Решение № 15633 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6016/2018 г.

Решение № 15633 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6016/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Местни приходи в община Мездра, чрез адв. Ц. Стоев против решение № 85/02.03.2018 г. на Административен съд – Враца, постановено по адм. дело № 360/2017 г., с което е отменен акт № 164-1/13.03.2017 г. за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Посочени са касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК – недопустимост и неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон. Касаторът счита, че съдът се е произнесъл по просрочена жалба. Поддържа нарушение на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ при преценката за законосъобразност на основата, върху която е определена такса битови отпадъци (ТБО). Искането е за обезсилване на решението, респективно за неговата отмяна. Ответникът – Мездратекс ЕООД, представлявано от управителя Г. Петров оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – Враца е бил АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 164-1/13.03.2017 г., издаден от мл. експерт при община Мездра, в частта на определените задължения за такса битови отпадъци за 2015 г. и 2016 г. и съответните лихви в общ размер на 47 849. 67 лева. Съдът е приел, че е сезиран с допустима жалба, подадена на 19.05.2017 г. чрез куриер, в предвидения от чл. 156, ал. 1 ДОПК 14 – дневен срок, считано от 09.05.2018 г., от надлежна страна и след изчерпване на предвидения от закона процесуален ред за административно обжалване. За да отмени акта в оспорената част, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, при спазване на изискванията за форма за акта, при липса на съществени нарушения на административната процедура, но в нарушение на материалния закон – чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. Според съда, незаконосъобразно ТБО за процесните периоди е определена въз основа данъчната оценка на имотите, собственост на Мездратекс ЕООД. Изложени са мотиви, че нормата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ изрично забранява основата за начисляване на таксата да се определя върху данъчната оценка, балансовата стойност или пазарната оценка на недвижимите имоти. Според съда в случая липса решение на Общинския съвет – Мездра за определяне на основата по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. Ползването на данъчната оценка на имотите е на основание подзаконов нормативен акт, който в тази му част противоречи на ЗМДТ. Поради това и на основание чл. 15 ЗНА, съдът приел, че следва да приложи закона. С тези мотиви в решението е обоснован краен извод за незаконосъобразност на определената в оспорения акт основа по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ и на задълженията за ТБО за 2015 г. и 2016 г. Решението е допустимо. Съдът е преценил законосъобразно основанията за допустимост на оспорването. Възраженията в касационната жалба за просрочие на жалбата по съдебен ред, са неоснователни. Съдът е изяснил въпроса, като е събрал доказателства от жалбоподателя и от дружеството - куриер за подаване на жалбата на 19.05.2017 г., което е в рамките на преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 ДОПК, считано от 09.05.2017 г., когато е връчено решението на началника на отдел МДТ при община Мездра. Съгласно чл. 62, ал. 2 от ГПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК срокът не се смята пропускат, когато жалбата е подадена по пощата. В случая жалбата е подадена чрез куриер. В пощенските услуги се включват и куриерските услуги съгласно чл. 3 от Закона за пощенските услуги. Релевантна е датата на подаване, а не датата на доставяне на жалбата. Решението е правилно като краен резултат, но по съображения, различни от изложените в мотивите му. Принципно вярно съдът е очертал кръга на задължените лица и предвидените от закона предпоставки за определяне на задължението за такса за битови отпадъци. Правилно е преценил, че основният спор между страните по делото е относно основата за определяне на таксата за спорните периоди на 2015 и 2016 г. Неправилно е приложил нормата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. Правилото за определяне на ТБО е установено в чл. 67, ал. 1 ЗМДТ (в приложимата по време редакция от ДВ бр. 119/2002, в сила от 01.01.2004 г.) – въз основа на количеството на битовите отпадъци. Когато количеството битови отпадъци не боже да бъде установено, по силата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ (ред. преди изм. с ДВ бр. 97/2016 г.) таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Въведената от закона последователност в начините на определяне на ТБО е задължителна. В чл. 67, ал. 4 ЗМДТ е предвидено изключение от това правило по отношение на един от компонентите на таксата за битови отпадъци – таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места - в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от Общинския съвет. В случая при издаването на оспорения АУЗД таксата е определена съгласно чл. 67, ал. 2 ЗМДТ – пропорционално върху данъчната оценка на имотите, собственост на Мездратекс ЕООД за всички услуги по чл. 66 ЗМДТ. За процесните периоди на 2015 г. и 2016 г. в община Мездра е действала разпоредбата на