Решение № 167 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 358/2012 г.

Решение № 167 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 358/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място], за отмяна на влязло в сила решение, постановено на 24.06.2011 г. по гр. д. № 63660/2010 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от М. П. Т. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Молителят поддържа доводи, че е лишен от участие в делото, поради нарушени правила за призоваването му - счита, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, вместо по чл. 47, ал. 1 ГПК, вр. чл. 50, ал. 4 ГПК, което сочи като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Претендира разноски. Ответникът по молбата за отмяна М. П. Т. оспорва молбата като неоснователна по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на III гр. отд. намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, но е неоснователна. С влязло в сила решение, постановено на 24.06.2011 г. по гр. д. № 63660/2010 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от М. П. Т. срещу [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Доводите в молбата за нарушение на правата на молителя за участие по делото, са неоснователни. Видно от данните по делото съобщението по чл. 131 ГПК е прието за осъществено връчване на ответника по делото [фирма] чрез прилагане на съобщението към делото, след като посещавайки регистрирания адрес на управление, връчителят е установил, че на адреса няма офис, канцелария и служители на фирма, което е отразил в разписката. Невъзможността да бъде открито лицето на адреса на призоваване се удостоверява единствено от длъжностното лице - призовкар, като се отбелязва от къде черпи сведения. В случая това е било сторено, видно от съдържанието на разписката. Неоснователни са доводите на молителя, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК - да пристъпи към връчване чрез залепване на обявлението. Посочената разпоредба намира приложение ако има признаци, че такъв търговец или юридическо лице съществуват на адреса, а в случая констатацията е в обратния смисъл и не е оборена. Връчителят е положил усилия да събере сведения, познат ли е на това място търговец с такава фирма и известно ли е някому юридическо лице с такова наименование и пребивавали ли са техни представители на посочения адрес и по възможност - кога. В случая връчителят е положил усилия да събере сведения и е удостоверил получените от съседка сведения - че на адреса няма офис, канцелария и служители на фирма. Обстоятелството, че съседката е била в еднодневна командировка в същия ден и на работа в деня на връчване на следваща призовка, не опровергава съдържанието на удостовереното в длъжностното лице. Въпреки, че работното време на призовкаря през деня е с нормална продължителност, особеностите на неговата работа налагат той да изпълнява своите задължения и извън официалното работно време на съда. Такава необходимост по делото е била налице с оглед на констатациите, че на адреса не е имало признаци, че такъв търговец съществува на адреса и необходимостта да събере сведения на място, което се намира в жилищен блок. Съдът е разполагал с удостоверение за регистрирания адрес на управление на търговеца, в което се съдържат данните на търговеца и призоваването е извършено на вписания адрес на управление. При тези данни, по делото са били налице предпоставките на чл. 50, ал. 2 ГПК за връчване на ответника-търговец чрез прилагане на съобщенията и книжата по делото. Връчването е извършено съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, като констатацията на съда за осъщественото връчване по този ред е обоснована, предвид удостоверените данни от връчителя в разписката и данните в регистъра, даващи основание да се приеме, че търговецът е напуснал регистрирания адрес на управление, без в съответния регистър да е вписан новият. След като е осъществено връчване по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на търговеца, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. При данните по делото за наличие на предпоставките на чл. 50, ал. 2 ГПК за връчване на исковата молба на ответника чрез прилагане на съобщението и книжата към делото, съдът не е имал основание да не приеме, че съобщенията по делото са редовно връчени. С оглед изложеното неоснователно се твърди от молителя, че са нарушени правата му за участие по делото. Преписът от исковата молба му е бил редовно връчен, заедно с указанията за отговор на исковата молба. Връчването е осъществено по предвиден от закона ред - чл. 50, ал. 2 ГПК. Поради това, като е прието от съда, че връчването е редовно, не е допуснато осъществяване на порок на правото на защита. В молбата за отмяна са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Тези доводи не са относими към никое от основанията по чл. 303 ГПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Предвид изложеното молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото на процесуалния представител на ответника адв. Б. следва да се присъдят разноски в размер на 240 лв. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.