърши промяна на своята адресна регистрация. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК компетентна териториална дирекция на НАП относно производствата по този кодекс е териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица, включително едноличните търговци. От адресната част на жалбите, в това касационната, както и от останалите доказателства по делото, е видно, че жалбоподателят има постоянен адрес в гр. Шумен, поради което ТД на НАП-гр. Шумен, а не ТД на НАП-гр.

Варна е компетентна да издаде процесния ревизионен акт. По делото няма представени писмени доказателства, от които да е видно, че жалбоподателят има постоянна регистрация по смисъла на чл. 93, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, поради което направените оплаквания за нищожност на РА поради липса на компетентност на териториалната дирекция, издала същия, се явяват неоснователни.

Направените оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, изразяващи се в това, че същият не е разгледал и обсъдил всички доводи на жалбоподателя, са основателни. В нарушение на нормата на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) във вр. с § 2 от ДР на ДОПК окръжният съд действително не е разгледал някои от доводите на жалбоподателя, макар и да е описал представените в тази насока доказателства. Не съществува пречка тези доводи да бъдат разгледани от настоящата инстанция, още повече, че същата намира крайният извод на окръжния съд за законосъобразност на ревизионния акт за правилен.

Едно от основните възражения на касатора е относно това, че през 2006 г. той е извършил прехвърляне на предприятието на едноличния търговец "Добромир Ангелов - Доби 77" на трето лице, поради което той не се явява задължено лице за определените с ревизионния акт задължения. Направеното възражение е неоснователно. От доказателства по делото е видно, че с решение на Окръжен съд - гр. Шумен от 17.06.2003 г. по ф. д. № 527/03 г. е вписано прехвърлянето на ЕТ "Добромир Ангелов - Доби 77" на Васил Добрев Ангелов, който е вписан като едноличен търговец "Добромир Ангелов - Доби 77 - Васил Ангелов", а впоследствие по договор за покупко-продажба на предприятие от 27.01.2006 г. последният е прехвърлил търговското си предприятие на Евгени Радославов Йорданов, което обстоятелство е вписано с решение на Шуменския окръжен съд от 7.02.2006 г. Съгласно чл. 15, ал. 2 от ТЗ /в редакцията към датата на прехвърляне на търговското предприятие на жалбоподателя през 2003 г./, при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията, солидарно с правоприемника, като кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. От събраните по делото доказателства е видно, че по силата на договора от 27.01.2006 г. приобретателят Евгени Радославов Йорданов поема пасивите на едноличния търговец, но това споразумение е непротивопоставимо на органа по приходите.

На база на изложеното следва да бъде направен извод, че прехвърлянето на едноличния търговец на "Добромир Ангелов - Доби 77" на трето лице няма за последица отпадане на отговорността на последния за задължения, възникнали преди датата на прехвърлянето.

В жалбата са наведени и доводи за погасяване на задълженията на жалбоподателя по давност. Както бе вече посочено, в мотивите на съдебното решение са възпроизведени доводите на органа по приходите относно погасяването по давност на част от задълженията. Към датата на издаване на заповедта за възлагане на ревизията - 13.03.2006 г., която заповед прекъсва погасителната давност - чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, не са изтекли сроковете за изпълнение на останалите задължения, установени с ревизионния акт, и направеното възражение за погасяване на същите по давност се явява неоснователно.

Настоящата инстанция намира за неоснователни и оплакванията на касатора за допуснато нарушение на материалния закон, свързани с наведени доводи за наличие на издадено удостоверение за липса на данъчни тежести и липса на доказателства за извършване на патентна дейност.

Като доказателство по делото е представено удостоверение № 27020090183159/27.04.2009 г., издадено от НАП, ТД - гр. Шумен, според което жалбоподателят Добромир Василев Ангелов няма задължения към 27.04.2009 г. Съгласно чл. 87, ал. 6 от ДОПК органът по приходите издава удостоверение за наличието или липсата на задължения по искане на задълженото лице или въз основа на акт на съда, в 7-дневен срок от постъпването на искането или на акта, като в удостоверението не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Към датата на издаване на процесното удостоверение процесният ревизионен акт 2700422/29.06.2006 г. не е влязъл в законна сила - същият ще влезе в такава след постановяване на настоящето съдебно решение, поради което въпросното удостоверение за липса на задължения няма обвързваща сила по настоящето делото.

Неоснователни са и оплакванията на касатора за допуснато нарушение на закона, свързани с това, че по делото липсват доказателства за извършване на патентна дейност. От данните по делото е видно, че жалбоподателят е подавал декларации по чл. 43 от ЗОДФЛ (отм.) за извършвана от него патентна дейност през 2000,2001 и 2002 г. Твърденията, изложени в жалбата, че с тези декларации само е манифестирано намерение за извършване на такава дейност и такива в действителност не е извършвана, са меко казано несериозни. Те биха могли да бъдат разглеждани в случай, че подобна декларация е подадена само за 2000 г., но е крайно нелогично да не е извършвана такава дейност и през следващите две години, и в същото време да са подавани такива декларации. Още повече, че нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.) дава възможност да се подават декларации при промяна на обстоятелствата, в това число и при преустановяване на дейността, каквито коригиращи декларации не са подавани от жалбоподателя. От друга страна размерът на задълженията за задължителни осигурителни вноски е определен от органа по приходите не по реда на чл. 122 от ДОПК, а на база на декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), подавани от самото физическо лице и размерът на установените задължения е потвърден и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза.

Предвид гореизложеното, следва да бъде прието, че органът по приходите правилно е приел, че ревизираното лице е задължено лице за осигурително вноски за ревизирания период и след като е стигнал до същия краен извод, Варненският окръжен съд е постановил едно правилно съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,