чл. 18 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, приета с решение № 440/Протокол № 27 от 28.11.2013 г. на Общински съвет – Мездра, според която размерът на таксите за услугите по "сметосъбиране и сметоизвозване" и за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за нежилищни имоти се определят според количеството в зависимост от броя и вида на съдовете за изхвърляне на битови отпадъци. Когато не може да се установи за всеки имот вида и броя на използваните съдове, размерът на таксата се определя пропорционално върху данъчната оценка съгласно чл. 20 и чл. 21 от ЗМДТ. Броят и вида на съдовете за изхвърляне на отпадъци се определят по декларация на задължените лица, подадена в срок до 30 ноември на предходната година. Когато декларация не е подадена в посочения срок – таксата се определя въз основа на данъчната оценка. По силата на чл. 18, ал. 2 от същата наредба таксата за поддържане чистотата на териториите а обществено ползване се определя в левове пропорционално върху данъчната оценка по чл. 20 и чл. 21 от ЗМДТ. Неправилно съдът е приел, че забраната за използване на данъчната оценка на имотите като основа за определяне на ТБО е приложима на процесните периоди на 2015 г. и 2016 г. Ограничението в чл. 67, ал. 2 ЗМДТ основата, определена от общинския съвет да не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена е въведено със § 6 от ЗИДЗМДТ (ДВ бр. 101/2013) и съгласно § 13 от ПЗР на ЗИДЗМДТ (ДВ бр. 95/2015) е в сила от 01.01.2017 г., а по силата на § 13 от ЗИДЗМДТ (ДВ бр. 97/2016), влизането му в сила е отложено - от 01.01.2018 г. От изложеното следва, че не е налице противоречието между нормата на чл. 18, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт и чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, което е послужило като основен аргумент на съда за материална незаконосъобразност на оспорения акт. При определяне основата на ТБО не е нарушена и установената последователност в начините на определянето й по чл. 67 ЗМДТ. По делото е установено, че Мездратекс ЕООД не е ползвало съдове за събиране на битови отпадъци в недвижимите имоти негова собственост. Не е подало и предвидената в чл. 18, ал. 3 от Наредбата декларация за вида и обема на съдовете, които ще ползва през процесните периоди. При това положение действителният обем на генерираните в имотите отпадъци не може да бъде установен, поради което хипотезата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ не е приложима. (В този смисъл решение № 6856/08.06.2016 г. на ВАС, седмо отделение по адм. дело № 903/2016 г.) С оглед на изложеното неправилно съдът е приел, че ТБО е определена в нарушение на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. Въпреки допуснатото нарушение на материалния закон относно основата за облагане, решението е правилно като краен резултат, тъй като по делото административният орган, чиято е доказателствената тежест, не е установил извършването на услугите по чл. 62 ЗДМТ. С определение от 09.01.2018 г. съдът е дал конкретни указания на ответника, че не сочи доказателства за извършване на услугите по чл. 62 ЗМДТ и му е дал възможност да представи такива. По делото са назначени две съдебно – счетоводни експертизи със задача има ли обективни данни по отношение на имотите на жалбоподателя да са извършвани всички услуги по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депо и чистотата на обществените територии, съответно за 2015 г. и 2016 г. Констатациите на вещото лице, че ОП "Чистота" извършва и трите вида услуги, не са подкрепени с каквито и да доказателства. По делото не са събрани писмените доказателства, въз основа които е изготвено заключението – маршрутно - часови графици, пътни листове, графици за почистване териториите за обществено ползване. Липсват данни и доказателства, че общината разполага с депо за депониране на битови отпадъци. Неправилно съдът при тези доказателства е приел, че е доказано извършването на услугите. Съгласно чл. 63 във връзка с чл. 71 от ЗМДТ такса битови услуги се събира само за действително извършените услуги. Обстоятелството, че основният спор между страните е съсредоточен върху основата за определяне на такса по чл. 67 ЗМДТ, не освобождава административния орган от доказателствената му тежест да установи фактическите основания за определяне на ТБО и по –конкретно извършването на услугите по чл. 62 ЗМДТ. В конкретния случай тези обстоятелства са останали недоказани въпреки изричните указания на първоинстанционния съд. В касационната жалба на началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Мездра не се сочат съществени нарушения на съдопроизводствените правила като касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, а и такива не се установяват. По силата на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи служебно само за валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон. Крайният извод на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на определените задължения за ТБО за 2015 г. и 2016 г. е правилен, но не поради нарушение на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, а поради недоказване реалното извършване на услугите по чл. 62 ЗМДТ. По тези съображения решението, с което оспореният акт е отменен, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,