Решение № 9414 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6058/2017 г.
ВАСIII отделение10.07.2018 г.докладчик т Таня Куцарова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2650/20.04.2017 г., постановено по адм. д. № 1136 по описа за 2017 г. на Административен съд - С. град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9414 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6058/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касасционната жалба на дружество "Техноремонтимпекс" ЕАД гр. С. против решение № 2650/20.04.2017, постановено по адм. д. № 1136 по описа за 2017 г. на Административен съд - С. град. Р. се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, ведно с лихвата за забава и направените по делото разноски. Ответникът по иска - Столична община оспорва основателността му. В случай на отмяна на решението и решаване на спора по същество прави възражение за изтекла погасителна давност на исковата претенция, представляваща лихва върху присъдената и изплатена от СО на ищеца сума за обезщетение за отчуждан имот. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалб. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211 АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неосноватнелна. С обжалваното решение Административен съд - С. град е отхвърлил като неоснователен иска на дружество "Техноремонтимпекс" ЕАД гр. С. против Столична община, предявен на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на сулата от 42387,33 лева за обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразно бездействие на ответника, както и законната лихва върху сумата, считано от 30 април 2014 г. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Исковата сума е била претендирана като вреди, чиято равностойност е стойността на законова лихва за времето от 02.02.2011 г. до 25.03.2014 г., през което Столична община е била във забава, според ищеца, на заплащане на произтичащото посочената Заповед за отчуждаване обезщетение в размер на 131373 лева., както и на направените в производството разноски. За да постанови посочения резултат съдът е приел, че със заповед за отчуждаване на поземлен имот № РД 40-4/04.01.07 г. кметът на Столична община е отчуждил част от поземлен имот № 3311, квартал 13Б, с площ от 421 кв. м., собственост на ищеца и определил обезщетение в размер на 66 259,00 лв. С решение от 01.02.2011 г. по адм. д. № 534 по описа на СГС за 2007 г. размерът на обезщетението е увеличен на сумата от 131 373,00 лв. С писмо с изх. № 1124-00-907/10/05-05-2011 г. на директора на дирекция "Инвестиционно отчуждаване" в Столична община ищцовото дружество е било поканено в 5 дневен срок да представи документи във връзка с изплащане на обезщетението, в това число да посочи и банкова сметка, с указания, че ако не бъде изпълнено по реда на чл. 29, ал. 2 ЗОС сумата ще бъде преведена в специална сметка на общината. С писмо с вх. № 1124-00-907/07.05.2011 г., дружеството е представило удостоверение за тежести за имота, актуално състояние на дружеството и документ за собственост. Представено е удостоверение № СОА17-ТД26-2990
от 27.03.217 г., издадено от СО, по повод направено от пълномощника доказателствено искане, като съдъте приел, че изпълнението на указанията, във връзка с писмото на административен орган, директор на дирекция ИО при СО е извършено от 27.05.2011 г. На 27.07.2011 г. на основание чл. 29, ал. 3, т. 2 ЗОС Столична община е превела сумата от 131 737 лв. по своя служебна сметка в Общинска банка АД/платежно на л. 122 от дело № 6070/14 на СГС - приложено, с основание вл. в сила съдебно решение на СГС от 01.02.2011 г. ЗА Т./ и от този момент отчуждението е станало факт. Съдът в мотовите си е приел за неоснователни възраженията на ищеца, че че с молбата от 07 май 2011 г. същият е изпълнил указанията на административния орган във връзка с изплащане на определената като обезщетение сума за отчуждения имот. По делото съдът е приел, че ищецът е оспорил законосъборазността на отуждението, за което съществува правен спор. Прието за установено от съда е и обстоятелството, че със заявление № 2600-1585 от 19.03.2012 г. до кмета на СО, ищецът е посочил банкова сметка за изплащане на обезщетението, но на друго дружествопо силата на споразумение от 14.12.2012 г. което се определя на договор за цесия. Ответникът, с писмо на кмета на СО № 1124-00-56 от 18.04.2012 г. е отказал плащане с аргумент, че то може да се извърши само на правоимащите лица, само с едно изключение-на ипотекарен кредитор. На 08.01.2014 г., в Столична община е депозирана покана от ищеца, за изплащане на обезщетението и сумата от 39 608.97 лихва за забава. Към поканата представена банкова сметка на дружеството и молба-съгласие за заличаване на договорна ипотека. Въз основа на Заповед № СО-РД-40-7/10.03.2014 г. на Кмета на СО, дирекция "Финанси" е наредила да се изплати парично обезщетение в размер на 131 373 лв. за отчуждената със Заповед № РД-40-4/04.01.2007 г. на Кмета на СОС платежно нареждане от 25.03.2014 г" посочената сума е преведена по служебна сметка открита в полза на ищеца. Искът е насочен срещу Столична община, за обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразно бездействие, предвид нормата на чл. 29 ЗОбС, изразяващо се в ненавременно изплащане на обезщетение определено с решение от 01.02.2011 г. по адм. д. № 534 по описа на СГС за 2007 г., в размер на 131 373,00 лв. Съгласно чл. 29 ЗОС паричното обезщетение, определено във влязлата в сила заповед по чл. 25, ал. 2 ЗОС или в съдебното решение, се превежда от общината в посочената в заповедта банка по сметка на правоимащите. Когато собственикът на имота не може да бъде установен или е с неизвестен адрес, както и в случаите, когато съществува спор между няколко лица за правото върху дължимото обезщетение или за права върху отчуждавания имот, обезщетението се внася в банката по сметка на общината. В тези случаи банката изплаща обезщетението на лицето, което установи правата си по съдебен ред, по нареждане на кмета на общината. Според императивното правило на чл. 32, ал. 1 ЗОС, когато отчужденият имот е обременен с вещни тежести, се спазват следните правила: 1. дължимото парично обезщетение, в частта му до размера на обезпеченото с ипотека вземане се плаща на ипотекарния кредитор, доколкото вземането му не се предшества от друго такова с предимство за удовлетворение; и 2 при наложена върху имота друга вещна тежест дължимото парично обезщетение се внася в търговска банка и служи за обезпечаване на съответното вземане.